Логиката , макар и не винаги доловима е теоретическото и естетическото състояние на знанието в тази изложба. Събитието е връзката с родния дом , а заглавието HEIM не е нито заместване на българската дума, нито престореност и фалш, а може би неизбежната наследственост.
В труда на Фройд „ Das Unheimich " за първи път се публикува твърдението , че наследствеността оказва голямо влияние върху човека. Изводите на Фройд се заключват в това , че в тревогите и пристъпите на страх и ужас у човека се появяват кошмарите на прародителите , които са ги преживели.
UNHEIMICH / УЖАС / се преплита с HEIM / ДОМ / , носещ корена на думата с противоположно значение / УЖАС - ДОМ /. Но тук диалектиката на противоположностите изчезва и двойното значение – познатото и непознатото се сливат в един „ емоционален дуализъм " . Усещанията се предават в енергийното пространство от разстоянията, които сякаш са близки, и различията, които сближават.
Двете сестри, изразяващи себе си по различен начин, натрупали своя житейски опит на различни места, въплъщават перфектната двойка, чието представяне отсява на повърхността една задълбочена и абсолютна същност.