КМЕТ
ТАТЯНА ЖЕКОВА ДИМИТРОВА
Адрес п.к. 6071 с. ЛовецТелефон (041149) 260;Моб. телефон 0885901232
СЕЛО ЛОВЕЦРазстояние от столицата: 230 кмРазстояние от Стара Загора: 20 кмНадморско равнище: 356 мКлимат: умеренПочва: черноземПлощ на селото: 16 кв. кмИСТОРИЯ
Намира се в Тракийската равнина между градовете Стара Загора, Чирпан и Димитровград. В ранни времена, преди 2-3 хил.год.пр.н.е. тези земи са обитавани от траки, а след тях и от византийци. Новото селище се оформя след 1700 години, наричат го Авджи – Дуванджии, т.е селото с много лов. През 1906 г. е преименувано на Ловеч, а през 1950 г. - на село Ловец. Разположено е почти в центъра на богатата Тракийска равнина. Полетата са равни и плодородни. Покрай селото минава малка река, има и два микроязовира. От праисторически времена тук хората са се занимавали със земеделие и скотовъдство. През 1870 година селото вече е имало училище, имало изграден комитет под ръководството на Иван Желязков, Златан Тончев и Велчо Петров. Църквата ни е построена през 1912 г. и носи името "Света Богородица". Жителите му са участвали при превземането на Одрин, Първата световна и Отечествената война. Някои от тях са загинали по бойните полета в Сърбия и Унгария.КУЛТУРА
Традиционният празник на селото е 21.09. - църковен празник Рождество на Пресвета Богородица или Малка Богородица.БИЗНЕС
Развито е земеделието и животновъдството.
КМЕТСКИ НАМЕСТНИК
Преди да стане кмет на Люляк, той е бил в продължение на 17 години медицински фелдшер в селото.Адрес п.к. 6051 с. ЛюлякТелефон (04121) 260;Моб. телефон 0885901225
СЕЛО ЛЮЛЯКРазстояние от столицата: 270 кмРазстояние от Стара Загора: 20 кмНадморско равнище: 500 мКлимат: континенталенПочва: горскаПлощ на селото: 250 дкаИСТОРИЯ
Селото е основано през 17 век и е на около 250 години. То е създадено от селата Ени махле и Градец, които с били на 5-6 километра от сегашното му разположение. Тук са живеели само българи, които били много горди и образовани за времето си. Селото е носело името Нова махала и било едно от най-хубавите заради разположението си в планинската местност. През 1958 г. селото е преименувано на Люляк, тъй като в региона и страната има още села с името Нова махала. Според поп Минчо Кънчев Люляк имал революционно минало, свързано със известното Старозагорско възстание.КУЛТУРА
В миналото е действало местното читалище, което обаче през 90-те години поради липса на хора заради напредналата им възраст е закрито.На 15 октомври всяка година жителите на Люляк честват Петковден - празник на селото.ИНИЦИАТИВИПо инициатива на кметския наместник Иван Ковачев и със спонсорството на частна фирма "БГС груп" бе ремонтиран църковния храм "Св. Петка" и почистен дворът на църквата. Благодарение на това жителите на Люляк могат да се похвалят с действащ храм, който преди това в продължение на десетилетия беше почти развалина.БИЗНЕС
Бизнесът в селото е слабо развит. Има само една фирма, която се занимава с гъбопроизводство. Кооперация няма, земята е пустееща.
ИВАН ПЕТКОВ КОВАЧЕВКМЕТ
ДИМИТРИНА РАДКОВА ДИМИТРОВААдрес п.к. 6081 с. Козаревец
Телефон (041149) 262;Моб. телефон 0885901242
СЕЛО КОЗАРЕВЕЦРазстояние от столицата: 260 км
Разстояние от Стара Загора: 28 км
Надморско равнище: 143 м
Климат: умерено континентален
Почва: чернозем
Площ на селото: 16,5 кв. км
ИСТОРИЯ
Документирани данни за основаване на селото няма, но има легенди които разказват отколешното му съществуване. Една от тези легенди, която може би е най-достоверна разказва как по време на турско робство мирно живеещите на един хълм българи са се сдобили с натрапници от турските нашественици, които започнали да се заселват в тяхното поселище, но изненадата била голяма когато местните жители започнали преселение на запад от тогавашното им село те основали и застроили ново село, което съществува и до днес. И тогава турците казали, че българите се делили като кози от овце и са го нарекли КИЧЕЛЕР МАХЛЕ, което име носи до 1906 г. Когато с царски указ е преименувано в КОЗАРЕВЕЦ, което име носи и до сега. За това сега когато човек отиде на мястото на изоставеното селище той може да види множество парчета от глинени съдове и парчета от стари керемиди.На 2-З км западно и северозападно от селото се виждат две тракийски могили, към които местните хора се отнасят с мълчалива почит.Друга историческа забележителност е била римския път, който е минавал на километър южно от селото, но по време на колективизацията на земята той е бил унищожен сега се търкалят само отделни камъни.КУЛТУРА
Народно читалище "ПРОСВЕТА" В селото има действащо читалище, основано още през 60-те години на миналия век и законно регистрирано през месец декември на 1997 г. Народно читалище "ПРОСВЕТА" от месец август 2009 г. вече се помещава в собствена сграда, която бе ремонтирана и предоставена от общината за нуждите на читалището.Дейността на народно читалище "ПРОСВЕТА" е разнообразна. Функционира фолклорна певческа група - изпълняват се тракийски народни песни.Честват се рождени дни, именни дни, Цветница, Лазаров ден, Трифон зарезан, денят на храбростта Гергьовден и други.От 2009 г. селото чества един своеобразен празник, който предхожда началото на жътвата и се казва "ЗЛАТЕН КЛАС". И той се очертава да се обособи като празник на селото.БИЗНЕС
Арендатор обработва 13 000 дка земя в землището на селото.Инициативи:В началото на 40-те години на миналия век в с. Козаревец започва изграждане на православен храм. Амбицирани хората бързо го вдигат до покрив закупуват и дограмата, иконостасите и всичко необходимо складират ги наблизо в една плевня, но започва войната всичко е замразено. Идва новата власт и работата по храма е до тук. През една нощ в началото на 60-те група мъже изнасят дограмата от плевнята занасят я на 100-тина метра извън селото поливат я с бензин и я запалват изгаря всичко подпалвачите са укрити от властта, селото се прощава с надеждата да има собствена черква. Сградата остава да стърчи, но никой не се осмелява да я събори. В средата на 70-те години студентска бригада от София е настанена по къщите на хората. Една сутрин селото се събужда настръхнало срещу буйните младежи. През нощта пияни студенти се покатерили на камбанарията, вързали с въже двуметровия кръст и го събарят. При падането железния кръст събаря част от покрива. И до днес руините на черквата стоят и напомнят за отминалото време. С комунистическите своеволия се свързват и два други гряха, спрямо народната вяра и традиция. По средата между с. Козаревец и с. Борово е имало аязмо с малко параклисче до него. Новите властници го взривяват и запълват извора с камъните от постройката. Друг взрив разбива на парченца огромната канара - оброчище. Изсечена е и дъбовата горичка около него. Тук е мястото да отбележим, че селото не се е примирило с това положение и се обсъжда идеята да се закупи място и се построи поне един параклис. Даже се намери и спонсор за това начинание, а това е Арендатора на земеделската земя на селото.
КМЕТ
ЯНКО СТЕФАНОВ ЯНКОВ
Адрес п.к. 6050 с. КоленаТелефон (041175) 260Моб. телефон 0885901241СЕЛО КОЛЕНАРазстояние от столицата: 250 кмРазстояние от Стара Загора: 15 кмНадморско равнище: 300 мКлимат: умерено континенталенПочва: глинесто песъчливаПлощ на селото: 46 кв. кмИСТОРИЯ
ИСТОРИЯ ЗА ЕТИМОЛОГИЯТА НА ТОПОНИМА КОЛЕНАНа петнадесет километра източно от гр. Стара Загора се намира с. Колена. То лежи на южните склонове на Сърнена средна гора, там където се събират две малки реки - Коленска или Градишка, която събира водите си от месността "Градец" и една река идваща откъм с. Люляк.От жителите на с. Колена могат да се чуят различни обяснения свързани с произхода на селото. Според изследванията на асистент Тодор Енчев преподавател във Великотърновския Университет името Колена може да се свърже много по-успешно с латинското "collinus".В нашия случай името произлиза от едно възвишение южно от селото на около километър известно с името "Медвен". То е част от Средна гора. Важно е да се отбележи, че това високо възвишение леко навлиза в Тракийската равнина и е лесно видимо и разпознавано от изток, юг и запад, като южния и източния му склон са доста стръмни. Погледнато от близо и далече, то лесно може да бъде оприличено на самотен хълм /т.е. collinus/, разположен в началото на Тракийската низина. Що се отнася до археологическите обекти, голяма роля за появата на топонима collinus имат пътищата, които минават около хълма "Медвен" и Римската вила, за която ще стане дума по-долу. Може би една римска вила рустика, разположена между хълма "Медвен" и месноста "Бакой чал" в южния край на селото е първия конкретен обект, който получил наименованието collinus. Вилата е проучвана през петдесетте години на миналия век от проф. Венедиков, но днес няма запазена документация от тези разкопки. От вилата произлиза една цяла мраморна колона, която днес се намира в Старозагорския музей и отделни мраморни блокове разпръснати около самата вила. Видимата площ, която тя заема днес може да се определи на около един дк. Северозападно от вилата е установен късно античен никропол, който попада в югозападния край на селото, като най-западните му части са били разрушени от изградения асфалтов път през четиридесетте години на миналия век. Доста гробове от този период са открити по същото време на около стотина метра северно от вилата, на територията на днешните сгради на бившето ТКЗС. Случайни монетни находки в района на самата вила и около нея ориентировъчно ни насочват към периода IV - V век.
3а първи път срещаме топонима Колина в поемата на Византийския поет Мануил Фил, който описва похода на Михаил Глава Тарханиот през 1277 - 1279 год. когато последния превзема и крепоста Колина. От известните ни днес тракийски думи няма такава, която дори да е близка по значение с предаденото ни от Мануил Фил име. Също и в гръцкия език липсва дума и даже корен от, който би могло да се извлече този топоним. Остава да приемем, че топонима Колина, предаден ни от Мануил Фил на практика е непромененото латинско COLLINA, изписано с гръцки букви.Като се вземат предвид гореспоменатите факти може да се заключи, че Колена произлиза от латинското Collina, благодарение на обстоятелството, че от една страна римските пътища от района преминават край хълма Медвен, а от друга страна в близост до него се намира римска вила рустика и вероятно някакво селище, които са получили това название. Това име остава непроменено чак до османските завоевания на Балканите, когато срещаме името "гюле", а може да е било "кюле" в един османо-турски документ от 1692 година. Несъмнено топонима "гюле" и "кюле" е производен на Колина. След като Мануил Фил предава непромененото латинско Колина с гръцки букви в края на 13 век, топонима остава непроменен от късната античност, когато се появява чак до 14 - 15 век, когато под влияние на турския език "и" преминава в "е" и така се осъществява промяната в паралелно употребяваното Колина, за да стане Колена.БИЗНЕС
Селото е добре уредено, има редовен градски транспорт. През селото преминава малка река. В непосредствена близост до селището се намира язовир Колена, където са разположени места за развлечение и почивка - ресторанти, басейн и хотелски комплекс.
KMET
СТАНИМИРА КАЛИНОВА МАРИНОВА
Адрес п.к. 6064 с. КириловоТелефон (04115) 2260; 2272Моб. телефон 0885901240
СЕЛО КИРИЛОВОРазстояние от столицата: 227 кмРазстояние от Стара Загора: 11 кмНадморско равнище: 280 мКлимат: умерено континенталенПочва: кафява горскаПлощ на селото: 1040 дкаИСТОРИЯ
Селото е разположено на 11 км. югозападно от гр. Стара Загора, в северната част на Старозагорското поле в полите на Старозагорските възвишения на 280 м. надморско равнище /спрямо Балтика/. То е изградено на мястото на девет тракийски селища и едно праисторическо, чиито развалини и досега личат. От това е видно колко гъсто е било населено мястото през тракийско време. Важни пътища са го кръстосвали в древнотта, които са оказвали значително влияние върху развитието му. Най-ранни писмени сведения за селото датират от 1756 г. с името Ашик Сенеклии /тракийска дума, която означава място, където се правят стрели/. С това име селото остава до 1893 г., когато е преименувано на Свети Кирилово. През 1951 г. е преименувано на Кирилметодиево, а през 1971 г. на Кирилово.
За живота на селото през турското владичество няма писмени сведения. В турски документ се казва: "в село Ашик Сенеклии, Ески Заарска кааза в 1858 г. има 40 къщи". През есента на 1849 г. в селото става събитие, което е от голямо значение за бъдещото му развитие - отваря се за първи път училище. В 1871 г. се полагат основите и се организира революционен комитет, чиито членове участват през 1877 г. в Руско-Турската война, в защитата на Стара Загора. Наред с опоражаването на Стара Загора е опожарено и селото. От селото били избити над 300 души мъже, жени и деца.Мъжете от селото участват в "Балканската война" с 10 човека убити; "Междусъюзническата" война с 5 човека убити; "Първата световна война" с 26 убити. В центъра на селото е изграден паметник в тяхна чест.
Църквата в селото е построена през 1889 - 1890 г. като кириловци са я нарекли "Св. Кирил и Методий". През 1872 - 1873 г. е построена нова училищна сграда, а през 1929 - 1935 г. училището се премества в нова сграда, построена от жителите на селото. Читалището е рожба както на училището, така и на икономическото сдружение в селото, кредитната кооперация, а също преди всичко на големите и неотложни изисквания на живота. Първоначално читалище "Изгрев"се е помещавало в сградата на старото училище, а през 1965 г. се премества в нова сграда. През 1967 г. започва асфалтирането на пътя Богомилово - Кирилово, след което и улиците на селото. В момента училището функционира като частно езиково - ЧСОУ "Нов век".КУЛТУРА
Народно читалище "Изгрев"Народно читалище "Изгрев" с. Кирилово е създадено на 12.03.1921 г. Инициатор за неговото създаване е основателят на Кредитната кооперация в с. Кирилово Пейчо Гочев Найденов. Същият този буден човек е привлякъл участници в кооперацията и младежите за членове на читалището. Първото желание на основателите е било създаването на малка библиотека. Летописната книга говори за ползването на библиотеката, за въздържателна дейност, за приемане на устав, за поставяне на пиеси, за изнасяне на сказки. През 1971г. читалището е наградено с орден "Кирил и Методий" - ІІІ степен. През почти деветдесетгодишната си история читалището е било средище на просвета и култура, стожер за популяризиране на местните традиции и обичаи. Читалищната библиотека разполага с 9200 тома литература. Обслужва много читатели от село Кирилово и гости на селото. Работи по проекти за закупуване на нова литература и автоматизиране на библиотечните процеси.
Традиции и празници
Читалището организира богати по форма и разнообразни по съдържание културни прояви по повод честване на бележити дати, личности и събития, официални и професионални празници, празници от християнския календар: - Бабиден, Деня на жената, Лазаровден, Гергьовден, Коледа и Нова година и др., Националния празник на България - 3 март, Обесването на В. Левски - 19 февруари, Денят на славянската писменост и култура и празник на читалището и с. Кирилово - 24 май, Деня на Ботев - 2 юни, Деня на народните будители - 1 ноември и др.
В основата на всички мероприятия, които се организират, стои участието на самодейните читалищни групи - "Пъстра китка", трио за стари шлагери "Здравец", лазарска група, коледарска група. Във фоайето на читалището е разположен битов кът с предмети от бита на населението и традиционни носии и кът със снимки от културната и творческа дейност на читалището.
Природни и културни забележителности:
Паметник на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
КМЕТСКИ НАМЕСТНИК
Адрес п.к. 6063 с. КазанкаТелефон (041117) 260;Моб. телефон 0885901261
СЕЛО КАЗАНКАРазстояние от столицата: 200 кмРазстояние от Стара Загора: 22кмНадморско равнище: 490 мКлимат: континенталенПочви: глинесто-песъчлива, 8-10 категорияИСТОРИЯ
През 1986 г. е издадена книга за историята на село Казанка с автор Иван Иванов Кушкиев, роден в с. Казанка. Историята обхваща период отпреди 250 години, когато селото се изселва от Рахманлии и се настанява в сегашното село Казанка.
Името на селото идва от местността „Казането" на 2,5 км на изток от селото, където реката има малък водопад, който във времето е изкопал в скалата три казана. Има поверие, че Света Богородица е къпала Исус Христос в тази река.
Надморската височина е 490 м, най-висок връх е Руя – 660 метра над морското равнище. От местност, близо до Казанка извира река Суютлийка, която се влива в река Съзлийка.Селото е водоснабдено, електрифицирано.Стопанство и поминък: преди Освобождението е имало гурбетчийство, пастирство, кюмюрджийство, розопроизводство, земеделие и др. След Освобождението – овощарство, земеделие с основни култури картофи, фасул, рози. Занаятите в Казанка са били коларство, бъчварство, шивачество, кожухарство, обущарство и др.КУЛТУРА
Църквата в Казанка е построена през 1857 г. - служила е и за килийно училище. Свързана е и с много от празниците и традициите. Освен общонационалните празници Коледа, Великден, Гергьовден са се празнували още Спасовден, Петковден и много други християнски празници. От дълбока древност се празнува Архангелов ден - на този ден е и празникът /сбор/ на селото.Друго културно заведение е училището, сведения за което има още от 1838 година. Първоначалното училище е било килийно. Построено през 1879 година, а прогимназията през 1908 година.
Читалището официално е открито и признато през 1908 година. Днес се помещава в сградата на Общината и развива много добра дейност. Към него има създадена певческа група, която участва във всички мероприятия.Празнуват се: Бабин ден, Трифон зарезан, Великден, Коледа и Нова година и др. С най-голяма любов и ентусиазъм се отбелязва Архангеловден – празник на селото.ИНИЦИАТИВИНаправен е основен ремонт на църквата и основен ремонт на кметството.През 2010 год. поетапно започва ремонт на къщата музей „Стоян войвода", и създаване на музейна сбирка.БИЗНЕС
В селото има ферма за биволи.
ЕЛКА МОМЧИЛОВА МИХАЙЛОВАКМЕТ
ДОБРИ ГАНЧЕВ ДОБРЕВ
Адрес п.к. 6070 с. КалояновецТелефон (041144) 260; 422Моб. телефон 0885901220
СЕЛО КАЛОЯНОВЕЦРазстояние от столицата: 190 кмРазстояние от Стара Загора: 15 кмНадморско равнище: 100-199 мКлимат: мек, умеренПочви: чернозем, песъчлива на североизтокПлощ на селото: 25,629 кв.кмИСТОРИЯ
История на село Калояновец според летописната книга, която се съхранява в църквата.Началото и е поставено през 1961 година от покойния вече отец Анастас, служил като свещенник от 1948 до 1996 г. Село Калояновец е основано между 1800 и 1830 г. В този период от време се е появила и чумната епидемия. Първоначално селото е било населено от 18 къщи, като по-важни родове са били: Караивановския, Саръминевия и Хаджиевия.Селото отстои на 15 км. от Стара Загора, било е и самостоятелна селищна система. От южната страна на селото тече буйната река Сютлийка, извираща от Средна гора. Приток е на река Съзлийка.Водите на реката се използват като на нея построяват воденици с два или четири камъка, но това става когато има вода. Сега са построени съвременни мелници. Дълбочината на кладенците е от 5 до 15 м. Водата от тях се вадела с горнило.
Земята около селото е обработваема. Чернозем, адълък, а на север и изток от селото е песъчлива. Сеят се житни култури, слънчоглед, царевица и др. Животновъдството не е основен поминък на населението.През 1877 г. селото вече е достигнало 60 - 70 къщи. При основаването на селото името му е било Джанбазето. През 1910 г. при едно общо преименуване на селищата, тогавашната постоянна комисия при окръга в Стара Загора е имало инициатива да се промени името, но се натъква на обстоятелството, че не е ДЖАМБАЗЕТО, а е ДЖАНБАЕТО.През 1935 г. Министерството на Вътрешните работи го преименува на с. Калояновец. Калока на гръцки значи хубаво. За преименуването не са търсили мнението на населението. И така си остава до днес.Православно население е имало още при основаването му. Турско население е имало много малко. Имало е няколко семейства цигани, които работели в чифлика на хаджи Тахир ага, чийто потомци и до днес живеят в селото, а именно: потомците на дядо Къньо - Къньоолу, Сефер и Апти Медев.
Преди освобождението е имало храм на мястото на сегашния храм. По време на освободителната война храмът е бил опожарен, изгорено е било килийното училище.Килийното училище се състояло от 2 дървени бараки в църковния двор, а през 1870 е построено ново училище с 3 стаи. Според книгата „Видрица" на поп Минчо Кънчев - той като инспектор по църквите и училищата пише - „Черква имат, училище имат, учител е Петко Стефанов със заплата 2000 гроша, 10 кила жито за учебната 1870/71 год. Най-вероятно училището в с. Калояновец да е открито през 1868 г., но е възможно и по-рано. Първият учител да е Петко Стефанов, а след него Стефан Минчев.КУЛТУРА
ЧИТАЛИЩЕВ село Джамбазето първо се появява театрална проява през 1908 г. на 31.12 стар стил. Първото представление е „Многострадална Геновева", която още през робството е обикаляла сцените на нашите театри, за да плаче мало и голямо над Геновевината съдба, пък и да оплаква своята робска неволя. Най-ревностните просветители са учителите. На 17.02.1927 г. е основано първото читалище избрано е и първото читалищно ръководство с председател Иван Райчев, а секретар Моньо Йотов. Направен е и първия печат, които се използва до днес. На 29.12.1927 г. Окръжната училищна инспекция връща утвърдените книжа. Читалище „Възраждане" заживява своя живот и така до днес.
ЦЪРКВАТАПрез турско робство в двора на днешната църква е имало църква с килийно училище. Там будните деца на селото се учили на четмо и писмо. Опожарена от турците, по инициатива на населението през 1870 г. започва нов строеж с дарения на населението, който е завършен през 1873 г. Камъните от бял мрамор са извозвани от с. Чанлии, днешно Малко Тръново, Чирпанско. Голяма подкрепа при строежа оказали овчарите, организирани в Овчарско дружество. Те почитали Св. Димитър като свой покровител и църквата се именува така. По време на земетресението на Велика събота през април 1928 г. храмът се срутил до първия етаж. През 1929 г. е възстановен със средства от държавата и дарения от населението в същия вид какъвто е бил и така се е запазил до днес.
Осветен е от митрополит Павел. Храмът е изографисан. Иконостасът е изработен с изящна резба от неизвестен майстор от Самоковската школа. Във всички прояви на съпротива срещу поробителите са съдействали и духовници-патриоти, църковни дейци, ревностни християни, монаси от манастирите и др. Такъв е Ангел Коев от с. Калояновец (Джамбазето). Той е свещеник, истински християнин, организатор, борец за свобода, участник в Априлското въстание. Отец Ангел се заема с трудната, но патриотична задача да повдигне духа на измъчените хора и да ги окуражи, да запали у тях искрата за освобождение на българския народ от петвековното турско робство и успява. За кратко време събира съмишленици от Джамбазето и околните села Арнаутито и Михайлово. По тези исторически сведения на 27 юни 2009 година в с. Калояновец направихме възстановка под надслов „Да се подведем под клетва". Сега пред църковото настоятелство и кметството стои най-важната задача – ремонт на църквата. С пари от спечелен проект и спонсорство на семейство Нейкови е отремонтиран покрива и камбанарията, за да се спре вътрешното разрушаване. Ремонтът е завършен през 2008 година. Отново се търсят спонсори, за да се изографиса църквата.
Заповед № 19-06-1-102 от 12.08.2013 - план за регулация
На основание чл. 124б, ал. 2 ЗУТ и Заповед № 19-06-1-102/12.08.2013г. на Кмета на Община Стара Загора се разрешава изработване на проект за промяна на План за регулация за УПИ ІІ13101, УПИ ХІІІ13101, УПИ ХІV13101, кв. 627"Железник" по плана на гр. Стара Загора (съгласно представената скица-предложение), който се намира в сградата на община Стара Загора - ет. 5, стая 518.
КМЕТ
ИСТОРИЯ
Според преданието село Християново е основано през чумната 1827 г. Първоначално селото е съставено от 15 - 20 къщи, като по-важните родове са били Жекокосевия, Сакурския, Минчохубеновия и др. Християново отначало е било турски чифлик, притежание на Мисилим бей, откъдето идва и първото име на селото – Мисилимито. Това име се запазва така чак до 1936 г., когато е прекръстено на Християново. Нарекли са го така, понеже по това време в селото останали само православни християни, а турците били се изселили още по време на Освобождението. Християново се слави като село на бунтари. На няколко пъти поп Минчо Кънчев и Кольо Ганчев – председател на революционния комитет в Стара Загора, са уреждали срещи на Васил Левски с хора от селото и района.КУЛТУРА
Народно читалище „Съзнание"Народно читалище „Съзнание" в селото е създадено през 1933 г. Пререгистрирано е през 1999 г. Основните задачи, които са на вниманието на читалищните дейци, са развитие и обогатяване на културния живот на населението, запазване на традициите, приобщаване към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата.Читалищна работа на активистите е направената етнографска изложба. Спечелени са два проекта в последните години – за компютърна техника и сценично облекло. Библиотечният фонд е изцяло дарение от жителите на селото.Към
читалището са сформирани няколко групи: коледарска, лазарки, трио за модерен балет, фолклорна за обработени песни.На 27 септември 2009 г. фолклорната група записа първия си диск с 13 хорови и две индивидуални песни.За участията си в различни форуми читалището е получило много награди и грамоти.Празник на селото - Рождество на Света Богородица.БИЗНЕС
Освен няколкото магазина, барчета и ресторанта, в Християново има и три цеха: за дървообработване, за алуминиева и PVC дограма и за изкупуване на череши. Земята е плодородна и тук има условия за развитие на растениевъдството. Освен традиционните зърнени култури тук се отглежда отдавна и ориз.
КМЕТ
РАДКА ЦВЕТКОВА ЖЕЛЕВАКметува вече III мандат.Родена на 20.06.1963г. в гр. Стара Загора, живее в с. Хрищени.Завършва средно образование в гр. Стара Загора, към настоящия момент учи задочно висше III курс специалност - икономика.Адрес п.к. 6050 с. ХрищениТелефон (04126) 2260;Моб. телефон 0885901222
СЕЛО ХРИЩЕНИРазстояние от столицата:Разстояние от Стара Загора: 6 кмНадморско равнище: 160 - 500 мКлимат: умеренПочва: чернозем, глинеста, глинесто-песъчливаПлощ на селото: около 1200 дкаИСТОРИЯ
Селото е разположено на 6 км североизточно от град Стара Загора. Землището на село Хрищени обхваща площ от 24000 дка. Граничи на север със село Люляк, на изток със село Колена, на юг със село Калитиново и на запад с град Стара Загора.Има няколко версии за името на селото. Едно от преданията гласи, че името на селото е свързано със славянския бог Хърс, наричан още „Дажбог". 3а това има известно основание, защото в селото действително има много слънце, разположено е на припек по южните склонове на Средна гора. Поради топлия климат виреят и субтропични растения: смокини, райски ябълки, хинап, нарове и други. Според друга легенда селото носи името на легендарния Хрищян войвода, който се борил против турските завоеватели и загинал на връх Медвен, близо до Хрищени. Има сведения, че заселването на Хрищени е станало още от римско време, в началото на четвърти век от новата ера и следователно селото има повече от 1600-годишно непрекъснато съществуване.
Според едно от преданията селото е основано от християни, възприели християнството през римското владичество. Позовавайки се на това предание може да се твърди, че населението още тогава е българско. Езикът, с който си служат хората тук е официалния български, без диалектни изрази. Доказателство е, че всички наименования на полски и госрки местности в землището на селото са български. От османското владичество са се запазили само някои турски наименования, като Хаджиолова кория, собственост на Хаджиолу Алия по онова време, хълма „Баченик"/наблюдателница/, "Кара кория "/Черна гора/, „Тъомбелеците"/звънците/.За броя на населението от заселването на селото до османското владичество няма никакви данни. Едва в края на османското владичество, по сведения на стари хора се установява, че селото имало 40 български и 30 турски къщи. След освободителната руско-турска война остава само българското население. Двете къщи роми привлекли и други и към настоящия период са над 100 домакинства. Хрищенци вземат участие и е трите войни, сражават се с неописуема смелост и решителност, загиват общо 77 човека.
След освобождението на България от петвековното турско робство нашият многоизстрадал и героичен народ започва усилено да строи училище и читалище за своето просветно и културно издигане. В нашето село Хрищени, в селото на легендарния Хрищян войвода, на 01.01.1901 г. група будни младежи основават дружество-читалище с наименование ,,Земеделец" под ръководството на Стефан Генчев, чийто име носи днес 110 годишното читалище. В периода след освобождението до настоящия момент много хрищенци са дали и дават своя принос за историческото, общественото, икономическото и духовно развитие на селото и общината. Хрищени е най-голямото село в Община Стара Загора, неговите жители са над 2100 човека. В селото има Детска градина с над 65 деца, в училището се обучават около 127 деца. Не липсват развлекателни заведения и магазини, фризьорски салон за жените и бръснарница за мъжете. И шофьорите са улеснени в селото от изградената модерна бензиностанция и газстанция, европейска аптека в центъра, която се ползва и от съседните села, в непосредственна близост е и здравната служба. За младите хора, училището, детската градина, кметството и всички желаещи има интернет връзка. Пенсионерите също не отстъпват по мероприятия. Грижовно и отговорно пазят клуба на пенсионера, място за отдих, ежемесечни сбирки и отпразнуване на рожденни дни и други поводи. Женско дружество „Надежда" е пък за жените от средна възраст, с песни и хора и много веселба огласят селото всеки петък. Обединяващо звено е Читалище „Стефан Генчев" и известната група за автентичен фолклор.КУЛТУРА
Народно читалище "Стефан Генчев" е основано на 01.01.1901 година по инициатива на учителя Стефан Генчев. Сградата на читалището разполага с кино - зала с 230 места, библиотека с 10 000 брои книги, част от които са дарения от читателите, клуб на пенсионера и женско дружество. Читалището развива разнообразна културно-масова дейност, свързана с традициите на селото и потребностите на неговите жители.Отразяват се всички национални и християнски празници, бележити дати, годишнини, юбилеи на общественици и културни дейци, обичаи, рождени дни, родови срещи и други. Всяка година се празнува 6-ти май - Гергьовден - празника на селото с богата музикална програма с местно участие, както и гости от други села. През 2007 година за първи път в село Хрищени през месец ноември се провежда празник на Райската ябълка. Към читалището действат: група за автентичен фолклор с многобройни местни, общински и национални прояви, група за стари градски песни, клуб на краеведите, клуб на местните поети, писатели, художници и занаятчии, театрален състав, коледарска група, детска фолклорна група.ПЕСЕН НА СЕЛО ХРИЩЕНИНаше село, родно село,към Загоре, към полето поглед свело.На три хълма си легнало,като черги пъстри, нови си послало,къщи и дворове китнии ливади, и градини, ниви житни.А децата са цветятана Хрищени, на зората, на земята.Наше село, гордо село
в „Милкини скали" коси си вплело.В теб герои се родихаи мъже, жени, деца за теб се биха.Левски минал в тъмни нощи,княз Борисовият кръст ни свети още.„Медвен" беше твоя крепост,а Хрищян войвода - знаме и легенда.Наше село, китно село, тиот Бога, дар си взело,че тук райски ябълки виреяти смокини сладки зреят.Коренът не остарявасили за живот ни дава,ний за тебе песни пееми със тебе се гордеем.БИЗНЕС
Местоположението на селото, добрата комуникация и близост до града са предимство и предпоставка за развитие на бизнес.В селото има бензиностанция, аптека, ресторант, розоварна, тенекеджийски цех, както и цехове за обработка на ядки, чипс, пуканки, пилети и зеленчуци.
More...
КМЕТ
ИСТОРИЯ
Тракия – догдето поглед стига - само равнина. Тук там някое малко хълмче ще спре погледа ти, река ще прошумоли край тебе, а черноземът сам ще те подкани да хвърлиш семената.Ето в тази низина преди 135 години, българите преселници от с. Таш-алъ Одринска Тракия намират свойте корени. И тук остават за цял живот, тук оставят своите наследници, тук оставят спомените за преживяните трудни робски години.А тази земя не е била случайно избрана. Още в най-дълбока древност плодородната почва, наличието на надземна и подземна вода е привличала древните хора. Разположената на 3 км югоизточно от днешното село, на десния бряг на Оряховската река (приток на р. Сазлийка), т. нар. "Голяма могила" е датирана от новокаменната епоха (IV – II хил.пр.Хр.).
Това е селищна могила, където в продължение на няколко хиляди години са живели поколения от най-ранните обитатели на българските земи. Откритите фрагменти от керамични съдове, глинени и костени фигурки, оръдия на труда, хромелни камъни и др. говорят за наличието на едно сравнително голямо за времето си поселение.Засега няма исторически данни дали по време на Първата и Втората българска държава в този район е имало селище. Най-ранните писменни данни от османския период за наличието на селище в тези земи са от 15 век – с имената – Ючевли, Ючевлу, Чавлу е записано в турските регистри през 1472 г., 1488 г.
и през XVIII век.След Освободителната Руско-турска война започват засилени миграционни процеси. Именно с този мащабен преселнически процес компактни маси българи се заселват и на дн. Хан Аспарухово. Данни за тези процеси има в различни документи от онова време. В книгата „Видрица" на поп Минчо Кънчев от с. Арабаджиево (дн. село Коларово) е отразен част от процеса на заселване на бежанците. За селата Чаталий (дн. село Плоска Могила) и Чавлакьой (дн. село Хан Аспарухово) пише: "И двете турски села, сега се заселват с бежанци".Подробна информация за тези отдавна отминали години, изпълнени с много лични емоции и преживявания, ни дават спомените на
Хаджи Никола Атанасов или както го знаят местните жители дядо Хаджия. Те описват подробно всички перипетии, през които минават българските преселници от с. Таш-алъ.През 1897 г. турското име е сменено и селото се нарича Цар Аспарухово.В началото на XX век с. Цар Аспарухово се оформя като едно средно голямо за времето си село, чието местоположение предлага реални възможности за разрастването му.Благоприятни възможности за цялостния просперитет на селото дава прекарването на ж.п. линията от Нова Загора, през Стара Загора за Пловдив и откриването на ж.п. спирка.
През 1950 г. селото е преименувано и започва да се нарича Стамово – на името на загиналия парашутист Стамо Кирев.За подобряване медицинското обслужване на населението през 1954 г. е построена нова здравна служба. Отворена е и аптека. Новата двуетажна масивна сграда на основното училище, построена през 1965 г. предоставя възможност тук да учат деца от съседните села Плоска Могила и Бенковски.КУЛТУРА
В началото на XX век в селото започва строителството на църква. На 11май (24 май нов стил) 1904 г. - един от най- светлите български празници, свързан с познанието и духовния напредък, църквата в с. Цар Аспарухово е осветена от Старозагорския митрополит Методий.През 1921 г. учителят Михал Стоянов Писаров и съпругата му Райна Писарова стават инициатори за откриване на читалище в с. Цар Аспарухово. То носи името „Искра". Първите му прояви са в областта на театъра – с местни сили се изнасят пиеси в училищна стая. По-късно е преустроена за салон по-голяма стая в сградата на общината, уредена е и богата библиотека.Читалище "Искра" е в центъра на културния живот в село Стамово. Още през 1948 г. учителката Магда Комитова организира общоселски хор, който през следващите години е носител на редица отличия от окръжни и национални прегледи. Построената през 1973 г. нова сграда на читалището дава
по-широки възможности за културен живот.След демократичните промени станали на 9 ноември 1989 г. селото си връща старото име, но вече се нарича Хан Аспарухово. Хан Аспаруховци се гордеят, че тяхното село е родно място на известната българска поетеса и писателка Магда Петканова (родена през 1900 г. в с. Цар Аспарухово, починала през 1970 г. в София) известна със стихосбирките си „Македонски песни", "Изгубено камъче", "Кавали свирят", с пиесите си на историческа тематика, повести, сценарии на филми преводи от полски и сръбски език.Понастоящем в селото ни живеят 1300 жители, от които мнозинството са роми. В ОУ."Св. Св. Кирил и Методий" се обучават
210 ученика.Н.Ч."Искра-1921г." съдейства за издигане на културното равнище на жителите на селото. За това работи библиотеката, на това е подчинена и културната дейност, като се стремим да съхраним народните обичаи и традиции в селото ни.Библиотеката на читалището разполага с 10259 т. книги. За да отговаря на съвременните изисквания библиотеката разполага с компютър, ксерокс и интернет връзка.Към читалището има създадени самодейни колективи като: Група за автентичен фолклор, Група за стари градски песни
"Магда Петканова", Детски фолклорен състав, които представят читалището ни на събори, фестивали и др. форуми и печелят награди и грамоти за участие.Заедно с Пенсионерския клуб и Тракийското дружество честваме бележитите дати и годишнини, отбелязваме всички празници от културния календар като: "Бабин ден", "Петлюв ден", „Трифон Зарезан", "Осми март", "Първа Пролет", "Ден на Тракия", "Лазаров ден", "Великден", "Ден на славянската писменност и култура", "Ден на Ботев и падналите за свободата на България", "Ден на възрастните хора", "Ден на будителите", „Коледа".Всяка година на
11 май в деня на светите братя Кирил и Методий е празникът на селото ни. Отбелязваме празника с художествено-музикална програма в салона на читалището. На този ден ни поздравяват и поканените от нас фолклорни състави от селата: Оряховица, Бр.Кунчеви, Горно Ботево, Ст. Войвода и др.Друг голям наш празник, с който отдаваме своята почит и признателност към предците си е честване на годишнината от заселването на първите тракийци в селото ни на 14 септември.Читалището е разтворило широко вратите си да приема и събира хората с изявите си. Сега повече от всеки друг път трябва със средствата на културата да внасяме успокоение, призовавайки хората към търпимост и толерантност.БИЗНЕС
Хан Аспарухово е добре устроено населено място – разполага с кметство, православен храм, поща, културен дом, детска градина, основно училище. Има интернет достъп, кабелна телевизия и покритие на всички мобилни оператори. Медицинското облужване е поето от местната здравна служба с един общопрактикуващ лекар и един стоматолог. В близост до селото преминава река Оряховска, чудесно място за почивка сред природата и риболов. Недалеч от селото в градовете Стара Загора и Нова Загора, туристи и гости на селото могат да се насладят на многобройните културни и исторически забележителности намиращи се в тях.
Наградени на Осмия национален тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“ 2013
Награди на Осмия национален тракийски
фолклорен събор „Богородична стъпка" 2013
КМЕТ
Адрес п.к. 6053 с. Горно БотевоТелефон (041172) 260; 368Моб. телефон 0885901233СЕЛО ГОРНО БОТЕВОРазстояние от столицата: 240 кмРазстояние от Стара Загора: 18 кмНадморско равнище: 180-230 мПлощ на селото: 147,2 кв.кмКлимат: умеренПочва: ливадено-канеленаИСТОРИЯ
Историята за точното заселване на с. Горно Ботево е твърде оскъдна, защото не са оставени никакви веществени и писмени паметници. Остават само устните предания, които са събрани от стари хора на възраст около 80 - 90 години в продължение на много години. Според разкопките, които са правени случайно при оран, са намерени основи (темели) от къщи и римски пари (монети), около "Сухата река" към старата черковна керана (тухларница), където е построена старата работилница на ТКЗС, западно от селото, както и последните разкопки през 1955 година при вадене на пръст за керемиди за фабриката. Намерени са латински гробища с големи надгробни плочи и кости. Всичко това свидетелства, че действително селището е било римско. Но кога и как се е именувало не може да се установи, защото и по самите камъни не са намерени следи. Най-вероятното време за заселването на селото на това място където се намира сега, е към средата на 17 век, приблизително около 1650 год. Пръв заселил се жител е бил някой си бей, дошъл от Анадола (Мала Азия) от местността "Шамль", която и до днес съществува. През 1906 год. селото се преименува в село Горно Ботьово. През 1940 год. село Малък Соколец и село Горно Ботьово се обединяват под името Горно Ботево. В турски регистър сведения за селото е имало от 1488 год. Населението в селото предимно се е занимавало със земеделие. През 1927 год. е открита керамичната фабрика за производство на тухли и керемиди. През 1908 г. Горно Ботево е било водоснабдено. На четири места в селото са били построени чешми с централно водоснабдяване, инициатор за това голямо дело е тогавашния кмет на селото Атанас Маноилов. 
Първото училище в с. Горно Ботево отваря врати през 1879 год. Пръв учител е бил Атанас Маноилов. През 1930 год. е построена новата сграда на училище "Христо Ботев", която съществува и до сега. Църквата "Свети Димитър" е построена през 1877 год. Инициатор за построяването на църквата е Атанас Маноилов. Общинският съвет на гр. Стара Загора през 2005 год., удостоява с грамота по смъртно в знак на признателност за увековечаване на първоучителя и общественика Атанас Маноилов. През 1924 год. в с. Горно Ботево е издигнат паметник на загиналите войници от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Паметникът е построен със средства събрани от близките на загиналите. През 1959 год. бе построена модерна баня, тъй необходима за селото. Като инициатор бе тогавашния председател на общинския народен съвет Атанас Тодоров. През 1980 год. бе завършена голямата административна сграда, в която се настаняват: селският общински народен съвет (кметство, ТКЗС, поща). За интензивното развитие на с. Горно Ботево спомагат географски и икономически фактори. Намирайки се на 18 км от областния град Стара Загора, Горно Ботево има възможност за едно непринудено обществено-политическо, икономическо и културно общуване с областния център.КУЛТУРА
Народно читалище "Пробуда" Народно читалище "Пробуда" с. Горно Ботево, община Стара Загора е създадено през 1927 г. на 14 април. Читалището е основна културна институция в селото и като такава се стреми да задоволи културните потребности на местното население. Основна цел на читалището е запазването на родовата памет, на традициите и обичаите, които са основен белег за съхранението на нашата идентичност, защото култура - това е онова, което остава, когато всичко друго е забравено. Читалището е организатор или съорганизатор на всички чествания на бележити дати и годишнини, всички празници и мероприятия, провеждани в селото. Посредством автентичните български песни, които са най-прекия път до всяко сърце Женската певческа група за автентичен фолклор "Тракийка" и Детско-юношеската певческа група "Тракийче" от години веселят и сгряват душите на горноботевци. Освен на местно ниво групите участват в регионални и национални прегледи и конкурси, свидетелство за което са многото получени грамоти и благодарствени адреси. Певческата група е създадена през далечната 1956 г. от тогавашния директор на местното училище Радослав Костадинов, а от 2006 г. носи името "Тракийка". Лазарската и коледарската групи всяка година са чакани с радост в домовете. На всяка Цветница лазарската група участва в организирания от Община Стара Загора и НЧ "Развитие" село Дълбоки, детско-юношески фолклорен празник "Изворът да не пресъхва". 
Библиотеката е основен източник на информационна и културно-просветна дейност в населеното място. Провеждат се различни библиотечни мероприятия: периодично запознаване на читателите с актуалната и новопостъпила литература в БФ, за целта се изготвят и тематично-библиографски списъци, които се предлагат на вниманието на населението; провеждане на литературни срещи. Във връзка с дати и годишнини от бележити събития се подготвят тематични кътове, които целят да се рекламира съдържанието на фонда и да се увеличи обръщаемостта. Подготвяме до пролетта да бъде открита етнографска сбирка с дарени от местните жители предмети на бита и запазени автентични носии. Тъй като по-голямата част от жителите на селото са потомци на тракийски бежанци, всяка година по Димитровден в селото се организира тракийски събор, в чиято организация и реализация читалището дейно участва. Понастоящем Председател на читалището е г-жа Недка Филипова, дългогодишен читалищен работник, а секретар-библиотекар Гергана Вълчева.БИЗНЕС
Основният поминък на населението на селото е земеделие и животновъдство. Преобладаващо се произвежда пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. От 2005 г. селото започва и отглеждането на лозови насаждения. Земята се обработва механизирано. В селото имаме частни стопани които отглеждат над 50 бр. крави и над 100 бр. овце.Магазините в селото са:
1. Хранителни стоки - 1 бр.2. Строителни материали - 2бр.3. Мебели - 1бр.Инициативи:
През 2004 год. празнувахме 80 години от издигането на паметника на загиналите войници, с участието на вицепрезидента Ангел Марин, кмета на Стара Загора Д-р Евгений Желев и представители на 39-то Народно събрание. Друга инициатива е, че създадохме клуб на пенсионера.
ПЕТКО СТОЯНОВ ПЕТКОВКМЕТСКИ НАМЕСТНИК
ЯНА ДРАГИЕВА ГОСПОДИНОВА - ПЕТРОВААдрес п.к. 6066 с. ЕлховоТелефон (041119) 260;Моб. телефон 0885901239
СЕЛО ЕЛХОВОРазстояние от столицата: 240 кмРазстояние от Стара Загора: 20 кмНадморско равнище: 360 мПлощ на селото: 0.370 кв. кмКлимат: умерено континенталенПочва: кафява, глинесто песъчливаИСТОРИЯ
По стари предания е известно, че старото име на селото е Чатал тепе. Било е разположено на 4 км западно от сегашното с. Елхово, близо до върха на Чаталските възвишения. През землището на селото, в местността „Друма" е минавал важен търговски път, чието начало било в Цариград, и свързвал със София.В 1885 г. хората, населяващи това място, решили да избягат от турските набези и една част се заселва в с. Сладък кладенец, а другата част се заселва в сегашното Елхово. Името му произтича от факта, че тук е имало много елхи.
Селото се намира в полите на Средна гора. Преди 09.09.1944 г. е наброявало 1000-1200 души.
В хода на вековните борби на българите за национално освобождение населението на с. Елхово е дало своя значим принос. Много са имената на убитите от селото в Балканската и Междусъюзническа война - Георги и Митьо Желеви, Миньо и Стефан Кармазови, Апостол Минев, Ганьо Момчилов, Стоян Илиев, Димо Видев, Христо Атанасов и др.
КУЛТУРА
Читалището съществува до 1997 година, но поради занемарена дейност е закрито. С много труд и средства, събрани от жителите на селото, отново е регистрирано читалище „Христо Ботев" с 50 човека учредители през месец декември 2008 г. Помещението не е обурудвано, но читалищното ръководство работи - организира екскурзии, колективно отпразнува кръгли годишнини на семейства, Великден с изложба на яйца и ястия, Трети и Осми март и др.
Училището е изградено още 1927 г., но от 1960 г. поради липса на деца е преустановило работата си. През 2008 г.е продадено от общинската агенция за приватизация в Стара Загора.ИнициативиС помощта на хората от селото - както с физически труд, така и финансово, е създадено наново читалището. Хората от селото имат намерение и правят опити за построяване на параклис. Предстои да се обурудват и открият читалището и пенсионерският клуб, както и да се асфалтират поне две от т.нар. „черни" улици.Природни и културни забележителностиНа 3 км от селото в района на язовир „Чаталка" са направени ценни археологически открития. Благодарение на тях бе проследено непрекъснатото съществуване и човешка дейност в продължение на пет хилядолетия – от каменно-медната епоха до ранно-тракийската.БИЗНЕС
В селото има мандра за масло, извара и кашкавал и 3000 дка лозови масиви.
