Почетни граждани на Стара Загора
18 септември 1933 г.
1. почетна огърлица;
2. почетен ключ (малък вариант);
3. грамота;
4. парична премия в размер на 1000 лева.
22 ноември 1962 г.
90. Стефка Минева, оперна певица – 01.10.1999 г.
91. Проф. Андон Геров, учен, създател на породата местно кафяво говедо за Южна България – 01.10.1999 г.
92. Акад. Никола Бонев, астроном, създател на Старозагорската обсерватория (посмъртно) – 10.10.1999 г.
94. Наум Шопов, артист – 28.07.2000 г.
95. Арх. Никола Каишев, основател и дългогодишен председател на Тракийското и Македоно-одринското дружество в Стара Загора, строител на Стара Загора в началото на века (посмъртно) – 29.09.2000 г.
96. Стойчо Стойчев, поет (посмъртно) – 29.09.2000 г.
97. Арманд Перего от Страсбург (Франция), за активната му дарителска дейност – 29.09.2000 г.
98. Росица Баталова, диригент, популяризатор на българското класическо изкуство, авторка на три книги за родния град – 29.09.2000 г.
99. Проф. Александър Йосифов, композитор – 29.09.2000 г.
100. Иванка Колева, параолимпийска шампионка – 23.11.2000 г.
101. Станчо Колев, световен шампион по борба – 23.11.2000 г.
103. Крум Георгиев, фолклорист – 05.10.2002 г.
104. Георги Велев, артист – 05.10.2002 г.
105. Д-р Никола Ненов, лекар (посмъртно) – 05.10.2002 г.
107. Веселин Ненов, композитор и диригент – 05.10.2003 г.
108. Величка Койчева, музеен работник – 05.10.2003 г.
109. Жеко Христов, поет (посмъртно) – 05.10.2003 г.
110. Д-р Дарина Кръстинова, лекар офталмолог – 05.10.2003 г.
111. Проф. Иван Карабалиев, преподавател в Тракийския университет – 05.10.2003 г.
112. Добри Алексиев Костин, старши треньор по спортна акробатика – 05.10.2003 г.
114. Димитър Македонски, учител – 24.05.2004 г.
115. Борис Христов, световноизвестен оперен певец, бас (посмъртно) – 24.05.2004 г.
116. Димитър Николов, музеен работник – 24.05.2004 г.
119. Явор Янакиев, спортист, състезател по борба класически стил, световен шампион 2007 г., носител на бронзов медал от Олимпийските игри в Пекин 2008 г. - 18.09.2008 г.
120. Христина Морфова, оперна певица (посмъртно) - 30.10.2008 г.
121. Митрополит Методий Кусев (посмъртно) - 30.10.2008 г.
2010
122. Димитър Николов Рачев - юрист, съдия, арбитър и културен деец - 30.09.2010 г.
Местоположение
Територия, надморска височина
Община Стара Загора заема територия от 1 019,4 км2, покриваща части от живописната Сърнена Средна гора и плодородната Горнотракийска низина.
Територията на общината обособена по групи e както следва:
- земеделски територии – 631 338 дка;
- горски територии - 276 378 дка;
- населени места и други урбанизирани територии – 62 449 дка;
- водни течения и водни площи – 17 622 дка;
- територии за добив на полезни изкопаеми – 19 607 дка;
- територии за транспорт и инфраструктура – 11 968 дка.
Средната надморска височина на община Стара Загора е 357 м., като в равнинната част е в диапазона 150 – 180 м., а планинската надморска височина достига 895 м. (връх Морулей). Надморската височина на град Стара Загора е 169 м.
Град Стара Загора, със своите стопански, транспортно-комуникационни, управленски, научни, културно-просветни, търговски, здравни и други дадености, оказва влияние както върху динамиката и развитието на общината, така и върху цялостното развитие на област Стара Загора и Южния централен район за планиране.
Местоположение и граници
Община Стара Загора е разположена в южна централна България, на кръстопът между Севера и Юга, Запада и Изтока. Град Стара Загора е разположен в южните склонове на Сърнена Средна гора в Старозагорското поле. Има важно природо-географско и стопанско значение за региона и страната.
Благоприятните условия са причина тук да се създаде селище от най-древни времена.
В региона на общината на 15 км северозападно от гр. Стара Загора се намират Старозагорските минерални бани (Лъджите) - известен балнеоложки курорт.
Общината граничи на изток с Община Нова Загора, на югоизток с Община Раднево, на юг с Общините Опан и Димитровград, на югозапад с Община Чирпан, на северозапад с Община Братя Даскалови, на север с общини Мъглиж, Казанлък и Николаево, а на североизток с Община Гурково.
Транспортен достъп
Общината е стратегически център в България и на Балканския полуостров. Благоприятното транспортно-географско положение на община Стара Загора и в частност на град Стара Загора е едно от важните предимства на общината и важен фактор за нейната конкурентноспособност.
Чрез изграденият автомобилен и ж.п. транспорт се осигуряват добри възможности за търговски контакти със страните от Европа, Близкия и Среден Изток. Пътна мрежа
През територията на Община Стара Загора преминават важни главни пътища от републиканската пътна мрежа:
- Автомагистрала "Тракия" - преминава на 10 км южно от град Стара Загора (с Европейска категоризация Е-80)
- I-5 - Русе - Свиленград (с Европейска категоризация Е-85)
- II-66 - София - Бургас
Транспортната инфраструктура е добре изградена. Основните пътни артерии са в много добро състояние. През последните четири години беше рехабилитирана част от общинската /ІV-токласна/ пътна мрежа. Необходими са ремонт и рехабилитация на приблизително 45 % от общинските пътищата (около 100 км), тъй като не са в добро състояние или са без настилка (42,9 км).
Общата дължина на пътната мрежа в Община Стара Загора е 398,5 км., в това число:
- републикански пътища:
- І-ви клас - 45,68 км
- ІІ-ри клас - 40,40 км
- ІІІ-ти клас - 52,42 км
- общински пътища /ІV-ти клас/ - 260 км
Международни транспортни коридори
Стара Загора е пресечна точка на европейски транспортни коридори № 8 и № 9
- КОРИДОР № 8: ИТАЛИЯ - АЛБАНИЯ - МАКЕДОНИЯ - БЪЛГАРИЯ
ДУРЪС - ТИРАНА - СКОПИЕ - СОФИЯ - ПЛОВДИВ - ЧИРПАН - СТАРА ЗАГОРА - СЛИВЕН - БУРГАС - ВАРНА
- КОРИДОР № 9: ФИНЛАНДИЯ - РУСИЯ - УКРАЙНА - МОЛДОВА - РУМЪНИЯ - БЪЛГАРИЯ - ГЪРЦИЯ
ХЕЛЗИНКИ - САНКТ ПЕТЕРБУРГ - КИЕВ - БУКУРЕЩ - РУСЕ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО - СТАРА ЗАГОРА - ДИМИТРОВГРАД - МАКАЗА - АЛЕКСАНДРОПОЛИС
Като в непосредствена близост до територията на Общината преминава европейски транспортен коридор № 4
- КОРИДОР № 4: ГЕРМАНИЯ - АВСТРИЯ - УНГАРИЯ - РУМЪНИЯ - БЪЛГАРИЯ - ТУРЦИЯ
Това обяснява до голяма степен значителния инвестиционен интерес към града и общината.
Железопътна инфраструктура
Железопътна гара Стара Загора е важен ж.п. транспортен "възел". Тук се пресичат три от основните железопътни линии от ж.п. мрежата на Република България:
- София – Пловдив - Чирпан - Стара Загора - Нова Загора – Ямбол – Карнобат – Бургас/Варна
- Русе - Горна Оряховица - Стара Загора – Димитровград – Подкова
- Русе - Горна Оряховица - Стара Загора – Димитровград – Свиленград
Железопътните линии са електрифицирани, като общата им дължина на територията на Община Стара Загора е:
- Единична жп линия - 113.450 км
- Двойна жп линия - 37.200 км
Телефон за информация: +359 42 62 67 52
Въздушен транспорт, достъп до летища
Летище Стара Загора се намира на 2 км от град Стара Загора и на 8 км от Автомагистрала "Тракия". За него е разработен проект за реконструкция и преустройството му за карго и граждански полети, като се водят преговори за смяна на предназначението му – от военно в гражданско летище. Летищният терен заема площ от 261 хектара и дължината на пистата е 2.5 км. По настоящем летище "Стара Загора" ЕООД осъществява търговска дейност, свързана с продажба на самолетни билети.
За информация: тел: +359 42 606 927, 606 926, 22 024, факс: +359 42 22 024
Освен това, Община Стара Загора има удобен транспортен достъп до следните летища в Република България:
- Международно летище Пловдив – разположено на 90 км западно от град Стара Загора, www.plovdivairport.com
- Международно летище Бургас – разположено на 180 км източно от град Стара Загора, www.bourgas-airport.com
- Международно летище София – разположено на 250 км западно от град Стара Загора, www.sofia-airport.bg
Воден транспорт, достъп до пристанища
Община Стара Загора има удобен транспортен достъп до следните пристанища:
- пристанище Бургас /Черно море/ – на 180 км източно от град Стара Загора, www.port-burgas.com
- пристанище Русе /река Дунав/ – на 235 км северно от град Стара Загора, www.port-ruse-bg.com
- пристанище Александруполис /Бяло море, Гърция/ – на 300 км южно от град Стара Загора
Природни дадености
Водни ресурси
Територията на община Стара Загора се характеризира с разнообразие по отношение на водните запаси. Реките в този район са от Беломорския водоносен басейн. Главен воден ресурс и водоприемник е река Сазлийка (Сютлийка), с множество притоци: река Бедечка, река Банянска, река Коленска, река Оряховска, р. Яворска, р. Дермен дере, р. Ерен дере и множество малки и големи дерета. Реките водят началото си от Сърнена Средна гора.
Дължината на река Сазлийка до устието възлиза на 145,4 км с водосборна площ около 3300 кв.км, включваща равнинно-хълмисти и нископланински релефи със средна надморска височина 330 м и слаб наклон от север на юг. От изворите до с.Боздуганово името на реката е Сютлийка, а след сливането си с река Бедечка, извън територията на общината тя получава името Сазлийка. Хидрографската мрежа на р.Сазлийка е асиметрична, с преобладаване на левите притоци, от които по големите са река Блатница (протичаща през община Раднево) е с дължина 54 км и водосборна площ 656,3 кв.км, река Овчарица (протичаща в горното си течение през община Стара Загора) – с дължина 71,5 км и водосборна област 636,1 кв.км, река Соколница (изцяло извън територията на община Стара Загора) – с дължина 60,5 км и водосборна площ 343 кв.км и река Бедечка.
Река Бедечка е с дължина 33,4 км и водосборна площ 262,3 кв.км при средна надморска височина 240 м. Хидроложкият режим на реките в района се формира в условията на континентална климатична зона, снеговете през зимата бързо се стопяват, поради южното изложение на площите и проникване на средиземноморски топъл и влажен въздух по р. Марица, а през летния период губят много вода поради инфилтрация и изпарение. Основната фаза в оттока на реките – пролетното пълноводие започва през м. февруари и продължава до м. юни, а лятното маловодие се наблюдава от м. юли до м. октомври. От ноември до февруари се установява есенно повишение на водното количество.
Подземни води
Подземните води в района се обуславят от орохидрографските условия, геолого-литоложкия строеж, антропогенното въздействие и хидрогеологията на разглежданата територия. Същите са част от Средногорската хидроложка област в Източно-Тракийския хидрогеоложки район. Водоносните хоризонти не винаги са ясно определени, което създава предпоставки за осъществяване на пряка хидравлична връзка между подземните и повърхностните води.
Флора и фауна
Характерна флора
Територията на Община Стара Загора попада в Среднобългарския биогеографски район – подрайон Горнотракийска низина, отличаваща се предимно с равнинен характер, интензивно земеделие и значителна урбанизирания. Това предопределя до голяма степен бедно по състав и изобилие биологично разнообразие, съхранено основно по склоновете на Сърнена гора и местата с екотонен ефект в равнината. Характерни горски съобщества са ксеротермните гори от цер, благун и космат дъб. Понастоящем доминират тревни, храстови и агроценози, като съставът им е разнообразен.
Единственото известно за науката находище на защитен от Закона за биологичното разнообразие растителен вид е това в местността “Карасиврия” северно от гр. Стара Загора на Звъниколистен тъжник (Spiraea hipericifolia). Видът е включен и в Червената книга на Република България.
Характерна фауна
Фауната в района е съставена от европейски, европосибирски и холопалеарктични видове. Наред с тях са разпространени и много топлолюбиви средиземноморски, преходносредиземноморски, предзоазиатски и степни видове. Степента на срещане на редки видове и ендемизма са най-силно изразени при безгръбначните. Сравнително добри са дивечовите запасите на заек, сърна, благороден елен и дива свиня. Значителни са възможностите за увеличаване запасите на колхидския фазан и яребицата.
Поземлени ресурси
Структурата на поземлените ресурси е “балансирана” и адекватна на природните дадености в общината. Селското стопанство на общината се развива в общо 7224 стопански структури. Абсолютно преобладаващият дял (6937 бр., 96%) са личните натурални стопанства. Пазарно ориентирано производство (предимно растениевъдно) се реализира от 35 земеделски кооперации, 2 сдружения и 43 арендатори. Отворената ниша е запълнена от преходната форма “арендатори”.
Използваемостта на обработваемата земя, в сравнение с други райони на страната е висока-над 90%. Изградени и годни за напояване са над 30% от обработваемите земи, но интензивно, поливно земеделие се развива върху по-малко площи. Формите на стопанисване на обработваемата земя са основно чрез земеделски кооперации и частни собственици.
Почви
Почвите са предимно канелени горски, черноземни смолници, алувиално-делувиални, хумусно-карбонатни и антропогенни.
Релеф
Според физикогеографско райониране на България, Община Стара Загора е разположена в Средногорски район. Той обхваща източната част на Горнотракийска низина, главно басейна на р. Сазлийка. Топографската характеристика на района е с лек наклон на югоизток, в каквато посока е насочена и проточната на р. Сазлийка речно-долинна мрежа. Абсолютните му височини са в границите 100-300 м. Релефът е равнинен, леко навълнен от широки речни долини, слабо врязани в плиоценската седиментационна повърхнина. В северната му периферия, под праволинейния склон на Сърнена гора е развит делувиално-пролувиален шлейф, който незабележимо прехожда в равнината. Загорският физикогеографски район е формиран на мястото на плиоценски гребен, запълнени езерни и езерно-блатни седименти.
Горски ресурси
Горите на територията на общината се управляват и стопанисват от Държавно лесничейство Стара Загора. Общата площ на Държавния горски фонд е 26 647,2 ха, от които 317,9 ха пасища в Средногорския и Равнинен геоморфоложки райони. Залесената площ е приблизително 90 % от общата. Територията на ДЛ “Стара Загора” е разположена в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори и в долната част на Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни, съответно от подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори, до подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела.
Най-разпространените дървесни видове са зимен дъб, благун, цер, космат дъб, келяв габър, мъждрян, сребролистна липа, мекиш. Насажденията, които те образуват понастоящем са предимно от издънков произход (поради нискостъбленото им стопанисване в миналото), а по състав са както чисти, така и смесени. В състава на растителните формации участвуват и драка, леска, трънка, глог, шипка, дрян и други храсти.
Анализ на основните компоненти на селищната среда в Община Стара Загора
Основни компоненти на серлищната среда в Община Стара Загора
Компоненти км.2 Относителен дял (%) 1. Земеделски територии 623.1 61.1 % 2. Горски площи 259.6 25.5 % 3. Населени места 80.3 7.9 % 4. Водни площи 17.5 1.7 % 5. Територия за добив на полезни изкопаеми 26.8 2.6 % 6. Транспорт и инфраструктура 11.8 1.2 % Обща територия 1019.1 100 % Анализът на основните компоненти показа, че в рамките на Община Стара Загора е най-голям относителният дял на земеделските територии (61.1%), докато този на населените места – 7.9 %. Следва да се отбележи, че въпреки тази разлика, почти 100% от населението на общината обитава селищната среда или т.н. урбанизирани територии.
На територията на общината има големи масиви с широколистни и иглолистни гори, а край Стара Загора е разположено ловното стопанство “Аязмо – Старозагорски минерални бани”. То е с площ от 5 168 ха и е само на 15 км от общинския център. Богатото разнообразие на флора и фауна го правят особено привлекателен за развитието на национален и международен ловен туризъм.
Защитени територии и чувствителни екосистеми
В Община Стара Загора са обявени следните защитени природни обекти:
- природна забележителност “Казането” - обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща залесена площ 1,0 ха. Интересно скално образувание в землището на с.Казанка. Намира се в ляво от шосето (до реката) за с. Казанка, на около 2 км преди селото. Има поставена указателна табела с кратка историческа справка.
- природна забележителност “Змейова дупка” - обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща залесена площ 1,0 ха. Система от пещери в землището на с. Змейово. Намира се непосредствено над кариерата при с.Змейово. - природна забележителност “Кратера на вулкана” - обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща залесена площ 1,0 ха.
- скално образувание от вулканичен произход в землището на с.Змейово.
- природна забележителност “Милкини скали” - обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща незалесена площ 1,0 ха. Интересно скално образувание и гнездово находище на скален орел в землището на с.Колена.
- други две природни забележителности /вековни дървета/ са разположени в град Стара Загора – “Дъбът на Гео Милев” в двора на къщата на поета и “Старият чинар” в границите на парк “Бедечка”.
Други природни особености
Съгласно биоклиматичната класификация и общата оценка на природните условия, Стара Загора е в зона на благоприятна за обитаване среда с преобладаващи комфортни климатични условия.
Територията на Общината съгласно общоприетото климатично райониране на България попада в климатичния район на източна - средна България, който е част от Преходно-континенталната климатична подобласт на Европейско континенталната климатична област.
Малката надморска височина, еднообразието на нейната заравнена или леко нахълмена повърхност, орографската отвореност на юг са предпоставки, формиращи сравнително хомогенен преходно-континентален климат за региона. Разпределението на климатичните елементи по сезони определя две хидротермични фази: влажна и хладна фаза - късна есен, зима и ранна пролет; суха и гореща фаза – късна пролет, лято и ранна есен.
Средногодишната максимална температура +17,9 °С и средногодишната минимална температура + 8,0°С са сравнително високи и обуславят формирането на горещ през лятото и сравнително мек през зимата климат. Средната относителна влажност на въздуха за региона е 67÷72 %, при най-малка денонощна амплитуда през зимата - 8÷9 % и най- голяма през лятото - 17÷18 %.
Регионът има относително високо сумарно изпарение – около 500 мм годишно.
Регионът на община Стара Загора се характеризира с максимум – 201 мм на валежите през лятото и минимум от 134 мм през зимата.
Скоростта на вятъра, честотата на случаите на “тихо време” и със скорост от 1 м/сек, са един от най-важните фактори, влияещи върху степента на разсейване на атмосферните примеси. Орографските особености на региона влияят на посоката и скоростта на вятъра. Средногодишната скорост на вятъра за района е 1,4 м/сек. Най-ниската скорост е през месец ноември – 1,0 м/сек, а най-висока е скоростта на вятъра през февруари и март -1,6 м/сек.
Преобладаващи през годината, както и през зимата са североизточните и северните ветрове при висока средна скорост – 3,2÷5 м/сек и влияят благоприятно за хоризонталното разсейване на атмосферните примеси през периода.
Рекреационни ресурси
Нископланинският релеф и добре развитата шосейна мрежа осигуряват добър достъп до планината и богати възможности за избор на туристически маршрути. Целогодишно могат да се реализират пешеходни и вело преходи с различна продължителност и натоварване. Районът е с потенциал за развитие на селски и еко туризъм.
В западната част на Сърнена Средна гора, на 15 км. северозападно от Стара Загора са разположени Старозагорските минерални бани. Основен лечебен фактор в курорта е минералната вода, която излиза на повърхността с температура около 40 0С и дебит 13.6 л/сек. Има лечебни свойства по отношение на заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни болести. Настанителната база на курорта включва хотели и почивни станции на различни ведомства с добри възможност за профилактична и възстановителна лечебна дейност.
Община Стара Загора разполага с общо 1630 легла в хотелските комплекси в града, Старозагорски минерални бани и селата, като средната им годишна заетост е 16 % за хотелите в селата и 40 % за останалите. В последните години се наблюдава тенденция към преустройство и модернизиране на бивши санаториуми и профилакториуми на Старозагорски минерални бани в модерни СПА комплекси с хотели.
История
История на града
Стара Загора е един от най-древните градове в Европа. Още през новокаменната епоха (VII-VI хилядолетие прeди Христа) благоприятните природо-географски условия стимулират възникването на първите уседнали селища, свързани с развитието на земеделието и скотовъдството. Много са регистрираните праисторически поселения в региона, но три от тях, които са локализирани в чертите на съвременния град, имат световно значение:


На 8 км северозапад от град Стара Загора, в местността "Мечи кладенец", са открити най-старите експлоатирани медни рудници в Европа (V хилядолетие преди Христа). Медодобивът и усъвършенстването на металургията активират развитието на поселищната система през каменно-медната и бронзова епоха.
Многобройните имена, с които се е назовавал града са свидетелство за неговото дълголетие.
БЕРОЕ
древнотракийско селище от IV век преди Христа. Богатата материална и духовна култура на траките е симбиоза между местните традиции, повлияни от елинизма и културните импулси от Мала Азия. До днес остава дискусионен въпросът около възникването, съществуването, местонахождението и историческата му съдба.
АВГУСТА ТРАЯНА
римски град, основан от император Марк Улпий Траян (98-117 година) в началото на II век (около 107 година след Христа). С площ от 484 декара, ограден с мощни укрепителни съоръжения, той е бил втори по големина в провинция Тракия след Филипопол. Според известният римски историк от IV век Амиан Марцелин, Августа Траяна заедно с Филипопол "красят провинция Тракия", а местните жители го наричали "най-блестящ град". Градът е център на административна област с права на муниципия, с основни управленски структури буле (градски съвет) и демос (народно събрание). От император Марк Аврелий (161-180 година) до император Галиен (253-268 година) Августа Траяна сече собствени бронзови монети, които са били в обръщение почти на целия Балкански полуостров. От античния град са проучени отделни сектори: части от укрепителната система, Южната и Западната порта, форума, аудиториума, термите, обществени и частни сгради с цветни подови мозайки, уличната мрежа и некрополи.
ВЕРЕЯ, ИРИНОПОЛИС, БОРУЙ
имена от средновековната история на града. В периода VI-VII век е носил името Верея. През 784 година (VIII век) е посетен от императрица Ирина, която дава средства за възстановяване на укрепителните му съоръжения. В нейна чест града се преименува на Иринополис. По време на Втората българска държава (ХІІ-ХІV век) града носи името Боруй. Той е бил административен център на Боруйската хора, която е била една от деветте области /хори/ в средновековна България. От ХI-ХII век датират най-значимите средновековни паметници, сред които се открояват петте каменни релефа със стилизирани изображения на животни. Един от тях - лъвицата с лъвчето - става централен мотив в герба на град Стара Загора.
ЕСКИ ЗАГРА
През 1364 година градът е превзет от турците, които го преименуват така. Той е бил административен център на Ескизарската каза, обхващаща 109 села.
През Възраждането градът се превръща във важен занаятчийски и търговски център с 50 вида занаяти и повече от 70 дюкяна.
ЖЕЛЕЗНИК
през 50-те години на ХIХ век града се преименува така по инициатива на старозагорския учител Тодор Шишков като проява на българската национална идея и реакция срещу турския гнет и гръцката църковна експанзия. Заражда се общинското самоуправление. През 1858 година градът е с пет мъжки и три девически училища, създадено е българско читалище. През 1869 година Васил Левски основава един от първите тайни революционни комитети.
СТАРА ЗАГОРА
През 1871 година на Църковния събор в Цариград града получава днешното си наименование. Обособява се Старозагорската епархия, която и до днес съществува в същите граници, обхващайки района на Стара Загора, Казанлък, Нова Загора, Чирпан, Харманли и Свиленград.
Важни дати за града са:
на тази дата край Стара Загора става една от най-големите битки, при които градът е опожарен и сринат до основи от турците. Единствената оцеляла обществена сграда е Ески джамия. Избити и безследно изчезнали са повече от 14 500 души.
на тази дата градът получава повторно свободата си, но съгласно Берлинския договор остава в пределите на Източна Румелия до Съединението през 1885 година. Многобройните паметници на територията на града напомнят за тези драматични за цяла България събития, а в чест на стогодишнината от Освобождението на мястото на най-кръвопролитните сражения е издигнат Мемориален комплекс "Бранителите на Стара Загора 1877 година"
на тази дата е положен основния камък за възстановяването на града от губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди съгласно изработеният от чешкия техник Любор Байер план, който превръща Стара Загора в първия следосвобожденски град със съвременно градоустройствено решение.
Днес град Стара Загора е красив и динамично развиващ се индустриален град, университетски център, с много научни и културни институти.
Град с достойно минало, изправен пред предизвикателствата на бъдещето.
ГРАД НА ПОЕТИТЕ И ХУДОЖНИЦИТЕ, ПРАВИТЕ УЛИЦИ И ЛИПИТЕ!