Общо 88 творби участват в тазгодишния Национален младежки конкурс за есе с международно участие „Общуването е моето ежедневие“. Организатори са: Община Стара Загора, Народно читалище „Родина 1860, Стара Загора, клуб „Млад писател“ и вестник „Teen’s paper“.

Темата на конкурса е заинтригувала млади хора от България, Македония и Русия. За участие са изпратени 65 произведения от България, 2 творби на турски език, 7 материала от съседна Македония и 14 есета от Русия.

Според статута на конкурса чуждоезичните материали са били оценявани от съответни журита, за които езикът е роден (майчин), за есетата на турски - жури от СНЦ "Етносвят България", руските - от жури от Руски културно-информационен център, София. Оценяването на есетата от Македония е било поверено на Митко Гогов – млад писател и художник от Скопие.

Жури в състав: акад. Кирил Назъров, писател и драматург - председател и членове: Даниела Стоева, преподавател по български език и литература и Димитър Никленов , писател и драматург, оценява творбите на български език.

Участниците в конкурса тази година са от София, Плевен, Пловдив, Дряново, Враца, Силистра, Провадия, Поморие, Бургас, Монтана, Димитровград, Кърджали, Карлово, Раднево, Кюстендил, Свиленград, Казанлък, Кресна, Русе, Стара Загора, Попово, Шумен и др.

Във всяка категория творбите са разделени на две възрастови групи - до 13 години и от 14 до 18 години.

Награждаването на отличените ще се състои на 30 октомври (понеделник) от 13.30 часа в Къща- музей „Гео Милев“.

27.10.2017 г.

На основание чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ и Заповед № 19-13-266/25.10.2017 г. на Кмета на Община Стара Загора се разрешава изработване на проект за изменение на План за регулация на гр. Стара Загора, одобрен със заповед № 999/ 17.06.2005г., в частта му за УПИ XIV728, УПИ XVI728, УПИ XIX728, УПИ XX728, УПИ XXII729 и УПИ XXIII730 от кв. 510, като промяната се състои в следното:

• Променя се общата вътрешно регулационна линия между УПИ XX728 и УПИ XXII729, от кв. 510, така че да бъде поставена в съответствие със съществуващата граница между ПИ 68850.524.728 и ПИ 68850.524.729 от КК на гр. Стара Загора.

• Променят се регулационните граници между УПИ XIV728, УПИ XVI728, УПИ XIX728, УПИ XX728, и УПИ XXIII730 от кв.510, като се образуват нови УПИ - УПИ XIV1649, УПИ XVI1650, УПИ XIX1651, УПИ XX1652, и УПИ XXIII730 от кв. 510 (съгласно представената скица - предложение и техническо задание), който се намира в сградата на община Стара Загора - ет. 5, стая 515.

За две седмици спират движението по централен участък от бул.“М. М. Кусев“ в Стара Загора, с оглед осигуряване на безопасното организиране и извършване на подмяна на асфалтова настилка.

Ремонтните работи се извършват по бул. „Митрополит Методий Кусев“ за времето от 26.10.2017г. до 10.11.2017г., в участъка от бул. „Славянски“ до ул. „Генерал Гурко“.

В този участък ще бъде спряно движението на личен транспорт и превозни средства, извършващи транспорт за собствена сметка.

Въвежда се временна организация на движението за движещите се в посока „север-юг“, които ще преминават по ул. „Руски“, а в посока „юг-север“ - по бул. „Хаджи Димитър Асенов“.

Движението ще се нормализира незабавно след приключване на мероприятието, по преценка на служителите пряко ангажирани с охраната.

26.10.2017 г.

„Вечните песни на Микис Теодоракис“ на 28 октомври от 19 часа в Държавна опера-Стара Загора e концерт, посветен на Националния празник на Гърция. Ще чуете любими песни и мелодии, обичани и познати от близкото минало. Една вечер със специалното участие на Георгиус Филаделфевс – тенор , Йоргос Мавракис-бузуки и Петрос Алексиадис – китара. Диригент на концерта е Димитър Косев.

„Какво звучи в ушите ви, когато някой спомене името Микис Теодоракис? Сиртаки, разбира се. И то не кое да е, а онова забележително изпълнение на Антъни Куин от филма на Михалис Какоянис „Зорба Гъркът” (1964) по романа на Никос Казандзакис. Този танц превърна американския актьор с мексикански корени в грък и му донесе втора номинация за „Оскар” за главна мъжка роля, а Микис Теодоракис – в световна звезда, която не е забравена и днес. Филмът се върти във филмотечни салони, изучават го студенти, а композираното от него сиртаки (виж видето с танца на Антъни Куин и Алън Бейтс) отдавна е емблема на гръцкия начин на живот, на бунтарския дух и на свободата.

Дотогава сиртаки не го е имало. Имало е група критски танци, наричани общо „сиртос”, с редуващи се бавни и бързи ритми. По техни мотиви композиторът сътворява и мелодията, и самия „танц на Зорба”. По-късно по музиката на Теодоракис хореографът Лорка Масине създава и балет, който досега са гледали повече от 3 млн. зрители по света – само на стадион в Рио събира повече от 120 000 души. А у нас две десетилетия „Зорба Гъркът” не слиза от сцената на Софийската опера...

И всичко това благодарение на Микис Теодоракис – човекът музика, изкушаван от политиката, но в крайна сметка избрал изкуството пред партийните страсти, които му носят възходи, но и падения. Той е роден е на 29 юли 1925 г. в Хиос, Гърция. По време на Втората световна война участва в съпротивата, арестуван е, изтезаван е, заточван е, бил е в концлагер. През 1950 г. завършва Атинската, а след това и Парижката консерватория. Тогава композира множество прелюдии, сонати, симфонии и три балета. През 1959 г. се връща в Гърция, но заради левите му убеждения музиката му е забранена, а той – изпратен в затвор. Десет години по-късно попада за втори път в концлагер. За свободата му се застъпват известни световни личности, сред които Дмитрий Шостакович и Ленард Бърнстейн. Освободен, Теодоракис напуска Гърция, заживява в Париж и се връща в родината си едва след падането на военната хунта през 1974 г. През 80-те и 90-те години е депутат и министър в кабинета на Мицотакис

Теодоракис е автор на симфонии, камерни творби, на популярни песни и танци в народен стил (циклите „Дионис”, „Федра” и др.) и операта „Кварталът на ангелите”, на балетите „Орфей и Евридика”, „Медея”, „Лизистрата” и на музика към трагедията „Едип цар” от Софокъл... Често наричат написаното от него сиртаки „Танца на Зорба”, а след премиерата на филма то е най-популярният символ на Гърция пред света.

Всъщност дали свободолюбивият Зорба от екрана не се крие в Микис Теодоракис? Композиторът никога не го е отричал: „Зорбас е тук. Аз съм Зорбас. Зорбас е свободният грък. Който стига дотам, че да изглежда, че се интересува единствено от танца. Но това е само повърхността. Танцуваме, пием вино, влюбваме се, пеем, но преди всичко обичаме Гърция и свободата.”