Транспорт и Екология

Subscribe to this RSS feed

Сряда, 04 Септември 2013 10:10

Младежка информационна борса в подкрепа на заетостта и доброволчеството сред младежите в Стара Загора

Read 338 times

Published in Архив новини

Продължава...

Сряда, 04 Септември 2013 10:02

Информация за преценяване необходимостта от ОВОС на инвестиционно предложение - 04.09.2013-1

На основание чл. 6, ал.9 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС) Община Стара Загора обявява информация за преценяване необходимостта от ОВОС на инвестиционно предложение "Оползотворяване на отпадъци от стъклени трошки, при производство на бетон", гр. Стара Загора, Община Стара Загора с възложител "Стара Загора Проект" ООД, гр. Стара Загора, с адрес за кореспонденция ул. "Калояновско шосе" № 1.

Информацията за преценяване необходимостта от ОВОС е на разположение за сведение и изразяване на становища от заинтересовани лица в периода от 04.09.2013г. до 17.09.2013г. вкл. в сградата на Общинска администрация, стая № 603, телефон: 042/ 614663.

Published in Архив обявления

Продължава...

Сряда, 04 Септември 2013 09:53

Информация за преценяване необходимостта от ОВОС на инвестиционно предложение - 04/09/2013

На основание чл. 6, ал.9 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС) Община Стара Загора обявява информация за преценяване необходимостта от ОВОС на инвестиционно предложение "Организиране на площадка за събиране и преработка на строителни отпадъци", гр. Стара Загора, Община Стара Загора с възложител "Стара Загора Проект" ООД, гр. Стара Загора, с адрес за кореспонденция ул. "Калояновско шосе" № 1.

Published in Архив обявления

Продължава...

Калитиново

КМЕТ

ИВАН ЕНЕВ КОСТАДИНОВ

Адрес п.к. 6049 с. Калитиново

Телефон (04113) 2230;

Моб. телефон 0885901238

Селото е разположено на 10 км източно от Стара Загора. Това е едно от големите села в областта. Селото е гара на ж.п. линията София-Пловдив-Бургас.

СЕЛО КАЛИТИНОВО

Разстояние от столицата: 240 км

Разстояние от Стара Загора: 10 км

Надморско равнище: 150 м

Климат: умерен

Почва: кафява

Площ на селото: 7 кв.км
ИСТОРИЯ

В миналото село Калитиново не е съществувало. На негово място е имало построен турски чифлик с тъмница, която на турски се наричала "джурал". След години край чифлика започнали да се заселват българи от околните села. Прииждането на хора било голямо поради това, че почвата била много плодородна. Така се образувало село. По името на тъмницата то било наречено Джуранлии.

Село Джуранлии има славно минало. В българската история е известно с боя при Джуранлии по време на Руско-Турската освободителна война през 1877 - 1878 година. В град Плоещ (Румъния) се извършило освещаването на Самарското знаме, извезано от жените на град Самара и подарено от тях на опълченците. След освещаването на Самарското знаме, то било поверено в ръцете на 3-та опълченска дружина с командващ подп. Калитин. Русите преминали река Дунав и се разделили на три клона. Единият от тях минал през прохода Хаин Боаз и се насочил към Нова Загора. От юг се задавала 40 000-та войска на Сюлейман паша, който преди това е бил в Адриатическо море. Завързали се нечувани боеве. Особено люта била битката при село Джуранлии. В местността "Келеш кория" поляните били покрити с човешки трупове, които на августовското слънце започнали да гният и разлагат. Накрая останали само кости, които продължили да се белеят месеци след войната.

Когато Джуранлии било вече свободно, жителите на селото събрали костите на убитите руски войници и български опълченци и направили гробница (могила), в която ги заровили. Тази могила се намира на север от ЖП линията и местността "Келеш кория" и е вечен гроб на загиналите в боя при Джуранлии. Поклон пред паметта им и тяхното дело. След освобождението единственото достойно място, което трябва да носи името на легендарния герой подп. Калитин е село Джуранлии. Оттогава то носи името Калитиново.

Село Калитиново, общ. Стара Загора се намира на 10 км източно от гр. Стара Загора. То е с население от 972 жители. Етническите групи са българи и роми. В село Калитиново има 250 къщи, като в 150 от тях живеят роми, а в останалите 100 - българи.

Землището на с. Калитиново е от 7.054 кв. км. Релефът е равнинен. В селото има около 200 дка гори и 4 400 дка обработваема земя. Почвата е разнообразна, като преобладава кафявата, която е плодородна. Нивите се засяват предимно с житни култури, тютюн, люцерна, слънчоглед и царевица. Основният поминък е земеделие и животновъдство.

През селото преминава третокласен път, който свързва с. Калитиново с гр. Стара Загора, с. Преславен и с. Могила. Другите пътища са полски и горски, и се използват сезонно. През селото преминават: ЖП линията София - Бургас, електропреносна мрежа от ТЕЦ "Марица-изток" и промишлен газопровод. Водоснабдяването се извършва от помпена станция, намираща се в землището на с. Преславен. В селото няма изходна канализация и се използват септични ями. Сметосъбирането се извършва от фирма "Нелсен-Чистота" ООД гр. Стара Загора.
КУЛТУРА

ПЕСЕН за Подполковник Калитин

Литнали сиви соколи

над тиха бяла Дунава,

полето черно чернее

от тези черни гарвани.

Не били сиви соколи

най-били руси руснаци,

не били черни гарвани

най-били турци сеймени.

Руснаци Дунав минали

Дунава и Стара планина,

та ми навлезли, навлезли

във това равно Загоре.

Там се със турци срещнали,

срещнали бой да се бият.

Били се два дни и три дни,

били се цяла неделя.

Най-напред върви Калитин

в боя юнаци водеше,

юнаци Донски казаци

с Българско опълчение.

Земята в огън гореше,

гората клони кършеше,

поспря се птичка да пее,

поспря се вятър да вее.

Голямо чудо да гледат,

как бягат турци сеймени

от тия руси руснаци

от тия Донски казаци.

В село Калитиново има Начално училище "Подп. Калитин", което към настоящия момент е затворено, но в двора му, който е от 2.5 дка, има изградена детска площадка със съоръжения и футболно игрище. В центъра на селото се намира озеленен обществен парк, който е 5 дка. Той е едно от най-посещаваните и достъпни мяста за отдих на открито от всички възрастови групи. В него са разположени Пенсионерския клуб, Народно читалище "Благоразумие-1927" и Паметник-костница на незнайните руски войни, участвали в Руско-Турската освободителна война (1877-1878 г.).

За пръв път читалището в село Калитиново отваря врати през 1927 г. и носи името "Благоразумие". Дълбок поклон пред основоположниците - Иван Нойков, Койчо Славов, Диньо Нойков, Христо Чолаков и др.

През 1971 г. е построена читалищната сграда от Химкомбинат гр. Стара Загора (бивше АТЗ). Участие в построяването взема и цялото калитиновско население. В настоящият момент читалището разполага с библиотека от 36 кв. м., с библиотечен фонд от 6 000 тома, салон с 200 места, сцена, гримьорна и фоайе. През годините е имало добра читалищна дейност с танцови и певчески групи. В настоящият момент в читалището активно работят певческа група с ръководител Мария Петкова и временни лазарска и коледарска групи. Колективите представят българските обичаи и традиции не само в с. Калитиново, но и в страната, като печелят множество грамоти и награди.

Празниците, които се честват в селото са:

- Бабинден - 21 януари

- Трифон Зарезан - 14 февруари

- Баба Марта - 1 март

- Ден на Освобождението на България от Османско иго - 3 март с поднасяне на венци и цветя на паметника на Подп. Калитин, находящ се в землището на с. Горно Ботево и на Паметник-костница, находящ се в читалищния парк на с. Калитиново

- Ден на жената - 8 март

- Лазаруване

- Възкресение Христово (Великден)

- Гергьовден - 6 май

- Ден на Българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май

- Ден на детето - 1 юни

- Годишнина от боевете при гр. Стара Загора и с. Джуранлии по време на Руско-турската освободителна война и празник на селото - 2 август

- Ден на Съединението на България - 6 септември

- Ден на независимостта на България - 22 септември

- Ден на народните будители - 1 ноември

- Коледуване - 24 декември

- Новогодишно тържество и

- Участие на певческата група при НЧ "Благоразумие-1927"- с. Калитиново във фолклорни фестивали и гостувания из страната.

НЧ "Благоразумие-1927" - с. Калитиново развива богата и разнообразна читалищна дейност. То е отворено за всички, които желаят да четат и съхраняват българските традиции и обичаи.
БИЗНЕС

Развито зърнопроизводство.

Добри природо-климатични условия за доразвиване на лозарството и овощарството.

В с. Калитиново има 3 кафе-аперитива и 3 магазина за хранителни стоки.

Published in Кметства

Продължава...

Змейово

КМЕТ

СТОЯН КОЛЕВ ТРИФОНОВ

Адрес п.к. 6059 с. Змейово

Телефон (04124) 2260; 2312

Моб. телефон 0885901252

СЕЛО ЗМЕЙОВО

Разстояние от столицата: 223 км

Разстояние от Стара Загора: 8 км

Надморско равнище: 420 м

Климат: умерено континентален

Почва: бедна на хумос, кафява глинеста

Площ на селото: 9 кв. км
ИСТОРИЯ

Село Змейово е възникнало в началото на 17 век (около 1620 г.) от няколко къщи, събрани в махала, разположена до прохода, свързващ Стара Загора с Казанлък. (Тракийската равнина с Тунджанската низина). Там са живели предимно кираджии - хора, които са се прехранвали от прекарване на кервани с каруци от старозагорското поле за Балкана и Северна България. Благодарение на красивата природа, многото водоизточници и възловото местоположение селището бързо се разраства и установява на север в подножието на връх "Голям Бетер" - в. 809м. В останалите години на турското робство тук е построена християнска църква "Св. Николай Чудотворец" (на мястото на манастир), имало е килийно училище. Основно препитание на населението е било занаятчийството, скотовъдството и земеделския труд. По време на освободителната руско-турска война селото не е пострадало и като цяло е останало със запазена инфраструктура и къщи. Най-много е нарастнало като население и територия в годините преди 9 -ти септември 1944 г., после настъпват миграционни процеси към Стара Загора и Казанлък и то намалява. След идването на демократичните промени в Змейово се запазва едно приблизително постоянство на населението като характерното е, че местното население намалява за сметка на идващите нови жители, които закупуват стари къщи и празни дворни места, и строят големи, модерни вилни сгради.

За самото име на Змейово има две хипотези: Едната гласи, че то идва от старото име на прохода - Килисанджа дервент, а според втората - името на селото е дадено още през 18 век от легендата за живелия под върха над него змей. Легендата за него е дала името на селото и името на голямата пещера под върха, където той е живял според преданията.

Югозападно от селото между планинските хребети на Сърнена средна гора има останки от манастир, за който се предполага, че е съграден по времето на цар Борил след Второто българско царство през средновековието. За този манастир малко се знае като история поради недостатъчните проучвателни и възстановително работи, които са извършени по него.

В знак на преклонение пред паметта на родолюбивите змейовци сега в центъра на селото има два паметника. Единият е издигнат за отвлечените и загинали през турското робство, а втория - за всички убити през войните жители от Змейово.
КУЛТУРА

Народно читалище "Пробуда"

В Змейово работи едно от най- старите читалища, създадено е през 1831 г. Досега е запазило името си "Пробуда" и е символ на богата културна дейност с много мероприятия. Част от тях са включвани в културния календар на Община Стара Загора. Сега в две от залите на читалището е подредена историко-етнографска сбирка, която със своите над триста експонати предава най-характерното от историята и бита на местното население. Тук, в тази сбирка сега се пази втория препис на "Паисиевата история славянобългарская", който е направен в Змейово през 1871 г. от поп Харитон.

Традиционни празници, които се честват в селото са следните:

Националния празник Трети март - Змейовци ежегодно се прекланят пред героите от освободителната война, пресъздават етюди от бита на хората през робството и отдават почит на загиналите за освобождението ни. За организирането на тържествата читалището и кметството са благодарни на членовете на Клуба на любителите на старинното оръжие в Стара Загора "Поп Минчо Кънчев", които дейно се включват в провеждането на тържествата.

Деня на лозаря "Трифон Зарезан" - Змейово е едно от селищата, известни като винопроизводителни райони в страната. Благодарение на добрите почвени и климатични условия тук са запазени традициите в лозарството и производството на вино и пелин. На 15 февруари се празнува "Трифон Зарезан" както е по стар стил и както е било от старо време - с традиционното зарязване на лозето и с традиционното веселие на открито.

Празник на пелина - В прослава на змейовския пелин, напитката, която е направила селото известно не само в страната, но и в чужбина. От три години тук се провежда Празник на пелина. В центъра на селото е открита паметна плоча на първия змейовец - основоположник на организираното, научно производство на пелин Стоян Найденов. Той е и един от първите носители на Държавен диплом за производител на вино и пелин, издаден от Камарата по лозарство и винопроизводство в Плевен от далечната 1919 г. Ежегодно централно място в празничната програма заема конкурса за най- хубав змейовски пелин, на който се пробват десетки стари и млади майстори на този елексир.
БИЗНЕС

Институциите в селото, които са останали са две: кметство и читалище. В момента няма училище, детско заведение, земеделска кооперация. Голямата близост до Стара Загора е причината социалният и стопанският живот да се концентрират вече предимно там. В Змейово има няколко отделни производства от сферата на текстилната промишленост, пътното строителство, автоуслугите, хотелиерския бизнес и строителното предприемачество. Но на повечето от тях основните им центрове са другаде, като собствениците им използват Змейово само като място за отдих, почивка и развлечения.

ИНИЦИАТИВИ

Като най-запомнящи от близкото минало могат да се посочат инициативите за отремонтиране и възстановяване на църковния храм в края на деветдесетте години и построяването на паметника на загиналите през войните за България. И двете мероприятия са осъществени благодарение на даренията на хората от селото. Сега тази форма сякаш е загубила привлекателноста си и не намира поддръжници вече. Мнозина смятат, че с дарения следва да се благоустрояват значими обекти, но само - от отделни граждани, които имат по-големи финансови възможности от другите. За съжаление практиката сега показва, че поддръжниците на това схващане не са много прави, тъй като готовите за дарения в обществена полза "можещи хора" от Змейово - непрекъснато намаляват.

Внимание заслужават и надеждите, които се възлагат на дейността на регистрираното през м. март 2008 г. сдружение с нестопанска цел "Бъдеще за Змейово". Същото получи първоначалната подкрепа и помощта, от която се нуждаеше от кмета на селото и от Общината и осъществи две инициативи за децата на селото. Само бъдещето ще покаже дали на тази форма на финансиране от чуждестранни източници може да се разчита за превръщането на региона на Змейово в туристическа дестинация. Защото такива са мечтите на много от живущите в Змейово, защото такива са природните дадености на населеното място.

Published in Кметства

Продължава...

Вторник, 03 Септември 2013 15:07

До края на седмицата приключва асфалтирането на пътеката до Дома на инвалида в Стара Загора

Read 525 times

Published in Архив новини

Продължава...

Загоре

КМЕТ

МОНЧО ВЪЛЧЕВ МОНЕВ

Адрес п.к. 6095 с. Загоре

Телефон (041277) 260; 225

Моб. телефон 0885901254

СЕЛО ЗАГОРЕ

Разстояние от столицата: 196 км

Разстояние от Стара Загора: 12 км

Надморско равнище: 100 - 199 м

Климат: умерено континентален

Почва: глинеста

Площ на селото: 17,169 кв.км
ИСТОРИЯ

В Тракийската низина, на 10 км. южно от град Стара Загора се намира село Загоре.

От предания на стари хора има информация, че селото съществува от началото на 18 век - 1730 год. Селото е съставено от две села Оборито и Голямо Кадиево.

От своето основаване те са били изключително турски - населението е живеело край чифлика на Големия Кадия от където и името на едното село. Другото село носи името Ахърито, защото от източния край на село над реката са били построени ахърите на бея, които обслужват голям керван-сарай, нещо като станция за смяна на животни използвани за превоз на стоки. В ахърите (оборите) имало камили, катъри и др. впрегатни животни и два кладенеца за поене на животните. Този керван-сарай се е ползвал тъй като на изток от селото минавал царският път от северна за южна България. Най-напред махалите били от 6 - 7 къщи направени от плет и измазани с глина, а покривите от слама. В навечерието на Освободителната война селата се разрастват и достигат до 30 - 40 къщи.

Селото е изгорено до основи през лятото на 1877 год., при настъплението на Сюлейман паша към Стара Загора. Оцеляват само един хамбар и една къща. Оборите на Кадията също са изгорели и остава само чифлика. Селата са възстановени от останалите оцелели жители и придошли нови заселници. Стари къщи от края на ХІХ и началото на ХХ век няма запазени.

След Освобождението на България, около 1906 год. село Ахърито е преименувано на с. Оборито. С Указ на Народното събрание от 18.05.1950 год. с. Голямо Кадиево е присъединено към с. Оборито и преименувано на с. Загоре. Името Загоре е прието от жителите, защото по това време в този район се отглежда пшеницата "Загарея".

Друга легенда е, че Ахърите на бея са запалени от мома на име Добра, която Бея искал да потурчи и да вземе за жена. Едно от предложенията за име на обединеното село е Добрино. Това име не е прието на референдума и селото е преименувано на с. Загоре с Указ № 236 на Президиума на Народното събрание от 22.05.1950 год. Двете села са включени в Старозагорски окръг, Старозагорска околия, Община Оборито.

През 1958 год. е променено АТУ на селото и то е включено в Община Могила. През 1959 год. селото преминава към Община Коларово, окръг Старозагорски. Обратно в Община Могила селото е върнато през 1963 год. докато с Указ № 2295 на Държавен съвет на НРБ от 22.12.1978 год. е включено в Община Стара Загора, в която селото е включено и днес.
КУЛТУРА

Народно читалище "Пробуда"

От данни за историята на селото е видно, че се е състояло от 2 махали – Оборито и Голямо Кадиево. През 1928 г. в махала Оборито, под покрива на месната църква, се основава народно читалище "Христо Ботев", а в махала Голямо Кадиево се основава народно читалище "Ц. Церковски" под стряхата на основното училище. При обединяването на двете махали – Оборито и Голямо Кадиево през 1950 година, се обединяват и двете читалища под един покрив и под ново име "Пробуда". Има нещо дълбоко и символично в това име. От своето създаване и до днес този "народен светилник" учи, вдъхновява и пробужда светли стремления. През 1953 година народно читалище "Пробуда" се премества в центъра на селото. На територията на село Загоре живеят 1033 жители, а в Основно училище "Христо Ботев" учат 126 деца. Библиотеката разполага с добра материална база и работи на свободен достъп с населението. Народните читалища са били и продължават да бъдат духовни центрове, чрез които книжнината и културата достигат до цялата ни страна.

При народно читалище "Пробуда" съществуват три художествени състава: Женска фолклорна група, Детска група за изворен фолклор и Коледарски състав. С помощта и участието на фолклорните състави се провеждат разнообразни по вид мероприятия – празници, обичаи, годишнини и юбилеи. Дошъл от миналото и запазен до днес "Бабин ден", "Трифон Зарезан", 19 февруари "Обесването на Васил Левски", 1 март - "Ден на самодееца" и "Баба Марта", 3 март - "Освобождението на България", 8 март - "Ден на жената", Седмицата на детската книга и изкуства за деца - "Международен ден на книгата" - маратон, "Цветница" - лазарски празник, "Великден", 24 май - "Ден на славянската писменост и културата", 1 юни - "Ден на детето", 2 юни - "Ден на Ботев", "Първи сноп" - откриване на жътвата, откриване на "Лято Загорско", 1 септември – Празник на с. Загоре и храм "Св. Симеон Стълпник", Отбелязване деня на Съединението на България, 1 ноември – "Ден на народните будители" и др. По българска народна традиция всяка година се провежда Коледуване – три дни в с. Загоре. Фолклорните състави са участвали в общински прегледи в Стара Загора, Хасково и други.

Published in Кметства

Продължава...

Воденичарово

КМЕТСКИ НАМЕСТНИК

МАРИЯ КОЛЕВА ПЕТРОВА

Родена на 12.02.1948 г. в с. Воденичарово.

Образование: Икономически техникум гр. Стара Загора.

Адрес п.к. 6080 с. Воденичарово

Телефон (04125) 272;

Моб. телефон 0885901253

СЕЛО ВОДЕНИЧАРОВО

Разстояние от столицата: 264 км

Разстояние от Стара Загора: 33 км

Надморско равнище: 156 м

Климат: умерен

Почва: чернозем

Площ на селото: 486 кв.км

В селото не функционират училище, детска градина и читалище. Няма и интернет. Има изграден здравен пункт.
ИСТОРИЯ

Заселването на селото датира от 1642 година. Първите заселници са родовете Мандраджиеви и Ханчичиета. Двата рода - фамилии, са обитавали седем къщи. Селото се е наричало Дермен маиля (на български - воденична махала), тъй като по течението на реката е имало седем воденици. До 1956 година населението е наброявало 287 жители. Но след национализацията и голямата миграция на хората към градовете, населението, както и във всички села, така и във Воденичарово силно намалява.

Имало е и основно училище. То е представлявало две стаи, във всяка от които са учели по две отделения, два класа първи и втори, трети и четвърти.
КУЛТУРА

Празникът на село Воденичарово е на Петковден, но от години поради застарялото население не е провеждан. В селото разбираемо няма нито кабелна телевизия, нито интернет или други придобивки от културно естество.
БИЗНЕС

В селото има 4846 използваеми дка земя.

Отглеждат се житни култури, пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед.

Има и един магазин, който снабдява населението с хляб, хранителни продукти и промишлени стоки.

В селото може да се развива с успех селското стопанство и по-точно – растениевъдството, поради плодородната почва в региона.

Published in Кметства

Продължава...

Сулица

КМЕТ

ИВАНКА ДЕЧЕВА ИВАНОВА

Адрес п.к. 6062 с. Сулица

Телефон (041112) 329;

Моб. телефон 0885901221

СЕЛО СУЛИЦА

Разстояние от столицата – 240 км

Разстояние от Стара Загора – 17 км

Надморско равнище – 575 м

Площ на селото – 45 ха

Сулица се намира сред красива природа с чист въздух, много билки и цветя и предоставя чудесна възможност за екотуризъм. Селото е разположено на варовит терен. Климатът е умерен - със снежна зима и прохладно лято. Околността е богата на горски плодове - дрян, дива круша, дива ябълка, диви цветя - теменужка, минзухар, циклама. Поляните изобилстват от диви ягоди през пролетта и дъхави билки през лятото. След дъжд се появяват множество видове гъби - печурките, челядинките, сърнела.
ИСТОРИЯ

Първото наименование на селото, което помнят по-възрастните хора е било "Сунгуларе". То било населено първоначално само от турци, като след изселването им тук започват да се установяват хора от района. Едно от първите имена на селото според преданието било "Обирово". То произлязло от факта, че в развитието на селото имало период, през който много от отседналите в местния хан пътници били обирани и ограбвани от обирджии и крадци. По-късно, около 1922 - 1923 год., Обирово се преименува на Сулица /с ударение на първата сричка/. Името от латински означава късо бойно копие, с което били въоръжавани навремето римските войници. Това са метални копия, които се подреждат в специален калъф и се носят отляво за по-лесен достъп по време на бой. През шейсетте и седемдесетте години на миналия 20-ти век на мястото на изсечените естествени гори е направено изкуствено залесяване с иглолистни дървета - главно черен бор. Археологически находки, намерени в землището на селото датират от повече от 6500 - 7000 години. В съседство, само на 4 - 5 км от землището на Сулица, е открита най-старата медна мина в Европа, където преди 7000 - 8000 години се е добивала руда за производство на метал. В района на с. Сулица има много мегалитни тракийски светилища във вид на кромлехи и менхири. Най-значимото археологическо откритие в землището на селото е мраморен идол от 5000 - 4500 г. преди Христа. В местността "Богородична стъпка" /известна още като "Стъпката на Крали Марко"/ са се изработвали саркофази като намерените в гробниците на тракийските вождове в Розовата долина. Един повреден и неизползван по предназначение капак на саркофаг и до сега може да се види на това място. Добре известно място за религиозно преклонение от древността, сега в местността има изграден параклис.
КУЛТУРА

Народно читалище "Пробуда"

Културното средище на село Сулица е Народно читалище "Пробуда".

Основано е през месец ноември 1928 год. от учителите ентусиасти Димо и Роза Димови заедно с будните за времето си жители на селото Кольо Костадинов, Кольо Иванов, Иван Колев /алагенеца/, Минчо Стойков, Борис Ранчев, Нончо Коев, Миньо Марков и други.

Първоначално се помещава в училището, но от 1962 год. има своя сграда с киносалон със сцена и 103 места. В миналото е разполагало с женски хор и театрален състав с активна концертна и театрална дейност. Гостували са със свои постановки в околните села. Читалището е награждавано с много отличия, грамоти, ордени, поздравителни адреси.

Днес жените от клуб "Бялата роза" и групата за автентичен фолклор, облечена с традиционната носия на селото, поддържат и развиват обичаите, културата и бита, съхраняват и българския дух под ръководството на председателя на читалището Иванка Тодорова и секретаря Иванка Дечева. Активистите участват в конкурси, събори, поздравяват населението по празници, гостуват на съседни села. В програмата им за работа влиза и подготовката на информационни табла, отбелязването на бележити дати и събития, както и празнуването на рождени дни.

Към читалището са създадени също коледарска и лазарска група. Със събраните средства подпомагаме културно-масовата дейност на читалището.

Библиотеката разполага с 4 203 тома, читателите са 79, от които 31 деца. Културното средище поддържа връзки с библиотеките към читалищата на: с. Казанка и с. Старозагорски мин. бани. През ваканциите и почивните дни се посещава от много ученици, които намират нужната литература. Организират се лятно училище, здравни беседи, занималня с разнообразни игри, изнасят се пиеси и сценки, дневни дискотеки, походи из околността.

През 2006 год. фондация "Земя завинаги" с изп. директор Диана Искрева осъществи изграждането на екосан система към читалището ни - първата в България, която сега се ползва и показва като образец за построяването на подобни в страната ни.

От ноември 2008 год. читалището разполага с компютърна техника по спечелен проект към Министерството на културата. От ноември 2008 год. читалището има телефонен пост и интернет. Телефонът е: (04111)22 06.

Празник на селото е 11 май - "Св.Св. Кирил и Методий".
БИЗНЕС

В Сулица има фирма за производство на вар, за добиване на пчелен мед и за добив на дърва за огрев.

ИНИЦИАТИВИ

В Сулица още от 2000-та година се строи църква, наречена вече "Св.Св. Кирил и Методий", която поради липса на средства стои незавършена. От 2008 г. новото настоятелство провежда акция за събиране на дарения за църквата.

Published in Кметства

Продължава...

Вторник, 03 Септември 2013 12:14

НАД 40 БЕНЕФИЦИЕНТИ ОТ ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА СЕ ВКЛЮЧИХА В ИНИЦИАТИВАТА „НАУЧЕНИ УРОЦИ“

НАД 40 БЕНЕФИЦИЕНТИ ОТ ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА СЕ ВКЛЮЧИХА В ИНИЦИАТИВАТА „НАУЧЕНИ УРОЦИ"

Read 443 times

Published in Архив новини

Продължава...

More...

Вторник, 03 Септември 2013 11:53

Заповед № 19-06-1-108 от 02.09.2013г. - план за регулация

На основание чл. 124б, ал. 2 ЗУТ и Заповед № 19-06-1-108/ 02.09.2013г. на Кмета на Община Стара Загора се разрешава изработване на проект за промяна на план за План за регулация за УПИ ІХ506, кв. 16а по плана на с. Малка Верея, община Стара Загора (съгласно представената скица-предложение), който се намира в сградата на община Стара Загора - ет.5, стая 515.

Published in Архив обявления

Продължава...

Вторник, 03 Септември 2013 11:52

Заповед № 19-06-1-109 от 03.09.2013г. - план за регулация

На основание чл. 124б, ал. 2 ЗУТ и Заповед № 19-06-1-109/ 03.09.2013г. на Кмета на Община Стара Загора се разрешава изработване на проект за промяна на план за План за регулация за УПИ VІІІ170, кв. 10 по плана на с. Старозагорски бани, община Стара Загора (съгласно представената скица-предложение), който се намира в сградата на община Стара Загора - ет.5, стая 519.

Published in Архив обявления

Продължава...