Транспорт и Екология
Subscribe to this RSS feed
Понеделник, 17 Май 2010 11:13

Почетни граждани на Стара Загора

Почетни граждани на Стара Загора
Хронология

18 септември 1933 г.
Гост на Стара Загора е синът на легендарния генерал Йосиф Гурко - кавалерийски генерал Василий Йосифович Гурко. Посрещнат е сърдечно от ръководителите и гражданите на Стара Загора и обявен за почетен гражданин на града.
Зора (Стара Загора), XV, N 35, 10 окт. 1935 
18 юни 1947 г.
В лятното кино се провежда тържествено събрание по повод 65-годишнината на Георги Димитров. Министър-председателят с провъзгласен за почетен гражданин на Стара Загора. Улица "Цар Симеон" се преименува на булевард "Георги Димитров".
Септември (Стара Загора), III, N 129, 21 юни 1947, с.1
1 август 1947 г.
Във връзка с честването на 70-годишнината от Освободителната руско-турска война се награждават с орден "9 септември" и се провъзгласяват за почетни граждани на Стара Загора останалите живи опълченци от Освободителната война: Кръстю Попов Янков, Тодор Ил. Калоянов, Станчо Маринов Топалов, Тодор Радев Райчев-Комитата, Атанас Лазаров Зейрийски, Петко Райков Налбантов, Васил Стоянов Дусебарски, Димо Петков Димов, Недю Иванов Гюдюлев, Иван Алтабанов, Петър Николов Петров и Иван Христов Съръпетков.
Септември (Cтара Загора), III, N 136, 9 авг. 1947
26 април 1957 г.
ИК одобрява правилника за званието "Почетен гражданин на Стара Загора" и проекта за почетен знак на ГНС. Задължава секретаря на ИК и началника на отдел "Общи служби" да водят следните книги: Книга за вписване на почетните граждани на Стара Загора; Книга за вписване носителите на почетния знак на ГНС.
Сто и петдесет години 150 години община Стара Загора: Докум. летопис 1849-1999 / Състав. Нейчо Кънев, Лилия Филипова, Светла Димитрова ; Отг. ред. [с предг. ] Петър Калчев . - 2. изд. . - Ст. Загора : Тракийски свят, 1999 . - 287 е. : с ил., портр.
4 октомври 1993 г.
С Решение N 3/04.10.1993 от 23-то заседание на Общинския съвет се приема нов правилник за удостояване със званието "Почетен гражданин", според който с тази награда се удостояват изявени личности със значимо присъствие в живота на града. Отличените получават грамота, почетна огърлица с гравиран знак на Стара Загора и символичен ключ на града.
8 март 2005 г.
С Решение N 318/08.03.2005 Общинския съвет отменя правилника от 1993 г. и приема нов Правилник за удостояване със званието "Почетен гражданин на Стара Загора".
Според него "... със званието се удостояват български и чуждестранни граждани преживе или посмъртно за значими постижения във всички области на обществения живот". Удостоените със званието получават и парична премия от 1000 лева. Съгласно новия правилник в рамките на една календарна година ще се присъждат не повече от две почетни звания. Общинският съвет взема крайното решение с тайно гласуване и обикновено мнозинство. Почетната огърлица, грамотата, символичният ключ и паричната премия се връчват официално на празника на Стара Загора - 5 октомври. Имената на удостоените със званието, придружени със снимка и кратка биографична бележка, се вписват в специална книга. Почетното звание може да бъде отнето, ако лицето е загубило качествата, за които му е присъдено или при извършени действия, уронващи престижа и интересите на общината.
29 април 2010 г.
С Решение № 803/29.04.2010 г. Общинския съвет отменя правилника от 2005 г. и приема нова Наредба за отличията и наградите на Община Стара Загора.
Според новата наредба /Глава II Отличия на Община Стара Загора, Раздел I Почетен гражданин на Община Стара Загора/ с отличието се удостояват български и чуждестранни пълнолетни граждани преживе или посмъртно за:
1. значими постижения във всички области на обществения живот;
2. проявена смелост, гражданска доблест и героизъм.
Отличието се присъжда с решение на Общинския съвет по повод Празника на Община Стара Загора - 5 октомври, или в други изключителни случаи. 
В рамките на една календарна година се присъждат не повече от едно отличие "Почетен гражданин на Община Стара Загора". 
Общинският съвет взема решение с тайно гласуване и с мнозинство от 2/3 от общия брой съветници.
На празника на Община Стара Загора, 5 октомври, Кметът на общината, а в негово отсъствие Председателят на Общинския съвет, тържествено връчва на удостоените с отличието "Почетен гражданин на Стара Загора" лица:

1. почетна огърлица;

2. почетен ключ (малък вариант);

3. грамота;

4. парична премия в размер на 1000 лева.

Когато отличието се присъжда посмъртно, символите по предходния текст се връчват на наследниците по закон.
Имената на удостоените с отличието "Почетен гражданин на Община Стара Загора", придружени със снимка и кратки биографични данни, се вписват в специална книга, която се съхранява при Председателя на Общинския съвет.
Почетният гражданин има право да бъде приеман по всяко време от Председателя на Общинския съвет и Кмета на Община Стара Загора и да участва във всички официални събития в града.

 

Почетни граждани на Община Стара Загора 

22 ноември 1962 г.
ИК взема решение за провъзгласяване на поета Веселин Симеонов Ханчев за почетен гражданин на Стара Загора за големите му поетични заслуги в българската литература и за непрестанния му интерес към града. На 7.XII.1962 г. в Стара Загора е проведен Ден, посветен на творчеството на Веселин Ханчев. Поводът е удостояването на поета с Димитровска награда. На тържеството, състояло се в Културния дом, председателят на ИК на ГНС Никола Баров обявява Веселин Ханчев за почетен гражданин на Стара Загора.
1963
2. Василий Иванов Банников, участвал в строителството на АТЗ, гражданин на СССР – 22.08.1963 г.
3. Валентина Владимировна Терешкова, космонавт, гражданин на СССР – 11.11.1963 г.
4. Валерий Фьодорович Биковски, космонавт, гражданин на СССР – 11.11.1963 г.
1964
5. Леонид Илич Брежнев, член на Президиума и секретар на ЦК на КПСС, гражданин на СССР – 10.09.1964 г.
6. Александър Ишков, министър на рибната промишленост на СССР – 14.09.1964 г.
7. Валтер Улбрихт, първи секретар на Германската единна социалистическа партия и председател на Държавния съвет на ГДР – 15.09.1964 г.
1965
8. Владимир Чернов, парашутист. Преди 09.09.1944 г. участвал в партизанското движение в Старозагорски окръг, гражданин на СССР - 05.09.1965 г.
1966
9. Григорий Сергеевич Хламов, началник на Главно управление на държавен резерв за материали при МС на СССР – 21.09.1966 г.
10. Алексей М. Токарев, във връзка с дружбата между град Стара Загора и град Куйбишев, гражданин на СССР – 26.09.1966 г.
1967
11. Акад. Димитър П. Димитров, посветил научната си дейност на древната история на Стара Загора – 05.05.1967 г.
12. Дамян Николов Иванов, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
13. Койчо Петров Пенчев, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
14. Еньо Нанев Петков, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
15. Атанас Добрев Атанасов, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
16. Иван Трифонов Иванов, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
17. Иван Радков Костов, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
18. Иван Мирчев Стоянов, поет – 26.10.1967 г.
1968
19. Александър М. Позанов, във връзка с пребиваването му в град Стара Загора, гражданин на СССР – 10.01.1968 г.
20. Анатолий Г. Гусев, във връзка с пребиваването му в град Стара Загора, гражданин на СССР – 10.01.1968 г.
21. Тано Цолов, член на ЦК на БКП, във връзка с пребиваването му в град Стара Загора – 01.02.1968 г.
22. Семьон Андреевич Скачков, председател на Комитета за взаимопомощ на СССР – 01.09.1968 г.
23. Степан Иванович Мойсейченко, офицер от Червената армия, гражданин на СССР – 08.09.1968 г.
24. Ген. Леонид Устинович Белоус, във връзка с пребиваването му в град Стара Загора, гражданин на СССР – 22.11.1968 г.
1969
25. Акад. Петко Груев Стайнов, композитор, по повод 20 години от създаване на Градския представителен детски хор – януари 1969 г.
26. Ружа Делчева, народен артист – 24.01.1969 г.
27. Стефан Й. Гецов, артист – 24.01.1969 г.
28. Никола Й. Николов, оперен певец – 24.01.1969 г.
29. Любомир Кабакчиев, артист – 24.01.1969 г.
30. Василий Кузмин Хренов, ръководител на групата съветски специалисти, участвали в изграждането на комплекс "Марица-изток", гражданин на СССР – 20.05.1969 г.
31. Леонид Аркадиевич Костандов, министър на химията на СССР – 28.08.1969 г.
32. Николай Николаевич Органов, първи зам.-председател на Дружеството за съветско-българска дружба в Москва, гражданин на СССР – 28.08.1969 г.
33. Владимир Николаевич Судец, зам.-председател на Дружеството за съветско-българска дружба в Москва, гражданин на СССР – 28.08.1969 г.
34. Генадий Павлович Неопиханов, специалист, участвал в изграждането на завода за капролактам, гражданин на СССР – 09.10.1969 г.
35. Христо Никифоров Шанов, секретар на ОК на БКП, по случай 50-годишнината му – 28.11.1969 г.
1970
36. Мара Георгиева Нанева, скулптор, автор на паметника на Ленин в Стара Загора – 21.04.1970 г.
1971
37. Андриан Николаев, летец-космонавт, гражданин на СССР – 25.05.1971 г.
1972
38. Димо Дичев Новаков, за заслугите му за изграждане и укрепване на БКП, член на ЦК на БКП – 27.01.1972 г.
39. Николай Гяуров, оперен певец – 30.11.1972 г.
1973
40. Алексей Петрович Мересиев, летец, герой на СССР, във връзка с пребиваването му в града ни – 11.07.1973 г.
41. Кръстьо Желязков Добрев, участник в борбата против капитализма – 24.09.1973 г.
1976
42. Алексей Станиславович Елисеев, космонавт, гражданин на СССР – 08.04.1976 г.
1977
43. Николай Константинович Байбаков, за оказана ценна помощ в развитието на химическата промишленост, електрониката и други отрасли, гражданин на СССР – 07.07.1977 г.
44. Никола Динев Николов, заслужил майстор на спорта и световен шампион по борба – 21.09.1977 г.
45. Акад. Марин Петров Големинов, композитор – 21.11.1977 г.
1978
46. Стойо Иванов Неделчев-Чочоолу, за големите му заслуги в съпротивителното движение у нас и в изграждането на развито социалистическо общество в НРБ – 07.02.1978 г.
1979
47. Георги Иванов Иванов, първият български космонавт – 09.05.1979 г.
48. Николай Николаевич Рукавишников, космонавт – 09.05.1979 г.
1981
49. Георги Павлов Георгиев, герой на социалистическия труд, за активното му участие в борбата против фашизма и капитализма, народен представител – 16.02.1981 г.
50.Борис Владимирович Бальмонт, министър на машиностроителната промишленост на СССР – 08.07.1981 г.
51. Владимир Михайлович Воеводин, зам.-министър на машиностроителната промишленост на СССР – 08.07.1981 г.
1982
52. Михаил Сергеевич Соломенцев, кандидат-член на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на РСФСР – 17.03.1982 г.
53. Атанас Петков Стоянов, строителен работник в СМК – 01.11.1982 г.
1983
54. Димитър Тодоров Узунов, оперен певец – 21.01.1983 г.
55. Георги Цанков Панков, министър на химическата промишленост, във връзка с 20-годишнината от пускането в експлоатация на Химическия комбинат – 30.05.1983 г.
56. Анна Томова-Синтова, оперна певица – 28.11.1983 г.
1984
57. Атанас Димитров Петров, заслужил деятел на хранителната промишленост, във връзка с удостояването му със званието "Герой на социалистическия труд" – 30.03.1984 г.
58. Проф. Въто Груев Груев, заслужил деятел на науката, професор, за особено големите му заслуги в изграждането на ВИЗВМ – 21.05.1984 г.
59. Костас Димитриус Канидис, алпинист, участник в българската експедиция "Еверест-84" – 28.05.1984 г.
60. Людмила Жечева Андонова, спортистка, световен рекордьор на висок скок – 12.12.1984 г.
61. Павел Христов Матев, поет – 12.12.1984 г.
1985
62. Христо Нанев Стайков, за личния му принос в укрепване на народната власт и награждаването му с орден "Георги Димитров" – 08.04.1985 г.
63. Йордан Христов Капсамунов, кмет на Стара Загора – 08.04.1985 г.
1987
64. Дойка Русенова Докузова, за активно участие в борбата против фашизма и капитализма – 26.03.1987 г.
65. Пенка Минева Стойкова, заслужил майстор на спорта – 26.03.1987 г.
1988
66. Анатолий Яковлевич Соловьов, за успешно изпълнение на научно-техническата програма "Шипка '88" в съвместния българо-съветски космически полет, гражданин на СССР – 01.07.1988 г.
67.Виктор Петрович Савених, за успешното изпълнение на научно-техническата програма "Шипка '88" в съвместния българо-съветски космически полет, гражданин на СССР – 01.07.1988 г.
68. Александър Панайотов Александров, български летец-космонавт, за успешното изпълнение на научно-техническата програма "Шипка '88" – 01.07.1988 г.
1993
69. Рене Йорданова, оперна певица – 04.10.1993 г.
70. Димитър Караджов, художник, поет, педагог, преводач – 04.10.1993 г.
1994
71. Иван Тодоров Попчев, художник (посмъртно) – 29.09.1994 г.
72. Христо Кацаров, поет, драматурт (посмъртно) – 29.09.1994 г.
73. Недьо Александров, историк и общественик – 29.09.1994 г.
74. Петър Русков, художник и сценограф – 29.09.1994 г.
75. Едит Гайс, д-р на филологическите науки, Берлин, Германия, за изключителен принос в научното изследване и популяризиране на историята на Августа Траяна по целия свят с издадения от нея научен труд – 29.09.1994 г.
76. Д-р Христо Огнянов, литератор, историк, журналист – 29.09.1994 г.
1995
77. Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Панкратий, за съхраняване на църковното наследство – 21.09.1995 г.
78. Васил Михайлов, артист – 21.09.1995 г.
1996
79. Иван Неделчев, енциклопедист, краевед, писател (посмъртно) – 03.10.1996 г.
80. Веселина Кацарова, оперна певица – 03.10.1996 г.
81. Радослав Димитров, летец-изпитател (посмъртно), загинал при изпълнение на служебния си дълг – 03.10. 1996 г.
82. Димитър Димитров, дългогодишен диригент на Старозагорската опера – 03.10.1996 г.
1997
83. Проф. Митко Гогошев, физик, принос за космическата наука (посмъртно) – 02.10.1997 г.
84. Леда Милева, поетеса и преводачка и за дарителството, свързано с къща музей "Гео Милев" – 12.10.1997 г.
85. Минчо Драндаревски, за всеотдайна служба на народа и БЗНС (посмъртно) –12.10.1997 г.
1998
86. О.з.ген.-майор Делчо Делчев, за строителството на България – 01.10.1998 г.
87. Кирил Тодоров, композитор – 01.10.1998 г.
88. Александър Михайлов – Аличко, музикант – 01.10.1998 г.
1999
89. Проф. Росен Иванов, лекар, ортопед – 25.06.1999 г.
90. Стефка Минева, оперна певица – 01.10.1999 г.
91. Проф. Андон Геров, учен, създател на породата местно кафяво говедо за Южна България – 01.10.1999 г.
92. Акад. Никола Бонев, астроном, създател на Старозагорската обсерватория (посмъртно) – 10.10.1999 г.
2000
93. Проф. Минко Балкански, световнопризнат физик – 18.05.2000 г.
94. Наум Шопов, артист – 28.07.2000 г.
95. Арх. Никола Каишев, основател и дългогодишен председател на Тракийското и Македоно-одринското дружество в Стара Загора, строител на Стара Загора в началото на века (посмъртно) – 29.09.2000 г.
96. Стойчо Стойчев, поет (посмъртно) – 29.09.2000 г.
97. Арманд Перего от Страсбург (Франция), за активната му дарителска дейност – 29.09.2000 г.
98. Росица Баталова, диригент, популяризатор на българското класическо изкуство, авторка на три книги за родния град – 29.09.2000 г.
99. Проф. Александър Йосифов, композитор – 29.09.2000 г.
100. Иванка Колева, параолимпийска шампионка – 23.11.2000 г.
101. Станчо Колев, световен шампион по борба – 23.11.2000 г.
2002
102. Проф. Петър Жеков, учен генетик и композитор – 05.10.2002 г.
103. Крум Георгиев, фолклорист – 05.10.2002 г.
104. Георги Велев, артист – 05.10.2002 г.
105. Д-р Никола Ненов, лекар (посмъртно) – 05.10.2002 г.
2003
106. Богдана Попова, хоров диригент – 05.10.2003 г.
107. Веселин Ненов, композитор и диригент – 05.10.2003 г.
108. Величка Койчева, музеен работник – 05.10.2003 г.
109. Жеко Христов, поет (посмъртно) – 05.10.2003 г.
110. Д-р Дарина Кръстинова, лекар офталмолог – 05.10.2003 г.
111. Проф. Иван Карабалиев, преподавател в Тракийския университет – 05.10.2003 г.
112. Добри Алексиев Костин, старши треньор по спортна акробатика – 05.10.2003 г.
2004
113. Таньо Клисуров, поет – 24.05.2004 г.
114. Димитър Македонски, учител – 24.05.2004 г.
115. Борис Христов, световноизвестен оперен певец, бас (посмъртно) – 24.05.2004 г.
116. Димитър Николов, музеен работник – 24.05.2004 г.
2005
117. Иво Папазов - Ибряма, музикант - 04.10.2005 г.
2008
118. Светлозар Дойчев, учител по математика в ПМГ "Гео Милев" Стара Загора, автор на учебници, наставник на националния отбор по математика - 18.09.2008 г.
119. Явор Янакиев, спортист, състезател по борба класически стил, световен шампион 2007 г., носител на бронзов медал от Олимпийските игри в Пекин 2008 г. - 18.09.2008 г.
120. Христина Морфова, оперна певица (посмъртно) - 30.10.2008 г.
121. Митрополит Методий Кусев (посмъртно) - 30.10.2008 г.
2010
122. Димитър Николов Рачев - юрист, съдия, арбитър и културен деец - 30.09.2010 г.
2013
123. Петър Кънчев Хубчев - старши треньор на ПФК Берое - Стара Загора - 26.09.2013 г. 
Published in Община Стара Загора
Продължава...
Понеделник, 17 Май 2010 11:11

Местоположение

Местоположение

  • Територия, надморска височина

    Община Стара Загора заема територия от 1 019,4 км2, покриваща части от живописната Сърнена Средна гора и плодородната Горнотракийска низина.

    Територията на общината обособена по групи e както следва:

    • земеделски територии – 631 338 дка;
    • горски територии - 276 378 дка;
    • населени места и други урбанизирани територии – 62 449 дка;
    • водни течения и водни площи – 17 622 дка;
    • територии за добив на полезни изкопаеми – 19 607 дка;
    • територии за транспорт и инфраструктура – 11 968 дка.

    Средната надморска височина на община Стара Загора е 357 м., като в равнинната част е в диапазона 150 – 180 м., а планинската надморска височина достига 895 м. (връх Морулей). Надморската височина на град Стара Загора е 169 м.

    Град Стара Загора, със своите стопански, транспортно-комуникационни, управленски, научни, културно-просветни, търговски, здравни и други дадености, оказва влияние както върху динамиката и развитието на общината, така и върху цялостното развитие на област Стара Загора и Южния централен район за планиране.

  • Местоположение и граници

    Община Стара Загора е разположена в южна централна България, на кръстопът между Севера и Юга, Запада и Изтока. Град Стара Загора е разположен в южните склонове на Сърнена Средна гора в Старозагорското поле. Има важно природо-географско и стопанско значение за региона и страната.

    Благоприятните условия са причина тук да се създаде селище от най-древни времена.

    В региона на общината на 15 км северозападно от гр. Стара Загора се намират Старозагорските минерални бани (Лъджите) - известен балнеоложки курорт.

    Общината граничи на изток с Община Нова Загора, на югоизток с Община Раднево, на юг с Общините Опан и Димитровград, на югозапад с Община Чирпан, на северозапад с Община Братя Даскалови, на север с общини Мъглиж, Казанлък и Николаево, а на североизток с Община Гурково.

  • Транспортен достъп

    Общината е стратегически център в България и на Балканския полуостров. Благоприятното транспортно-географско положение на община Стара Загора и в частност на град Стара Загора е едно от важните предимства на общината и важен фактор за нейната конкурентноспособност.

    Чрез изграденият автомобилен и ж.п. транспорт се осигуряват добри възможности за търговски контакти със страните от Европа, Близкия и Среден Изток. Пътна мрежа

    През територията на Община Стара Загора преминават важни главни пътища от републиканската пътна мрежа:

    • Автомагистрала "Тракия" - преминава на 10 км южно от град Стара Загора (с Европейска категоризация Е-80)
    • I-5 - Русе - Свиленград (с Европейска категоризация Е-85)
    • II-66 - София - Бургас

    Транспортната инфраструктура е добре изградена. Основните пътни артерии са в много добро състояние. През последните четири години беше рехабилитирана част от общинската /ІV-токласна/ пътна мрежа. Необходими са ремонт и рехабилитация на приблизително 45 % от общинските пътищата (около 100 км), тъй като не са в добро състояние или са без настилка (42,9 км).

    Общата дължина на пътната мрежа в Община Стара Загора е 398,5 км., в това число:

    • републикански пътища:
      • І-ви клас - 45,68 км
      • ІІ-ри клас - 40,40 км
      • ІІІ-ти клас - 52,42 км
    • общински пътища /ІV-ти клас/ - 260 км

  • Международни транспортни коридори

    Стара Загора е пресечна точка на европейски транспортни коридори № 8 и № 9

    • КОРИДОР № 8: ИТАЛИЯ - АЛБАНИЯ - МАКЕДОНИЯ - БЪЛГАРИЯ

    ДУРЪС - ТИРАНА - СКОПИЕ - СОФИЯ - ПЛОВДИВ - ЧИРПАН - СТАРА ЗАГОРА - СЛИВЕН - БУРГАС - ВАРНА

    • КОРИДОР № 9: ФИНЛАНДИЯ - РУСИЯ - УКРАЙНА - МОЛДОВА - РУМЪНИЯ - БЪЛГАРИЯ - ГЪРЦИЯ

    ХЕЛЗИНКИ - САНКТ ПЕТЕРБУРГ - КИЕВ - БУКУРЕЩ - РУСЕ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО - СТАРА ЗАГОРА - ДИМИТРОВГРАД - МАКАЗА - АЛЕКСАНДРОПОЛИС

    Като в непосредствена близост до територията на Общината преминава европейски транспортен коридор № 4

    • КОРИДОР № 4: ГЕРМАНИЯ - АВСТРИЯ - УНГАРИЯ - РУМЪНИЯ - БЪЛГАРИЯ - ТУРЦИЯ

    Това обяснява до голяма степен значителния инвестиционен интерес към града и общината.

  • Железопътна инфраструктура

    Железопътна гара Стара Загора е важен ж.п. транспортен "възел". Тук се пресичат три от основните железопътни линии от ж.п. мрежата на Република България:

    • София – Пловдив - Чирпан - Стара Загора - Нова Загора – Ямбол – Карнобат – Бургас/Варна
    • Русе - Горна Оряховица - Стара Загора – Димитровград – Подкова
    • Русе - Горна Оряховица - Стара Загора – Димитровград – Свиленград

    Железопътните линии са електрифицирани, като общата им дължина на територията на Община Стара Загора е:

    • Единична жп линия - 113.450 км
    • Двойна жп линия - 37.200 км

    Телефон за информация: +359 42 62 67 52

  • Въздушен транспорт, достъп до летища

    Летище Стара Загора се намира на 2 км от град Стара Загора и на 8 км от Автомагистрала "Тракия". За него е разработен проект за реконструкция и преустройството му за карго и граждански полети, като се водят преговори за смяна на предназначението му – от военно в гражданско летище. Летищният терен заема площ от 261 хектара и дължината на пистата е 2.5 км. По настоящем летище "Стара Загора" ЕООД осъществява търговска дейност, свързана с продажба на самолетни билети.

    За информация: тел: +359 42 606 927, 606 926, 22 024, факс: +359 42 22 024

    Освен това, Община Стара Загора има удобен транспортен достъп до следните летища в Република България:

    • Международно летище Пловдив – разположено на 90 км западно от град Стара Загора, www.plovdivairport.com
    • Международно летище Бургас – разположено на 180 км източно от град Стара Загора, www.bourgas-airport.com
    • Международно летище София – разположено на 250 км западно от град Стара Загора, www.sofia-airport.bg 

  • Воден транспорт, достъп до пристанища

    Община Стара Загора има удобен транспортен достъп до следните пристанища:

    • пристанище Бургас /Черно море/ – на 180 км източно от град Стара Загора, www.port-burgas.com
    • пристанище Русе /река Дунав/ – на 235 км северно от град Стара Загора, www.port-ruse-bg.com
    • пристанище Александруполис /Бяло море, Гърция/ – на 300 км южно от град Стара Загора
Published in Община Стара Загора
Продължава...
Понеделник, 17 Май 2010 11:09

Природни дадености

  • Водни ресурси

    Територията на община Стара Загора се характеризира с разнообразие по отношение на водните запаси. Реките в този район са от Беломорския водоносен басейн. Главен воден ресурс и водоприемник е река Сазлийка (Сютлийка), с множество притоци: река Бедечка, река Банянска, река Коленска, река Оряховска, р. Яворска, р. Дермен дере, р. Ерен дере и множество малки и големи дерета. Реките водят началото си от Сърнена Средна гора.

    Дължината на река Сазлийка до устието възлиза на 145,4 км с водосборна площ около 3300 кв.км, включваща равнинно-хълмисти и нископланински релефи със средна надморска височина 330 м и слаб наклон от север на юг. От изворите до с.Боздуганово името на реката е Сютлийка, а след сливането си с река Бедечка, извън територията на общината тя получава името Сазлийка. Хидрографската мрежа на р.Сазлийка е асиметрична, с преобладаване на левите притоци, от които по големите са река Блатница (протичаща през община Раднево) е с дължина 54 км и водосборна площ 656,3 кв.км, река Овчарица (протичаща в горното си течение през община Стара Загора) – с дължина 71,5 км и водосборна област 636,1 кв.км, река Соколница (изцяло извън територията на община Стара Загора) – с дължина 60,5 км и водосборна площ 343 кв.км и река Бедечка.

    Река Бедечка е с дължина 33,4 км и водосборна площ 262,3 кв.км при средна надморска височина 240 м. Хидроложкият режим на реките в района се формира в условията на континентална климатична зона, снеговете през зимата бързо се стопяват, поради южното изложение на площите и проникване на средиземноморски топъл и влажен въздух по р. Марица, а през летния период губят много вода поради инфилтрация и изпарение. Основната фаза в оттока на реките – пролетното пълноводие започва през м. февруари и продължава до м. юни, а лятното маловодие се наблюдава от м. юли до м. октомври. От ноември до февруари се установява есенно повишение на водното количество.

    Подземни води 

    Подземните води в района се обуславят от орохидрографските условия, геолого-литоложкия строеж, антропогенното въздействие и хидрогеологията на разглежданата територия. Същите са част от Средногорската хидроложка област в Източно-Тракийския хидрогеоложки район. Водоносните хоризонти не винаги са ясно определени, което създава предпоставки за осъществяване на пряка хидравлична връзка между подземните и повърхностните води.

  • Флора и фауна

    Характерна флора 

    Територията на Община Стара Загора попада в Среднобългарския биогеографски район – подрайон Горнотракийска низина, отличаваща се предимно с равнинен характер, интензивно земеделие и значителна урбанизирания. Това предопределя до голяма степен бедно по състав и изобилие биологично разнообразие, съхранено основно по склоновете на Сърнена гора и местата с екотонен ефект в равнината. Характерни горски съобщества са ксеротермните гори от цер, благун и космат дъб. Понастоящем доминират тревни, храстови и агроценози, като съставът им е разнообразен.

    Единственото известно за науката находище на защитен от Закона за биологичното разнообразие растителен вид е това в местността “Карасиврия” северно от гр. Стара Загора на Звъниколистен тъжник (Spiraea hipericifolia). Видът е включен и в Червената книга на Република България.

    Характерна фауна 

    Фауната в района е съставена от европейски, европосибирски и холопалеарктични видове. Наред с тях са разпространени и много топлолюбиви средиземноморски, преходносредиземноморски, предзоазиатски и степни видове. Степента на срещане на редки видове и ендемизма са най-силно изразени при безгръбначните. Сравнително добри са дивечовите запасите на заек, сърна, благороден елен и дива свиня. Значителни са възможностите за увеличаване запасите на колхидския фазан и яребицата.

  • Поземлени ресурси

    Структурата на поземлените ресурси е “балансирана” и адекватна на природните дадености в общината. Селското стопанство на общината се развива в общо 7224 стопански структури. Абсолютно преобладаващият дял (6937 бр., 96%) са личните натурални стопанства. Пазарно ориентирано производство (предимно растениевъдно) се реализира от 35 земеделски кооперации, 2 сдружения и 43 арендатори. Отворената ниша е запълнена от преходната форма “арендатори”.

    Използваемостта на обработваемата земя, в сравнение с други райони на страната е висока-над 90%. Изградени и годни за напояване са над 30% от обработваемите земи, но интензивно, поливно земеделие се развива върху по-малко площи. Формите на стопанисване на обработваемата земя са основно чрез земеделски кооперации и частни собственици.

    Почви

    Почвите са предимно канелени горски, черноземни смолници, алувиално-делувиални, хумусно-карбонатни и антропогенни.

    Релеф

    Според физикогеографско райониране на България, Община Стара Загора е разположена в Средногорски район. Той обхваща източната част на Горнотракийска низина, главно басейна на р. Сазлийка. Топографската характеристика на района е с лек наклон на югоизток, в каквато посока е насочена и проточната на р. Сазлийка речно-долинна мрежа. Абсолютните му височини са в границите 100-300 м. Релефът е равнинен, леко навълнен от широки речни долини, слабо врязани в плиоценската седиментационна повърхнина. В северната му периферия, под праволинейния склон на Сърнена гора е развит делувиално-пролувиален шлейф, който незабележимо прехожда в равнината. Загорският физикогеографски район е формиран на мястото на плиоценски гребен, запълнени езерни и езерно-блатни седименти.

  • Горски ресурси

    Горите на територията на общината се управляват и стопанисват от Държавно лесничейство Стара Загора. Общата площ на Държавния горски фонд е 26 647,2 ха, от които 317,9 ха пасища в Средногорския и Равнинен геоморфоложки райони. Залесената площ е приблизително 90 % от общата. Територията на ДЛ “Стара Загора” е разположена в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и в долната част на Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни, съответно от подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори, до подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела.

    Най-разпространените дървесни видове са зимен дъб, благун, цер, космат дъб, келяв габър, мъждрян, сребролистна липа, мекиш. Насажденията, които те образуват понастоящем са предимно от издънков произход (поради нискостъбленото им стопанисване в миналото), а по състав са както чисти, така и смесени. В състава на растителните формации участвуват и драка, леска, трънка, глог, шипка, дрян и други храсти.

    Анализ на основните компоненти на селищната среда в Община Стара Загора

    Основни компоненти на серлищната среда в Община Стара Загора  

    Компоненти км.2 Относителен дял (%)
    1. Земеделски територии 623.1 61.1 %
    2. Горски площи 259.6 25.5 %
    3. Населени места 80.3 7.9 %
    4. Водни площи 17.5 1.7 %
    5. Територия за добив на полезни изкопаеми 26.8 2.6 %
    6. Транспорт и инфраструктура 11.8 1.2 %
    Обща територия 1019.1 100 %

     

    Анализът на основните компоненти показа, че в рамките на Община Стара Загора е най-голям относителният дял на земеделските територии (61.1%), докато този на населените места – 7.9 %. Следва да се отбележи, че въпреки тази разлика, почти 100% от населението на общината обитава селищната среда или т.н. урбанизирани територии.

    На територията на общината има големи масиви с широколистни и иглолистни гори, а край Стара Загора е разположено ловното стопанство “Аязмо – Старозагорски минерални бани”. То е с площ от 5 168 ха и е само на 15 км от общинския център. Богатото разнообразие на флора и фауна го правят особено привлекателен за развитието на национален и международен ловен туризъм.

  • Защитени територии и чувствителни екосистеми

    В Община Стара Загора са обявени следните защитени природни обекти:

    • природна забележителност “Казането” - обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща залесена площ 1,0 ха. Интересно скално образувание в землището на с.Казанка. Намира се в ляво от шосето (до реката) за с. Казанка, на около 2 км преди селото. Има поставена указателна табела с кратка историческа справка.
    • природна забележителност “Змейова дупка” - обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща залесена площ 1,0 ха. Система от пещери в землището на с. Змейово. Намира се непосредствено над кариерата при с.Змейово. - природна забележителност “Кратера на вулкана” - обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща залесена площ 1,0 ха.
    • скално образувание от вулканичен произход в землището на с.Змейово.
    • природна забележителност “Милкини скали” - обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща незалесена площ 1,0 ха. Интересно скално образувание и гнездово находище на скален орел в землището на с.Колена.
    • други две природни забележителности /вековни дървета/ са разположени в град Стара Загора – “Дъбът на Гео Милев” в двора на къщата на поета и “Старият чинар” в границите на парк “Бедечка”.

  • Други природни особености

    Съгласно биоклиматичната класификация и общата оценка на природните условия, Стара Загора е в зона на благоприятна за обитаване среда с преобладаващи комфортни климатични условия. 

    Територията на Общината съгласно общоприетото климатично райониране на България попада в климатичния район на източна - средна България, който е част от Преходно-континенталната климатична подобласт на Европейско континенталната климатична област.

    Малката надморска височина, еднообразието на нейната заравнена или леко нахълмена повърхност, орографската отвореност на юг са предпоставки, формиращи сравнително хомогенен преходно-континентален климат за региона. Разпределението на климатичните елементи по сезони определя две хидротермични фази: влажна и хладна фаза - късна есен, зима и ранна пролет; суха и гореща фаза – късна пролет, лято и ранна есен.

    Средногодишната максимална температура +17,9 °С и средногодишната минимална температура + 8,0°С са сравнително високи и обуславят формирането на горещ през лятото и сравнително мек през зимата климат. Средната относителна влажност на въздуха за региона е 67÷72 %, при най-малка денонощна амплитуда през зимата - 8÷9 % и най- голяма през лятото - 17÷18 %. 

    Регионът има относително високо сумарно изпарение – около 500 мм годишно.

    Регионът на община Стара Загора се характеризира с максимум – 201 мм на валежите през лятото и минимум от 134 мм през зимата.

    Скоростта на вятъра, честотата на случаите на “тихо време” и със скорост от 1 м/сек, са един от най-важните фактори, влияещи върху степента на разсейване на атмосферните примеси. Орографските особености на региона влияят на посоката и скоростта на вятъра. Средногодишната скорост на вятъра за района е 1,4 м/сек. Най-ниската скорост е през месец ноември – 1,0 м/сек, а най-висока е скоростта на вятъра през февруари и март -1,6 м/сек.

    Преобладаващи през годината, както и през зимата са североизточните и северните ветрове при висока средна скорост – 3,2÷5 м/сек и влияят благоприятно за хоризонталното разсейване на атмосферните примеси през периода.

  • Рекреационни ресурси

    Нископланинският релеф и добре развитата шосейна мрежа осигуряват добър достъп до планината и богати възможности за избор на туристически маршрути. Целогодишно могат да се реализират пешеходни и вело преходи с различна продължителност и натоварване. Районът е с потенциал за развитие на селски и еко туризъм.

    В западната част на Сърнена Средна гора, на 15 км. северозападно от Стара Загора са разположени Старозагорските минерални бани. Основен лечебен фактор в курорта е минералната вода, която излиза на повърхността с температура около 40 0С и дебит 13.6 л/сек. Има лечебни свойства по отношение на заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни болести. Настанителната база на курорта включва хотели и почивни станции на различни ведомства с добри възможност за профилактична и възстановителна лечебна дейност.

    Община Стара Загора разполага с общо 1630 легла в хотелските комплекси в града, Старозагорски минерални бани и селата, като средната им годишна заетост е 16 % за хотелите в селата и 40 % за останалите. В последните години се наблюдава тенденция към преустройство и модернизиране на бивши санаториуми и профилакториуми на Старозагорски минерални бани в модерни СПА комплекси с хотели.

Published in Община Стара Загора
Продължава...
Понеделник, 17 Май 2010 11:09

История

История

История на града

Стара Загора е един от най-древните градове в Европа. Още през новокаменната епоха (VII-VI хилядолетие прeди Христа) благоприятните природо-географски условия стимулират възникването на първите уседнали селища, свързани с развитието на земеделието и скотовъдството. Много са регистрираните праисторически поселения в региона, но три от тях, които са локализирани в чертите на съвременния град, имат световно значение:

figuraБЕРЕКЕТСКАТА СЕЛИЩНА МОГИЛА - най-голямата в България, разположена западно от квартал Кольо Ганчев. Била е висока 17 м и е имала диаметър при основата си 250 м.figura 2
                   
АЗМАШКАТА МОГИЛА - първата цялостно проучена в национален мащаб могила
                 
МОГИЛАТА ПРИ ОКРЪЖНА БОЛНИЦА /МБАЛ "Проф.Стоян Киркович"/ - където са открити, консервирани и експонирани „in situ" най-добре запазените и с най-богат инвентар неолитни жилища в Европа.

На 8 км северозапад от град Стара Загора, в местността "Мечи кладенец", са открити най-старите експлоатирани медни рудници в Европа (V хилядолетие преди Христа). Медодобивът и усъвършенстването на металургията активират развитието на поселищната система през каменно-медната и бронзова епоха.

Многобройните имена, с които се е назовавал града са свидетелство за неговото дълголетие.

БЕРОЕ

древнотракийско селище от IV век преди Христа. Богатата материална и духовна култура на траките е симбиоза между местните традиции, повлияни от елинизма и културните импулси от Мала Азия. До днес остава дискусионен въпросът около възникването, съществуването, местонахождението и историческата му съдба.

АВГУСТА ТРАЯНА

moneyримски град, основан от император Марк Улпий Траян (98-117 година) в началото на II век (около 107 година след Христа). С площ от 484 декара, ограден с мощни укрепителни съоръжения, той е бил втори по големина в провинция Тракия след Филипопол. Според известният римски историк от IV век Амиан Марцелин, Августа Траяна заедно с Филипопол "красят провинция Тракия", а местните жители го наричали "най-блестящ град". Градът е център на административна област с права на муниципия, с основни управленски структури буле (градски съвет) и демос (народно събрание). От император Марк Аврелий (161-180 година) до император Галиен (253-268 година) Августа Траяна сече собствени бронзови монети, които са били в обръщение почти на целия Балкански полуостров. От античния град са проучени отделни сектори: части от укрепителната система, Южната и Западната порта, форума, аудиториума, термите, обществени и частни сгради с цветни подови мозайки, уличната мрежа и некрополи.

ВЕРЕЯ, ИРИНОПОЛИС, БОРУЙ

lion4eимена от средновековната история на града. В периода VI-VII век е носил името Верея. През 784 година (VIII век) е посетен от императрица Ирина, която дава средства за възстановяване на укрепителните му съоръжения. В нейна чест града се преименува на Иринополис. По време на Втората българска държава (ХІІ-ХІV век) града носи името Боруй. Той е бил административен център на Боруйската хора, която е била една от деветте области /хори/ в средновековна България. От ХI-ХII век датират най-значимите средновековни паметници, сред които се открояват петте каменни релефа със стилизирани изображения на животни. Един от тях - лъвицата с лъвчето - става централен мотив в герба на град Стара Загора.

ЕСКИ ЗАГРА
През 1364 година градът е превзет от турците, които го преименуват така. Той е бил административен център на Ескизарската каза, обхващаща 109 села.
През Възраждането градът се превръща във важен занаятчийски и търговски център с 50 вида занаяти и повече от 70 дюкяна.

ЖЕЛЕЗНИК
през 50-те години на ХIХ век града се преименува така по инициатива на старозагорския учител Тодор Шишков като проява на българската национална идея и реакция срещу турския гнет и гръцката църковна експанзия. Заражда се общинското самоуправление. През 1858 година градът е с пет мъжки и три девически училища, създадено е българско читалище. През 1869 година Васил Левски основава един от първите тайни революционни комитети.

СТАРА ЗАГОРА
През 1871 година на Църковния събор в Цариград града получава днешното си наименование. Обособява се Старозагорската епархия, която и до днес съществува в същите граници, обхващайки района на Стара Загора, Казанлък, Нова Загора, Чирпан, Харманли и Свиленград.

Важни дати за града са:

31 юли 1877 година
на тази дата край Стара Загора става една от най-големите битки, при които градът е опожарен и сринат до основи от турците. Единствената оцеляла обществена сграда е Ески джамия. Избити и безследно изчезнали са повече от 14 500 души.
 
23 януари 1878 година
на тази дата градът получава повторно свободата си, но съгласно Берлинския договор остава в пределите на Източна Румелия до Съединението през 1885 година. Многобройните паметници на територията на града напомнят за тези драматични за цяла България събития, а в чест на стогодишнината от Освобождението на мястото на най-кръвопролитните сражения е издигнат Мемориален комплекс "Бранителите на Стара Загора 1877 година"
 
05 октомври 1879 година
на тази дата е положен основния камък за възстановяването на града от губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди съгласно изработеният от чешкия техник Любор Байер план, който превръща Стара Загора в първия следосвобожденски град със съвременно градоустройствено решение.
 

Днес град Стара Загора е красив и динамично развиващ се индустриален град, университетски център, с много научни и културни институти.

Град с достойно минало, изправен пред предизвикателствата на бъдещето.

 

ГРАД НА ПОЕТИТЕ И ХУДОЖНИЦИТЕ, ПРАВИТЕ УЛИЦИ И ЛИПИТЕ!

 
 
 
Published in Община Стара Загора
Продължава...
Страница 699 от 699

Важни телефони

Телефон за информация и централа:
(042) 614 614
Горещ телефон за сигнали: 
0800 157 37
Дежурен общински съвет за сигурност:
(042) 628 683, 614 821, 250 005; 0885 901 212 през цялата година
Зимна поддръжка на пътищата:
Общински пътища – PSI – дежурен база „Голеш" – 0882 988 437
Градска мрежа – ДЗЗД "ГРИЙН ПАРТНЪРС - БКС" – дежурен – 0898 460 273
Сметосъбиране: – ДЗЗД "ГРИЙН ПАРТНЪРС - БКС" – дежурен – 0898 460 273  

 

Контакти

logo

  • п.к. 6000
  • Адрес град Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 107
  • Телефон за информация и централа:
    (042) 614 614
    Факс (042) 25 91 32
    Горещ телефон за сигнали - 0800 157 37
  • Електронна поща mayor@starazagora.bg ; sz@starazagora.bg

Снимки от Стара Загора

Снимка
Булевард Руски
Снимка
Снимка
Снимка
Снимка
 Нагоре
Ние използваме бисквитки за да подобрим ефективността на нашия уебсайт. Виж повече...