КУЛТУРЕН АФИШ 9 – 15 СЕПТЕМВРИ 2013 г.

Стара Загора тържествено отбеляза 128-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия

• КМЕТ

  

  ГЕОРГИ АТАНАСОВ ПРАЗОВ

  Роден на 31.08.1961 г.

  Образование: Висше. Завършил Минно-геоложки Университет „Св. Иван Рилски" гр. София. 

  Адрес п.к. 6089 с.Памукчии

  Телефон (04118) 2260

  Моб. телефон 0885901250

• ИСТОРИЯ

  Село Памукчии се намира на 17 километра южно от гр. Стара Загора. Землището му включва 12 хиляди декара земя, в голямата си част обработваеми площи, като има запазени гори, намиращи се на север от селото. Селото граничи със землищата на следните села: на север - с. Маджерито, на североизток - с. Загоре, на югоизток - с. Бъдеще, на юг - с. Петрово, на запад - с. Калояновец и на северозапад - с. Християново. През територията му протичат три реки: „Кривата река" – по северната граница на землището, „Памукчийската река" – покрай южния край на селото и река „Съзлийка" или както е известна сред жителите на селото „Старата река". Освен реките, землището на селото е прорязано и от множество напоителни канали. През годините демографският фактор се е влияел от наличието на работа в и около населеното място. В началото на 50-те години селото е било много оживено и в него са живеели голям брой млади семейства с децата си. В последствие е започнал отлив на млади хора, които са отивали да живеят и работят в гр. Стара Загора. По данни от последното преброяване на населението, към момента в селото живеят 307 жители, от които половината са от ромски призход. От запазените предания се знае, че селото е съществувало от антично време, когато е било разположено в западния край на землището, но няма данни за наименованието му. В началото на 18 век името на селото е „Пенджеби кьой", произлизащо от турските думи „кьой" – село и „пенджеби" – многоречно, с много реки. Името Памукчии е придобито по-късно и за първи път се среща в книгата на поп Минчо Кръстев „Видрица", отнасяща се за периода в края на 18 век. Различни са тълкованията и обясненията за произхода на това име, но едно от тях изглежда най-правдиво – в землището да е отглеждано много памук. Може да се посочат четири евентуални доказателства за това твърдение: Първо: Най-старите поколения помнят, че до 09.09.1944 г. всяко домакинство е посявало памук, с реколтата, от който е задоволявало напълно своите нужди от памучни тъкани (долни и горни дрехи, блузи, ризи, възглавници, постелъчно бельо и други). Второ: В книгата на поп Минчо Кръстев „Видрица" освен Памукчии, селото е наречено и Памуклии. Трето: Горичката „Памук кория" навярно е наречена така, защото покрай нея са сеели главно памук и е била собственост на рода Памукови, спечелили си навярно това име като производители на памук. Четвърто: Запзени са данни, че в селото е имало фабрика за преработка на памук – „дръндарница", която е работила още през турското робство. За съществуването на селото през антично време са събрани достатъчно данни по време на комплексната научна експедиция на Историческия музей в гр. Стара Загора, проведена през месец април 1993 г. През землището на селото преминава трасето на древноримски път. Югозападно от селото, на левия бряг на р. Съзлийка е открито антично селище (нерегистрирано досега). То е разположено в близост до „Параксиевата могила", като вероятно е било обитаемо от края на V хил. пр.н.е до III хил. пр.н.е. Освен тази могила в землището на селото се намират и още няколко надгроби и селищни могили – „Лозенска", „Сталевата", „Малката", „Голямата" и др. След идването на турците по нашите земи селото постепенно се е изместило на изток, към сегашната си територия, но няма данни точно кога и как е станало. Запазени са данни, че по това време в района на сегашното село е имало чифлици на трима бейове. Първият е Френк бей, чийто чифлик е бил на североизток от сградата на сегашното кметство. Имената на другите двама бейове не се помнят със сигурност, но се споменава за Таир и Таксин бей, а в някои източници пише за Хауз бей, като тези чифлица са били разположени – единият на юг от сградата на сегашното кметство, а другия в западния край на селото. Около този триъгълник от трите чифлика е започнало изграждането на селото. Първоначално къщите на българското население били строени от пръти, кал и слама, повече наподобяващи колиби. След освобождението първите десет къщи от камък и кирпич са изградени в периода 1903 г. – 1907 г. и са дали началото на новото сегашно село. Основно масивните къщи в сегашния си вид са построени след 1950 г.

• КУЛТУРА

  С много труд по време на турското робство в селото е построена малка църква и училище към нея. Тя била изцяло съборена по време на голямото земетресение през 1928 г. и отново с доброволния труд на хората от селото е издигната на същото място в сегашния си вид. В църквата „Света Параскева" са запазени ценни икони, църковна утвар и старопечатни книги. През 1928 г. родолюбивите памукчийци създават и читалище в селото. През 1958 г. – 1959 г. с доброволен труд е построена сегашната масивна сграда, в която се помещава народно читалище "Христо Ботев – 1928". През годините към читалището са действали много самодейни групи, които са представяли селото на регионални и национални фестивали, и са печелили много грамоти, и медали. В момента също се поддържат и съхраняват традициите с „Коледарската група", „Лазарската група", и се празнуват старите, традиционни български обичаи – „Бабин ден", „Сирни заговезни", „Лазаруване", „Великден", „Коледуване" и др. От 2005 г. се възстанови и възроди стария празник на село Памукчии – „Петковден", който се празнува ежегодно на 14 октомври. До началото на 70-те години в селото съществува училище до осми клас, което в последствие е закрито и в момента е запазена само сградата. В двора на училището се намират паметници на жители на селото дали живота си за родината. Единият е на памукчийци, загинали за освобождението на България – по време на Старозагорското въстание и по време на боевете за гр. Стара Загора през Руско-турската война. Другият паметник е на всички загинали по време на войните. В периода от 1982 г. до 1985 г. с доброволен труд е построена сградата на кметството и здравната служба.

• БИЗНЕС

  Основният поминък на хората в селото са земеделие и животновъдство. През 1949 г. в селото е образувано ТКЗС, което просъществува до началото на 90-те години, когато със закон земята е върната на собствениците и/или техните наследници.На територията на селото не се намират големи фирми и предприятия. Селото е сравнително добре устроено, като повечето улици са асфалтирани, изцяло е електрифицирано, водоснабдено и има улично осветление.

• КМЕТ

  

  РАЙЧО ДИМИТРОВ СТОЕВ 

  Роден на 26.11.1964 г. в гр. Стара Загора. 

  Образование - висше, специалност "Зооинженер".

   

  Адрес п.к. 6240 с. Яворово

  Телефон (041355) 260;

  Електронна поща kmet_yavorovo@abv.bg

  Моб. телефон 0884323050

   

  СЕЛО ЯВОРОВО

  Разстояние от столицата: 209 км

  Разстояние от Стара Загора: 19.8 км

  Надморско равнище: 210 м

  Климат: преходно континентален

  Почва: песъчлива, канелено горска, чернозем

  Площ на селото: 31,165 кв.км

• ИСТОРИЯ

  Селото е разположено в крайните югоизточни склонове на Сърнена гора и Чирпанските възвишения, на 20 км североизточно от гр. Чирпан.

  Днешното Яворово е сравнително младо селище, вероятно от 18 век. Първото поселение е било в местността Мерите. Предполага се, че първите заселници са дошли откъм Стара планина. Предание гласи, че най-напред е назовано на името на местен овчар, загубил ръката си в сблъсък с турците - чолак, и оттам Чулхалар, Чухлаково, Чолаково. След епидемията от чума в този район през 17 век, селото се установило от двете страни на пътя Хасково - Казанлък, където имало обширни пасища. За да се спаси от набезите на кърджалии и даалии населението се преместило два км. на запад в местността Джумалийка. С името Чолаково се назовава до 1906 год. С Указ на цар Фердинанд от 21.12.1906 год. селото е преименувано на псевдонима на поета Пейо Крачолов Яворов - Яворово. Това става по предложение на представители на местната интелигенция и на селската администрация, които били запленени от неговата поезия и от бунтовния му дух.

  В землището на село Яворово има немалко археологически находки от различни исторически епохи. Интересен обект е Калето при изворите в местността Съзлийка. На това място има останки от градежи, датиращи от новокаменната епоха. Проучвания на Окръжния археологически музей гр. Стара Загора в района на язовир Чаталка установяват, че там е имало непрекъснато съществуване на човешка дейност в продължение на 6 хилядолетия - от началото на каменно-медната епоха до Късното средновековие.

  При разкопките в местността Делимоневото кале е открита вила (развит жилищен комплекс), която е единствената цялостно проучена вила в България. Построена е в средата на 1-ви век, разрушена и отново възстановена в средата на 3-ти век. На високия връх източно oт вилата (Калето, Градището) е открито укрепено селище, обитавано от 6-ти до 14-ти век. В местностите Дренчето и Кайряците е имало селище до края на 15-ти век. То вероятно е съществувало до края на Втората българска държава, а може би и до по-късно.

  Жителите на село Яворово вземат дейно участие в национално-освободителното движение и антифашистката съпротива. Израз на признателност към загиналите в борбата за свобода и социална справедливост е издигнатия в центъра на селото паметник.

  Емблемата на Яворово е каменната мома на разклона за селото от централния път Стара Загора - Чирпан. Статуята е символ на плодородието за земята, трудолюбието на хората и на хубостта на яворовката.

  Яворовската църква носи името "Света Петка". Затова и традиционния празник на селото е на 14 октомври - Петковден. Тогава в църквата се отслужва Света литургия, самодейните колективи изнасят празничен концерт, в центъра на селото се вие хоро. Населението на село Яворово през годините варира до 2000 жители. Най-много са били през 1946 год. - 1913 жители. Етническият му състав, както в миналото, така и сега, е предимно български. До 2012 година село Яворово бе на територията на Община Чирпан. След проведен референдум, от 2013 година, то премина към Община Стара Загора.

• КУЛТУРА

  В село Яворово културната дейност се осъществява от двете читалища - Народно читалище "Ахинора - 2006 г." и народно читалище "Пробуда - 1925"

  Народно читалище "Ахинора - 2006 г."

  Народно читалище "Ахинора - 2006 г." е учредено в началото на 2006 год. от 48 родолюбиви яворовци с ново гражданско съзнание и е правоприемник на учредения през 1998 год. Дамски клуб "Ахинора". Към него са изградени: дамски клуб, клуб на мъжете, група за изворен фолклор, група за художествено слово, традиционни обреди и ритуали, детска родокраеведческа секция. Читалището извършва просветни, социални, информационни, проучвателни и изследователски дейности. Резултатите от тези дейности отразява на страниците на читалищния вестник "Ахинора", от който са излезли 67 броя, и който е плод на абсолютно безвъзмездна дейност. С финансовата подкрепа на ЕС през 2008 година бе издаден сборник с етнографски материали "Яворовката сръчна и умятна". През 2011 год. бе отпечатана юбилейна диплянка. През 2012 год. излезе от печат и книгата на г-жа Пенка Иванова - "Видях го със сърцето си", посветена на видния писател и общественик, и голям приятел на НЧ "Ахинора" - Петко Огойски. 

  Дамски клуб "Ахинора" е най-работещата структура при "НЧ Ахинора" - 2006 г". В него кипи активна дейност. Дамските четвъртъци в Яворово преминават в разговори за книги, филми и всички актуални теми от обществения живот. В продължение на 15 години дамите от "Ахинора" отстояват правото си на пълноценен и осмислен живот.

  Богат и разнообразен е репертоарът на художествените състави. ФГ "Ахинора" разучи повече от 60 песни - автентични и от репертоара на изтъкнати народни певци. Репертоарът на групата за народни обичаи и ритуали включва, спектакъла "Празник край ветрената мелница" по Елин Пелин, драматизацията "Пристанала" по Христо Ботев, обичая "Пеперуда" и ритуалите: "Тлъка в Яворово", "Бръснела" и "Пребулване" от обредната система на тракийската сватба. Рецитаторският тандем Пенка Иванова и Христина Желева подготви и изпълни по различни поводи повече от 10 поетичните композиции.

  Художествените състави представиха своите репертоари на общинските прегледи на художествената самодейност и на много регионални, национални, и международни фестивали, където бяха отличени с престижни награди: Националния събор "Авлига пее" - с. Обединение, МФФИТГ - гр. Раднево, Старопланинския събор "Балкан фолк" - гр. Велико Търново, Международния фестивал за автентичен фолклор - с. Дорково, Националния тракийски фолклорен събор с международно участие "Богородична стъпка" - Старозагорски минерални бани, Националния събор за автентичен фолклор "От извора" - с. Труд, "Гласове и ритми от Тракия" - с. Златна ливада, Жътварския събор - с. Странско, Фолклорния празник - с. Срацимир, общ. Силистра, Фолклорния събор "Край чешмата под върбата" - с. Кайнарджа, Националния еньовденски събор на българския фолклор и традиционните български ястия - с. Пряпорец, Празника на райската ябълка - с. Хрищени и др.

  НЧ "Ахинора - 2006 г." отбелязва всички народни празници, като съхранява традиционните български ритуали. През изминалите години бяха възродени и обогатени с нови моменти: Денят на родилната помощ, Трифон Зарезан, Денят на нароните будители, Денят на яворовските деца, Денят на християнското семейство и християнската младеж.

  Чест за НЧ "Ахинора- 2006 г." е подкрепата на най-будните и образовани синове и дъщери на Яворово: ст.н.с Генчо Дончев, инж. Иван Христов Иванов, инж. Иван Минев Иванов, о.з.полк Таню Иванов Христов, екс прокурорът Иван Христов Даскалов, д-р Деньо Желев Денев, Димо Христов Желев, Рачо Лечев Аврамов и др., на народните представители Петя Божикова, д-р Атанас Щерев, Живко Тодоров, Петко Огойски, на писателите Анатолий Петров, Тончо Карабулков, на филателиста и колекционер Христо Христов и др.

  НЧ "Ахинора - 2006 г." си има знаме - върху бял копринен плат с копринени конци са извезани наименованието на читалището и картината на художника Иван Милев "Ахинора 1925".

  Народно читалище "Пробуда - 1925"

  Народно читалище "Пробуда - 1925" е създадено през 1925 г. Основните цели на читалището са: осигуряване на достъп до книжния фонд, развитие на художествената самодейност, изучаване на родния край и др. В читалището има етнографска сбирка с родословните дървета на всички родове в селото. Просветното огнище на читалището е библиотеката, която разполага с 5 393 тома. Към читалището има фолклорна група "Росна китка", група за художествено слово "Елит", клуб "Българка". Читалището провежда срещи със сродни читалища. Традиционните празници, които то отбелязва са празника на селото, "Мой роден край", Лазаров ден.

• БИЗНЕС

  

   

   

   

  В с. Яворово има 2 магазина за хранителни и промишлени стоки. Земеделската земя на селото се обработва от няколко фирми - арендатори.