Орлин Горанов, Ивайло Джуров, Крум Гълъбов, Елена Баръмова, Даниела Дякова ще се представят на 9 май от 19 часа в „Набуко" на сцената на Държавна опера-Стара Загора. Зрителите ще се насладят на прекрасните солисти, хор и оркестър броени дни преди гостуването на състава на сцената на Зала 1 в Националния дворец на културата в рамките на 19-я Салон на изкуствата.
Диригент на „Набуко" и в двата спектакъла през месец май е Маестро Стефан Линев. Участват още солистите на Държавна опера-Стара Загора Емилия Джурова, Борис Тасков, Петър Кунев, хор и оркестър на Държавна опера-Стара Загора.
На Старозагорска сцена първата премиера на „Набуко" е на 17 май 1967 г. с диригент Веселин Ненов, режисьор Стоян Велев и художник Петър Русков, диригент на хора -Богдана Попова.Това е и първата постановка на тази опера извън столицата. Следват премиери през 1982, 1995, 1997, 2001 и 2006 г. Най-новата реализация на този спектакъл се случва през 2011 г., пролетта на 2011 г. Подготвя се специално за гастрол на състава в Белгия и Холандия – над 30 спектакъла са изиграни при изключителен успех в най-големите градове на тези държави. Хорът, оркестърът и солистите ни са бурно и многократно аплодирани. Специално за сцената на Старозагорска опера е направена художествена адаптация от Борис Стойнов и на 1 ноември 2011 г. е най-новата премиера на операта Набуко в Стара Загора.
За спектакъла са ушити 118 костюма за хористите, 22 костюма за 8-те солисти. Много от украшенията са донесени от Полша от сценографа и автор на костюмите Павел Добжицки – бижута, шапки, аксесоари, още пагони, офицерски знаци и др. за военните костюми. За сценографията са използвани над 5 тона желязо и други материали – за направата на огромните стълби, колоди и колонади, огради, зали и тн. Режисьор на спектакъла е германката Анете Лайстеншнайде . „Идеята ми е да покажа докъде може човек да деградира, щом е в плен на властолюбието и иска да е богоравен. Живеем във време, в което асоциацията от операта се препокрива в момента с държавниците, които, за да запазят властта си, унищожават собствения си народ. Останалото са чувства, любов и омраза, вяра, възмездие, всичко, което е било преди 200 години, когато е създавано произведението, което е и сега" – казва режисьора пред медиите преди премиерата през 2011 година.
В същата 2011 г. световноизвестният диригент Рикардо Мути превръща премиерата на „Набуко" по случай честването на 150-та годишнина от обединението на Италия в безпрецедентен граждански акт: в Римската опера, в присъствието на Силвио Берлускони, Мути призовава зрителите да протестират срещу посегателствата върху културното наследство и изправя на крака цялата зала. Публиката запява заедно с артистите "Va pensiero". Световната преса сравнява случилото се с магически момент в историята на Европа, тъй като „Културата поставя Политиката" на колене.
„Набуко е безбожник и нравствената цел на темата, избрана от Верди, може да се приеме, че е заклеймяването на безбожието". Затова цензурата на Негово апостолско величество императора на Австрия разрешава да се представи операта, но речите и действията на героите се въртят около главната тема: въстанието, борбата на потиснатия народ за извоюване на свободата. В театъра публиката открива номерата, които я изразяват и буйно ги аплодира. Ако истински творец на изкуството е онзи, който пее със сърцето на всички и затова отразява чувствата на съвременниците си, малцина могат да носят това звание по-заслужено от Верди."
Премиерата на операта е на 9 март 1842 г. в Миланската Ла Скала.
„С тази опера може да се каже, че наистина започна моята артистична кариера"-ще заяви Верди" /Карло Гати, „Верди", изд."Музика",1988 г./На спектакъла присъства и Доницети, който след това възкликва възторжено: "Та той е истински гений!". За своеобразната "набуковизация", обхванала Милано след премиерата на операта четем в биографичното есе за Верди от Мекеле Лесона: "Тази вечер градът не заспа, а на следващия ден новият шедьовър беше основна тема на всички разговори. Името на Верди звучеше от всяка уста, дори моделиери и готвачи го използваха като изработваха шапки alla Verdi, шалове alla Verdi, и сосове alla Verdi. Между август и ноември 1842 г. „Набуко" е представена 57 вечери, число, което не е било достигнато дотогава в Ла Скала от нито една друга опера.