Живко Тодоров е роден на 21 септември 1981 г. в Стара Загора. Завършва ГПЧЕ „Ромен Ролан" с английски и немски език, а после СУ „Св. Климент Охридски" със специалност „Европеистика". Работил е като експерт в изготвянето и управлението на проекти за кандидатстване по програми на ЕС в Община Стара Загора и в Областна администрация Стара Загора.

През 2009 г. е избран за народен представител от ГЕРБ в 27-ми Старозагорски избирателен район. Бил е зам.-председател и председател на Комисията по външна политика и отбрана в парламента. От 4 септември 2009 г. до 26 януари 2011 г. е ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

На 30 октомври 2011 г. печели изборите за кмет на община Стара Загора. На 25 октомври 2015 г. печели на първи тур с близо 80% от гласовете изборите за втория си кметски мандат.

- Как се чувства един кмет след първи успешен мандат и в самото начало на втория, г-н Тодоров?

– В първия работен ден на новата 2016-а се разбрахме с колегите от екипа ми, че започваме от нулата. Абстрахираме се от стореното през първите четири години, набелязали сме си нови цели и ще преследваме постигането им. Тръгваме от Кота 0. Така е по-честно и към избирателите, които не се нуждаят от непрекъснато припомняне какво е било и какво сме постигнали. Най-общо мога да кажа, че искаме да постигнем много повече от стореното през първия мандат. И като резултати и като ефект.

– Преди Кота 0 има обаче и база, трупана в предните години.

– Така е, но прави впечатление , че след един успешен мандат обикновено се забелязва едно отпускане, полягане на стари лаври. Моята цел е да стимулирам екипа си.

– През първия мандат успяхте да усвоите над 200 млн. лв от европейските програми. Сега обаче влизаме в нов период, когато тези средства няма да бъдат никак лесни за получаване.

– Стремежът ни е през тези четири години да решим основните инфраструктурни проблеми на града. Те са в областта на ВиК – сектора, транспорта, мостове, кръгови кръстовища. Насочваме натам усилията си натам, за да гарантираме че през следващите 20-30 години няма да има нужда от нови инвестиции.
Надявам се още тази година да подменим канализацията и водопроводите в квартал „Три чучура-север". Вече се работи по същия проблем в квартал „Самара 3". За мен лично много важно е да решим този въпрос в ромския квартал „Лозенец".
Не за друго, а защото след всеки по-силен дъжд от там, по улиците на града се свличат огромни маси пръст и пясък, които затлачват шахтите и затрудняват отводняването.

– Вече четвърт век чуваме от старозагорските градоначалници, че този проблем предстои да бъде разрешен.

– Така е, но сега имаме възможността със средства от ЕС да преминем от пожеланията към действията. Твърдо сме решени гетото да бъде превърнато в нормален квартал - с улици, тротоари, със законно изградени къщи, с осветление, за което се плаща, с водопровод и канализация. Съвсем реалистично мога да кажа, че осъществяването на този проект ще започне през 2017 година. До тогава трябва да сме съборили достатъчно незаконни постройки, да сме предоставили регулирани парцели на желаещите да строят законно.

– В края на м.г. започна дългоочакваното изграждане на кръговото на западния вход на града.

– То трябва да приключи до няколко месеца. Знаете колко усилия положихме да отстраним тази „тапа". През пролетта трябва да приключи и забавеният цялостен ремонт на единствения закрит плувен басейн в града. Оптимист съм, че съвсем скоро ще получим от Министерството на отбраната останалите 40 дка от територията на някогашните артилерийски казарми, за да завършим проекта за новия градски парк.

– Първите 80 дка бяха предоставени безвъзмездно. Как вървят преговорите за тези допълнителни 40 дка?

– От МО поискаха да осигурим 10 апартамента за техни служители и климатици за обзавеждане на учебната база в едно от действащите поделения.

– Някак странно звучи този пазарлък - 10 апартамента, няколко климатика.

– Какво да се прави, не всичко звучи героично. Но сме решени да продължим паркостроителството на това място, защото градът има нужда от още един бял дроб. При положение, че много преди нас е било зачертано развитието на т.нар. парк Бедечка като парк.

– Предвиждахте в рамките на новия градски парк да бъде изградена многофункционална зала?

– Не сме се отказали. Имаме един идеен проект, предстои ми среща с премиера, на която да уточним в каква степен държавата ще може да подкрепи финансово изграждането. Смятам че с подкрепа от бюджета и наши средства ще се справим.

– На няколко пъти и от различни места по време на предизборната кампания бяха отправени упреци, че общината не прави нищо, за да увеличи собствения си жилищен фонд.

– Предстои да реализираме един проект за превръщането на предоставен ни от държавата сграден фонд в комплекс за социално слаби и безимотни.
Става дума за сграда, ползвана преди години от Института по метрология в съседство с квартал „Лозенец". В момента се изработват работните проекти. Това ще бъдат малки апартаменти, нещо като гарсониери, които ще предоставяме под наем на млади семейства и на хора, останали по различни причини без покрив. Обектът е включен в интегрирания градски план за развитие.

– В края на м.г. един от общинските съветници поиска оставката на директора на дирекция „Общинска собственост". С мотива, че има сериозни нарушения при настаняването на хора в общински апартаменти.

– Това искане приемам в рамките на желанието на този съветник да попадне под светлината на медийните прожектори. Не е новина, че общинският жилищен фонд е остарял и амортизиран. Причината не е е в конкретния служител, а в недостатъчното отделяни средства за ремонти и поддръжка. Не са малко онези наематели, които не поддържат, а направо рушат. Няма как да поддържаме в идеално състояние 750 жилища - апартаменти и къщи, разпръснати из целия град.

– Изготвена е рамката на новия бюджет, залагате около 100 млн. лв. Достатъчни ли са?

– Опитваме се да структурираме много прецизен бюджет, с който да стартираме новия програмен период. Необходим ни е свободен паричен ресурс, за да се разплащаме с фирмите – изпълнители, докато разходите бъдат признати и утвърдени. Залагаме по-малки разходи, надявам се на полугодието, в зависимост от събираемостта на данъците, да направим корекции в положителна посока. Няма да стопираме нито един от вече започнатите проекти.

– Сред започнатите проекти е изграждането на музей „Литературна Стара Загора", пред завършване е цялостния ремонт на къща-музей „Гео Милев", наскоро получихте и правото да стопанисвате дома, в който е прекарал детството си големия поет Николай Лилиев. Каква ще бъде неговата съдба?

– Мисля, че там нещата все още не са финализирани документално, но при всички случаи ще се постараем да извършим ремонт и след създаването на подходяща експозиция, къщата да бъде отворена за посещения.

– Има ли място в града ни за няколко скулптурни композиции, посветени на големите писатели, родени и творили тук? Като изключим един-два бюста и няколко мраморни плочи, указващи къде са били домовете им - липсват човешките, по-интимно звучащите, фигури в естествената среда. Защо например да не бъде изваян от бронз един Иван Мирчев, приседнал над чашката с любимия му абенсераж край някога култовото писателско кафене „Пегас"? А на другия ъгъл, край хотел „Верея", да видим фигурата на Големия Иван Хаджихристов? Още повече, че вече е избистрена концепцията за централното градско пространство.

- Идеята си заслужава обсъждане с Камарата на архитектите, бихме могли да обявим конкурс, така както обявихме за паметника на Свети Климент Охридски.

– Един болезнен от години проблем – съдбата на неработещото от десетилетия летище „Стара Загора"?

– Очаквам международна компания да направи своето независимо проучване и да излезе с ясно становище дали съществуващата материална база може да се използва за карго-полети. Надявам се този анализ да бъде завършен до няколко месеца.

– Някога емблематичната за града жп гара не в добро състояние.

– Сградата не е наша собственост, но имам информация, че цялостният ремонт е включен в плановете за тази година или поне за този програмен период.

– Там от двадесетина години стои един вагон от някогашната „царска композиция". Не ли време този артефакт да намери подобаващо място като свидетел на една отминала, но наситена с много емоции епоха?

– За съжаление от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията веднъж отказаха да ни го предоставят. Пратили сме ново искане, но поне засега мълчат.

– В публичното пространство се заговори за голям външен инвеститор, който възнамерява да изгради промишлена мощност край Стара Загора?

– До края на месеца ще получим писмо с инвестиционните намерения на фирма „Магна", която има свой завод за автомобилни части в Пловдив и възнамерява да построи нов край Стара Загора.
Имаме готовност да предложим 160 дка общински терен в източния край на града, където е имало някога опитно поле.

– Говорим за многомилионни инвестиции, за нов парк, за обновяване на инфраструктурата, а в едно от близките до града села за три седмици трима самотни възрастни жители станаха жертва на брутално насилие в домовете си. Какво може да направи общината в борбата срещи тези крайни форми на битовата престъпност?

– Водили сме разговори с частна фирма, която има готовност да поеме охраната на селата, като освен това предоставя и други услуги на възрастните жители. Уви, поне засега не разполагаме с възможност да поемем едно такова заплащане. Много бих искал да няма такива случаи, да няма потрошени с камъни стъкла на чисто нови автобуси и електронни табла по спирките, но уви! В Европейския съюз сме, но далеч не се държим като европейци. Затова ще развиваме видеонаблюдението, ще поставяме камери на най-невралгичните места.
И в тази връзка ще припомня, че преди време предложих да бъдат направени законодателни промени, които да позволят общините да получават приходите от глобите, наложени на засечени по видеопът нарушители. Трудно ми е да кажа доколко ефективно се справя с този процес държавната администрация. Ако ние ги събираме, ще ги инвестираме обратно в подобряване на контрола. Наместо да вдигаме нови и нови гърбици по улиците – просто ще увеличим броя на камерите. Това ще бъде една крачка към така обговаряната от вече четвърт век децентрализация.