Заповед № 19-06-1-106 от 22.08.2013 - план за регулация
На основание чл. 124б, ал. 2 ЗУТ и Заповед № 19-06-1-106/ 22.08.2013г. на Кмета на Община Стара Загора се разрешава изработване на проект за промяна на План за регулация за УПИ ІІІ9935, кв. 16"Индустриален", по плана на град Стара Загора (съгласно представената скица-предложение), който се намира в сградата на община Стара Загора - ет.5, стая 518.
Общо 62 са незаконните къщи в кв. Лозенец след първия етап от обследването на квартала
Общо 62 са незаконните къщи в кв. Лозенец след първия етап от обследването на квартала
Първа копка по проект „Зелена и достъпна градска среда за жителите на Стара Загора”
Първа копка по проект „Зелена и достъпна градска среда за жителите на Стара Загора"
На 26 август /понеделник/ 2013 г., в 12.00 часа в Зала 2 на Община Стара Загора ще се проведе пресконференция
На 26 август /понеделник/ 2013 г., в 12.00 часа в Зала 2 на Община Стара Загора ще се проведе пресконференция
КМЕТ
ИСТОРИЯ
Село Стрелец е разположено в Горнотракийската низина, в Старозагорското поле с надморска височина 100 м. Селището възниква по време на турското робство в края на 17-ти век с името Талъшманли,
което означава „питам, допитвам се". Първоначално то е разположено в местността „Царски път". Поради турските набези и тормоз, българското население, което се състои от 7 рода се мести по-на изток в местността „Вехти дворове". Тежкият живот и мизерия довеждат до епидемия от туберколоза и жълтеница. Настъпва голяма смъртност сред деца и възрастни. Селяните са в безизходица и отново напускат своите домове като се преместват в местността „Юртища". С годините селото се разраства на юг. Наименованието Стрелец получава след 9-ти септември 1944 год. Селото е най-многолюдно през 1964-1965 години – 840 души. Поминъкът е животновъдство и растениевъдство. Обработваемата земеделска земя е 9 500 дка, гори 500 дка и 1 500 дка мери и пасища. КУЛТУРА
Народно читалище „Христо Ботев"В селото има действащо читалище „Христо Ботев". Основано през 1926 год. от тогавашния учител Мильо Радев. Донесъл искрата на културно-просветна дейност от родния си град Казанлък, със своя ентусиазъм той увлича в това дело и местните активисти:
Иван Йовчев, който е председател на УС и членове: Грозьо Петков, Грозьо Господинов, Иван Диков, Еньо Господинов и Иван Петров. Активна културо-просветна дейност читалището развива по време на учителстването на Манол Денев и Тодорка Станева. За пръв път се организира театрален състав и на сцена стъпва момиче. Със събраните средства от различни инициативи се поставя началото и на библиотечна дейност. В момента книгохранилището наброява 3 745 тома. Години наред тези ентусиасти разнообразяват живота на хората в селото, запазват и пресъздават народните обичаи – Коледуване, Лазаруване и др. Сформираният самодеен състав за народни песни и обичаи има изяви в общински и окръжен мащаб. Традиционният празник на селото (сбор) е на 6 септември. Това е Ден на признателност към всички наши съселяни дали живота си за свободата и независимостта на Република България. Полагат се цветя и венци на паметната плоча с имената на убитите през войните. Прави се курбан, жива музика свири на площада, вият се хора. БИЗНЕС

В селото има свинеферма за свине майки и възпроизводство, както и ферма за отглеждане на племенни стада на птици и люпилня. Развива се оранжерийно производство на краставици и домати и производство на зърнено-житни култури.
КМЕТ
СТАНЧО ЖЕЛЕВ СТАНЧЕВ
Роден е през 1964 г. Има висше образование – машинен инженер.
Адрес п.к. 6062 с. Старозагорски баниТелефон (041112) 260Факс (04111) 2261Моб. телефон 0885901211
СЕЛО СТАРОЗАГОРСКИ БАНИРазстояние от столицата – 241 кмРазстояние от Стара Загора – 12 кмНадморско равнище - 350 мКлимат - умеренПлощ на селото - 80 хаИСТОРИЯ
На 6 км югоизточно от курорта, в местността "Мечи кладенец" се намират едни от най-големите в Югоизточна Европа халколитни медни рудници от края на V хил.п пр.н.е. Проучени са 11 рудни разработки. Те представляват открити галерии с дължина до 50-60 метра и ширина 4-5 метра. В тях са открити костени копачки, каменни чукове, медни оръдия на труда и керамика. Рудата е добивана от специализирани в тази дейност хора чрез многократно нагряване на скалата с огън и заливане с вода. Добиваната в огромно за епохата си количество медна руда и изделия от нея са били изнасяни в един обширен ареал, достигащ до долните течения на Днепър и Днестър и средното течение на Волга.Благоприятният климат и топлите извори са направили мястото привлекателно за хората още от древността. Непосредствено до минералния извор, северно от постройката на банята е разкрита праисторическа селищна могила. Тя е една от най-големите в нашата страна. Проведените археологически разкопки върху част от могилата показаха, че това праисторическо поселение е съществувало с известни прекъсвания от ранния неолит до късния халколит /VІ-ІV хил.пр.н.е./
Разкрити са останки от жилища, изградени от забити в земята дървени колове, преплетени с пръти и обмазани с глина, пещи, зърнохранилища и др. Открити са многобройни предмети, служили във всекидневния бит на праисторическите хора: изящни глинени съдове, украсени с графит, врязана украса и рисувани с червено оръдия на труда от камък, рог, кост, кремък, мед и др.От праисторическата могила на Старозагорски минерални бани произхождат ненадминати шедьоври на праисторическата култова пластика – мраморна човешка фигурка, двойна глинена човешка фигурка – от едната страна е изобразена жена, от другата мъж, глинена фигурка на таралеж и много други предмети с култово предназначение.
В непосредствена близост до топлия минерален извор през 1965-1967 г. е разкрита значителна банска постройка от римската епоха с площ от 2500 кв. м, състояща се от 12 помещения – 3 басейна /за хладка, гореща и студена вода/, 2 съблекални, вестибюл и голяма зала – нимфеум. При разкопките е открит строителния надпис на банята, монети и др. материали, които показват, че тя е била построена през ІІ век по времето на император Марк Аврелий и Луций Вер. Въздигната е със собствени средства на Улпий Хиероним – първожрец на Августа Траяна и пазител на императорския култ. Банята е използвана до ХІІ век. Върху част от праисторическата селищна могила е проучен средновековен некропол от ХІІ век.
Римската баня е съществувала и е била използвана и през средновековната епоха. Останки от средновековно поселение се откриват по десния бряг на реката, главно в района на сегашния плаж и северозападно от него.Една от забележителностите на Старозагорски минерални бани е природния феномен „Богородична стъпка". Местността е наречена така заради причудливо образувание в скалите наподобяващо по форма на човешка стъпка. Водата в нея никога не пресъхва. Тук в древността най-вероятно се е намирало езическо светилище. Мястото се счита за свято и лековито. На това място през 2002 - 2003 г. е построен параклис „Рождество Богородично" по идея на църковното настоятелство,
с доброволния труд на местното население и финансови дарения на жители от гр. Стара Загора. Параклисът е осветен на 22 септември 2003 г. от Старозагорския Митрополит Галактион. Мястото е с голямо биоенергийно излъчване и е често посещавано от вярващи от цялата страна. КУЛТУРА

Народно читалище „Христо Ботев"
През 1952 година на територията на Старозагорски минерални бани се основава народно читалище „Христо Ботев", което и до днес е запазило функциите си. Читалището разполага с уютна сграда, в която има библиотека с 21 600 тома литература. Фолклорна група за народни песни при читалището разнообразява живота на местните жители.
В курортното селище всяка година през месец август се провежда Национален тракийски фолклорен събор „Богородична стълка" с организатори: Община Стара Загора, Кметство Старозагорски бани, Тракийски женски съюз в Република България, Тракийско дружество „Одринска епопея", Демократичен съюз на жените - Стара Загора, Общество за фолклор - Стара Загора и Народно читалище „Христо Ботев" Старозагорски минерални бани. Съборът има за цел да даде възможност за изява и общуване на изпълнители от всички фолклорни региони на България, за да се съхранят българските народни традиции и обичаи. Всяка година над 2000 участници /певчески групи, танцови състави, колективи за пресъздаване на обреди и обичаи, ансамбли и оркестри и много индивидуални изпълнители/ от цялата страна огласят курорта.
На 22 септември 2008 г. тържествено е открит първият в България православен храм „Св. Козма Зографски". Храмът е разположен на територията на почивна станция „Мини Марица изток" и е изграден с финансовата подкрепа на дружеството.От 2005 година 22 септември е обявен и за празник на селото. Всяка година този ден се отбелязва тържествено с културна програма, водосвет и курбан за здраве и благоденствие на жителите.
БИЗНЕС
Старозагорските минерални бани са балнеологичен курорт, разположен на 12 км северозападно от гр. Стара Загора, в южните гористи разклонения на Сърнена гора /дял от Средна гора/. Средната надморска височина на котловината, в която е разположен е 360 м., а ограждащите я околни хълмове са с височина от 600 до 800 метра. Покрити са с дъбови, габрови, лескови, липови и засадени борови гори. Климатът на курорта се определя от граничното му местоположение между субтропичната и умереноконтиненталната област и нископланинското му разположение, омекотен от средиземноморското влияние. Зимата е топла, но понякога с обилни снеговалежи.
Летните дни са слънчеви, а нощите прохладни и приятни. Ветрове духат рядко, а мъгливите дни през годината са малко.Минералната вода излиза на повърхността с дебит 20 л/сек при 42°С. Минералната вода е подходяща за лечение на: опорно-двигателен апарат, периферната нервна система, гинекологични заболявания, бъбречни и урологични заболявания, стомашно-чревни заболявания и др.Днес Старозагорски бани са съвременен балнеологичен нископланински курорт. Уникалната природа, чистият въздух и минералната вода дават възможност за провеждане на цялостна оздравителна профилактика и
възстановителна лечебна дейност. В курорта са изградени и функционират над 20 хотела и почивни станции на различни ведомства, разполагащи с много добра материална база и възможности за лечение. Легловата база е с капацитет за настаняване на над 2000 курортисти на ден.Курортното селище има сравнително добре изградена и развита инфраструктура. Има красиво езеро и уютни паркове. Осигурена е редовна автобусна линия до общинския център Стара Загора.
На територията на селището се намира единствената в област Стара Загора седмична санаториална детска градина № 16 „Горски кът", строена през 1975 година. Разполага с капацитет за около 100 деца. Има две санаториални групи за деца, боледуващи от бронхиална астма и заболявания на горните дихателни пътища.В парк „Дъбова гора" се намира домът за стари хора с капацитет от 100 места, състоящ се от две самостоятелни сгради. Обучен медицински и помощен персонал денонощно обгрижва домуващите, голяма част от които са лежащо болни възрастни и самотни хора.
Хотел „ГРОДИ"Телефон (04111)23 38Хотел „ИЗВОР"Телефон (04111)22 14Хотел „РОПОТАМО"Телефон (04111)23 75
Хотел „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК"Телефон (04111)23 13Хотел „ЛАТИНКА"Телефон (04111)22 86Хотел „РОДОПИ"
Телефон 0889 268 435, Факс (04111)23 31Хотел „АВГУСТА ТРАЯНА"Телефон (04111)23 25Хотел „ОРИОН"Телефон (04111)22 44
Хотел „КАЛИСТА"Телефон (04111)29 80, Факс (04111)29 90Хотел „АРМИРА"Телефон (04111)22 23ПРОЕАД - „ЗАГОРЕ"Телефон (04111)23 19
Хотел „ЛЮЛЯК"Телефон (04111)23 76Хотел „ЩАСТЛИВЦИТЕ"Телефон 0884 486 872ПОЧИВНА СТАНЦИЯ „БИСЕР-ГРАДУС"Телефон (04111)22 70В селото има фирма за производство на тоалетна хартия и салфетки.
КМЕТСКИ НАМЕСТНИК
ИСТОРИЯ
Историята на село Сладък кладенец е дълбоко свързана с традициите на българския народ и неговите дълголетни борби за национална независимост и утвърждаване на българската духовност.
От най-дълбока древност християнската традиция се е утвърждавала в бита на местното население. В потвърждение на религиозните вярвания са култовите останки в покрайнините на селото носещи прозвището „Божата стъпка" - даряваща вяра, надежда и здраве на посещаващите я. Там се се намира загадъчна природна забележителност. По повърхността на голяма, плоска скала се очертава вдлъбнатина, наподобяваща гигантска следа от човешки крак с дължина приблизително половин метър. Местната легенда разказва, че сам Бог е оставил следата, когато слязъл изгладнял на земята и заклал агне, за да се нахрани.Старото име на селото е Шекер бунар. В хода на вековните борби на българите за национално освобождение населението на с. Сладък кладенец е дало своя значим принос. Така например в хода на Руско-турската освободителна война,
участвайки в подкрепа на Руските воини дават живота си 90-ма жители на селото сред, които са жени, старци и деца, затова и жителите го наричат „Малкия Батак". В знак на благодарност и възпоменание за тяхната саможертва край селото е издигнат паметник в местността „Въльов ръд" на които са изписани имената на жертвите.Десетки са имената на участниците от селото във воините за национално освобождение на България.Историческият дух и дълбоките корени на българската духовност са дали възможност селото да израстат видни дейци на българската наука и култура.Сред тях най-ярко се открояват проф. Ленко Дончев, със значителни постижения в българската агрономическа наука и народния артист, изиграл блестящи роли в българския народен театър Петър Василев.КУЛТУРА
В селото има действащо читалище „ПРОСВЕТА" с изградена модерна сграда. В нея има салон за изяви с 80 места и библиотека събрала българска и чужда литература - 1200 тома.Читалищното ръководство организира множество културни прояви и инициативи.Музикалната певческа група при клуба на пенсионера редовно изнася множество концерти в селото и областта.Традиционния местен събор на 06 септември - Деня на съединението на България, събира родовете излезли от селото.БИЗНЕС
Жителите, занимаващи се основно със земеделие и овощарство са сдружени в Земеделска промишлена кооперация „Изгрев".
Намиращия се на територията на селото микроязовир на площ от 70 дка е удобно място за риболов и отдих.Над 40 човека персонал полагат грижи в дома за деца и младежи с умствена изостаналост, намиращ се на територията на селото.Множество туристически маршрути отвеждат туристи до редица могили свидетелства и останки от древните траки.ИНИЦИАТИВИ
В момента има изразени намерения да се съберат дарения и да се изгради църква.Предстои да се асфалтират и последните три улици в покрайнините на селото, почисване на тротоарите и деретата и тяхното постоянно подържане.
Заповед № 19-06-1-107 от 23.08.2013 год. - изменение на План за застрояване и Инвестиционен проект
На основание чл.150, ал.1 от ЗУТ от ЗУТ, във връзка с постъпило заявление с вх. № 19-06-168 от 19.08.2013г., Община Стара Загора разрешава на "ПЕЩОСТРОЕНЕ И ИЗОЛАЦИИ – М.В." ЕООД да възложи изработване на Комплексен проект за инвестиционна инициатива в части: 1. Подробен устройствен план - изменение на План за застрояване за УПИ № X5213 кв.5 "Индустриален" по плана на гр.Стара Загора, като в имотa се установи устройствена зона ТИ / Техническа инфраструктура / – свободно средно застрояване, съгласно приложени задание и скица с предложение; 2. Инвестиционен проект за обект: "Преустройство на производствено-складов обект в площадка за третиране на отпадъци с инсталация за предварително третиране на неопасни отпадъци".
Комплексният проект за инвестиционна инициатива да бъде изработен и процедиран при спазване на действащата нормативна уредба.
Заповед № 19-06-1-105 от 21.08.2013 год. - изменение на Плана за застрояване
На основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, във връзка с постъпило заявление с вх. № 10-33-334 от 14.08.2013 г. за а подробен устройствен план, Община Стара Загора разрешава изработването на проект за ПУП - изменение на Плана за застрояване на урегулиран поземлен имот № IX1038,1041 кв.54a по плана на гр. Стара Загора, като в имотa се установи устройствена зона Цар /Централна устройствена зона на главния градски център в обхвата на археологически резерват/ – свободно средно застрояване, съгласно приложени задание и скица с предложение.
Планът за застрояване да бъде изработен и процедиран при спазване на действащата нормативна уредба.
Заповед № 19-06-1-103 от 19.08.2013 - план за застрояване
На основание чл. 124a, ал. 5 от ЗУТ, във връзка с постъпило заявление с вх. № 19-06-162 от 06.08.2013 г. за изработване на подробен устройствен план Община Стара Загора разрешава на Янко Атанасов Янев, Мария Иванова Янева, Денко Христов Димитров и Павлина Стойчева Петкова да възложат изработването на проект за ПУП – План за застрояване за пoземлен имот № 68850.233.884 по плана на гр. Стара Загора като в имота се установи предимно производствена устройствена зона – Пп, съгласно приложени задание и скица с предложение.
Планът за застрояване да бъде изработен и процедиран при спазване на действащата нормативна уредба.
More...
Кметът Живко Тодоров ще се срещне със старозагорски медалисти
Кметът Живко Тодоров ще се срещне
със старозагорски медалисти
Проведе се обществено обсъждане за идеи за градска среда
Проведе се обществено обсъждане за идеи за градска среда
КМЕТ
ИСТОРИЯ
Село Самуилово е основано около 1630 г. Селото се е наричало Сара Смаил и е влизало в чифлика на Съръ Смаил. От 1905 г. е прекръстено на българския цар Самуил – Самуилово.С Указ 157, публикуван в ДВ бр. 55 от 1887 г. селата Сара Смаил, Дермен махале и Читалюк са обявени в една община към Чирпанска околия. По-късно през 1888 г. Воденичарово и Самуилово са обявени за самостоятелни общини, а през 1934 г. са прехвърлени към Старозагорска околия. Днес селото е към Старозагорска община. Намира се на 34 км южно от Стара Загора, на удобна ЖП линия Пловдив - Стара Загора - Бургас.КУЛТУРА
Читалище „Развитие" е създадено през 1923 г. През 1990 г. е построена нова сграда на читалището с киносалон за 150 места и библиотека. Към читалището функционира певческа група от 11 души, която участва във всички мероприятия организирани от читалището.На 21 януари се отбелязва Бабин ден с ритуал „Къпане на бебе" и подаръци за бабите. На 14 февруари с общоселско зарязване на лозя се празнува Трифон зарезан. Празнуват са Лазаров ден с лазаруване на децата, Великден с великденско хоро и изложба на боядисани яйца. Празник на селото - общоселско тържество с концертна програма и хоро. Денят на Съединението на България, Денят на Независимостта, Денят на Будителите с рецитал и беседа. Коледни и новогодишни празници с Кледуване и новогодишно хоро.
КМЕТСКИ НАМЕСТНИК
Адрес п.к. 6057 с. РуманяТелефон (041173) 230Моб. телефон 0885901205
СЕЛО РУМАНЯРазстояние от столицата: 250 кмРазстояние от Стара Загора: 22 кмНадморско равнище: 215 – 270 мКлимат: умерено континенталенПочва: канелено горска и черноземПлощ на селото: 500 декараИСТОРИЯ
Селото е разположено в полите на Средна гора. Подходът към гората е плавен и много подходящ за туризъм, с почти равна площ и наполовина залесен терен с иглолистни дървета, благодарение на които селото е с чист въздух.
Руманя преди Освобождението от турско робство е било с предимно турско население и се е казвало „Османлии". След изселването на турците тук идват заселници от близкото село Братя Кунчеви и по един род от селата Дълбоки, Стоил войвода, Караново и Паничерево. Селото го прекръщават на „Смавлии", а после и на днешното „Руманя", което име в по-свободно тълкуване на български означава идване „На печалба". Хората от околните села идвали тук заради евтините земи – един декар земя се продавал за една коза.През селото минава малка река, наречена „Боаза". На север от селото покрай реката пътят води до разположена на около километър голяма поляна с вековни дървета, наречена „Текята". Според преданието Свети Илия е стъпил тук с единия си крак, а с другия на Светиилийските възвишения, разположени югоизточно от Нова Загора. В миналото тук са се правели големи курбани за хората от съседните села в чест на свети Илия.КУЛТУРА
Народно читалище "Съзнание"В най-малкото село в Старозагорска община – Руманя, в съответствие с прогресивните въжделения на хората за развитие на културата и запазване на самобитната идентичност през далечната 1938 г. се учредява народно читалище. Това става на 22 януари същата година. Начело на тази нициатива са най-будните хора от селото – учители, общественици, патриотично настроени деятели.
За пръв председател на народно читалище "Съзнание" е избран Иван Димитров Кръстев, роден на 20 март 1907 г. Още отначалото читалищните дейци си поставят за изпълнение просветителски и прогресивни задачи. След многогодишна активна дейност обаче работата на читалището намалява и дори се прекъсва поради редуциране на жителите на селото. Този „мъртъв" период продължава няколко години.През 1992 г. в селото се завръщат пенсионирали се активни хора, които се заемат с възстановяване на читалищната дейност. През 1994 г.читалището е пререгистрирано към Министерството на културата. Населението в Руманя е на пределна възраст и поради това няма фолклорни състави. Само през лятото завърнали се от градовете деца на лятна почивка при баба и при дядо сформират временен детски театър „Школето". Основните цели на читалището са: патриотичното възпитание на членовете, които са около 60 души, пропагандиране на българската и чуждестранната литература, създаване на привлекателни условия в библиотеката като предпочитано място за срещи на хората от селото.
Ежегодно настоятелството на читалището създава организация за отбелязване на местни и национални празници: 14 февруари - празник на селото, 3 и 8 март, 24 май, 1 и 2 юни, Деня на независимостта, Деня на будителите, колективно посрещане на Коледа и Нова година.Стана традиция всяка година да се организират екскурзии до исторически места в страната, свързани с градове като Плевен, Батак, Банско, Копривщица, Шипка, Велико Търново.Не са забравени юбилярите, новодомците, децата – последните, макар и само 2 на брой, които ги поздравяваме с цветя и скромно подаръче.На 3 юли 2007 г. е направена първа копка за храм „Св. Трифон". Със съвместните усилия на църковното и читалищното настоятелство строежът е завършен.С цел сплотяване на жените от селото и разнообразяване на живота им през септември 2009 г. те се обединиха в група „Женски свят". На провежданите два пъти в месеца сбирки се канят и специалисти от различни области, които разясняват разнообразни любопитни факти и проблеми. Към читалището има и заведена през 2005 г. летописна книга, в която се отразяват дейностите и проявите на читалищните дейци.БИЗНЕС
В село Руманя и околностите има добри възможности за развитие на селскостопански перспективи и туризъм поради чистата атмосфера на близкостоящата Средна гора.Освен традиционните овощни дървета: орех, бадем, круша, слива, ябълка, кайсия и праскова, в селото виреят още и топлолюбиви видове като смокиня, нар, хинап, райска ябълка, касис, арония и др. Селото разполага с лозов масив от 900 дка, засети със сортове като памид, димят, каберне и мерло.




БОГДАНА КОЛЕВА ГЕОРГИЕВА-СТОЯНОВА