Предстояща културна проява на 20.08.2013
Предстоящо - оглед на текущи ремонти
На 19 август 2013 – /понеделник/ от 11.00 часа, кметът на Община Стара Загора Живко Тодоров, заедно с ресорните зам.-кметове ще направи оглед на текущите строително-ремонтни дейности, които са част от инвестиционната програма на Общината.
16.08.2013
Проект на Наредба за условията и реда за принудителното изпълнение на заповедите по чл.196, ал.З и чл. 225а, ал.З от ЗУТ - 08/2013
Проект на Наредба258.22 KB
Предложения по проекта могат да се изпращат на електронна поща d.stoianovа@starazagora.bg.
КМЕТ
АТАНАС ПРОДАНОВ ВАПЦАРОВ
Роден е на 21.04.1952г. в с. Оряховица. Завършил основното си образование в селското училище. Средно образование завършва в СПТУМ „БЕРОЕ" гр. Ст. Загора. Работил е в завод "Берое " Ст. Загора, Държавно лесничейство Ст. Загора, Винарска изба с. Оряховица, Дърводобив КОМИ. От 1999 г. е Кмет на с. Оряховица.Адрес п.к. 6061 с. ОряховицаТелефон (041178) 260; 285Електронна поща kmetstvo_orh@mail.bg kmetstvo_orh@abv.bgМоб. телефон 0885901249
СЕЛО ОРЯХОВИЦАРазстояние от столицата: 250 кмРазстояние от Стара Загора: 19 кмНадморско равнище: 200-250 мКлимат: умеренПочва: Излужени канелени горски почви и черноземни почви - в равнинната част на селското землище.Площ на селото: 1067.611 дкаИСТОРИЯ
Името на селото е свързано с многото орехови дървета от векове растящи в селото и околностите му. По време на робството турците произнасят името на селото Рахова, поради фонетичната промяна на българските имена, завършващи на -ово в турски език на -ова, в случая Оряхово - Оряхова. Хъзър бей, Хъдър бей е наречено по името на основателя на ново селище, в близост до с. Раховиче. Турското название на Кьохне хисарлък (в превод "Старата крепост") е турски превод на по-старата българска крепост Ряховица. Аналогично на това е и по-късно употребеното название Кюдирбе, съкратено от „Кьохне дербент" със значение „Старият проход". Такъв проход е съществувал през средновековието и е свързвал
Ряховица по дефилето на Стара река с Тунджанската долина. Джамбазвиран, съвпадащо с другото по-старо име на Стара река - Джамбазлийка, се свързва с изоставено вече място, където са се отглеждали и продавали коне. Днешното название Оряховица, е възстановено около 1850 г. по името на селището от времето на Втората българска държава, Крепостта Оряховица (Ряховица). Първи писмени сведения за съществуването на Ряховица в края на XIII и началото на XIV век намираме у византийски автори. От тях можем да заключим, че Ряховица е българска крепост, поне няколко пъти преминавала от българско във византийско владение и обратно. Крепостта се намира непосредствено на североизточния край на селото, на върха на спускащия се към него хълм. От крепостта са останали само съвсем малко надземни руини. Реката, преминаваща край средновековната крепост Ряховица, прорязва планината и по дефилето може да се премине към Тунджанската
долина, а от там през старопланинския проход Хаинбоаз за Търново. Легендата разказва, че под Калето имало тунел, който започва от реката и стига до другия край на селото, в който се криели жителите от набезите на турците. Една девойка излязла от тунела за вода, последвана от малко прасенце. Девойката се върнала, но турците проследили прасенцето и намерили скривалището, след което започнало зверско клане. Местността на другия край на тунела се нарича Месогун, защото на това място били изхвърлени телата на убитите. Още в миналото селото е било известно с розовите си полета, а по Оряховска река е имало много розарници и мелници. Прочуто е с хубавото си вино. Оряховската изба е прочута с марките „Мерло" , "Каберне" и "Старо червено от Оряховица".
КУЛТУРА
Православен храм "Св. Атанасий", построен около 1860 г., опожарен по време на Освободителната война и възстановен през 1879 г.
Старото училище, построено в църковния двор през 1854 г., възстановено 1879 г. Сградата е превърната в етнографски музей „Миню Балкански".Джамийската чешма - изградена през 181З г. с дялани камъни, покрита с плочи, с орнаментиран курниз.
Тракийска тухлена гробница - намира се в Попова могила, на 5 км. североизточно от селото в местността „Джамбазлии". Състои се от две правоъгълни помещения изградени от тухли и сравнително дълъг каменен коридор. Тухлите са необикновено качествени, което говори за изключителните умения на тракийските майстори.
Читалище „Развитие" основано през 1918 г. В сградата има изградена секция на „Род и памет " - Оряховска памет, Етнографска изложба. Клуб на пенсионера, развиващ богата културно масова дейност.В сградата на училището, която е дарена на фондация "Миню Балкански", има открит Национален институт за образование, където се провеждат курсове по компютърна грамотност за учители от цяла България. Сградата разполага с хотелска част.
Етнографски сбирки в две от къщите на фондация "Миню Балкански".На 8 км. северно от селото се намират Землянките - укритие на партизаните.На 9 км. северно от селото се намира пещера „Дипсизите".
КМЕТСКИ НАМЕСТНИК
Роден на 17.02.1949 г. в с. Ново селоОбразование: Завършил СПТУ „Н. Й. Вапцаров" гр. Стара Загора.Трудовият си път съм преминал 36 години в ДЗУ гр. Стара Загора като началник-смяна, началник-цех.Адрес п.к. 6062 с. Ново селоТелефон (041112) 2260; 2264Моб. телефон 0885901223
ИСТОРИЯ
Землището на Ново село е населявано в дълбока древност. По левия бряг на долината, в полите на Орлукая, Кузалан, Габрака минавал тракийски, а после и римски път, свързващ Казанлък (Севтополис) със Стара Загора (Берое).В местността Еректарла при изкопни работи е открит глинен водопровод. Още по-на север от селото има три могилки. В местността „Братоевия трап", през 1940 - 1941 г. са разкрити запазени керамични съдове, метални предмети, следи от огнища. От всички находки е запазена само каменна тежест за вретено.
На връх Голям Мечит има останки от кале (стражева кула) вероятно от Втората българска държава. Край селото се намира „едно от петте текета в България". Сградата е опожарена. Запазен е северният каменен зид. Обозначено е мястото на погребението на светеца.В селото могат да се видят двете най-стари къщи (около 150-годишни) – на дядо Ваклин и на дядо Иван Желязков. Интерес представлява къщата на Иван Томата (сега с нов собственик). Фасадата е украсена с рисунки – петел, ваза с цветя и мечка. Къщата е строена през 1928 г. Рисунките са и досега със запазена яркост на багрите.Западно от селото е паметния знак за загиналия на 31.03.1953 г. при авиокатастрофа кап. Георги Ст. Бояджиев.
Мястото на катастрофата е под връх Башчалъка. Залесено е с бор.Най-ранният известен източник на сведения е „Видрицата" на поп Минчо Кънчев. Знаменитият сподвижник на В. Левски посещава 2 пъти селото – през 1870 и 1871 година. Бележката при „втората ревизия" гласи „Янакларе – Кюмюрджии; 30 къщи, наши нови 5 души" (стр. 252).Новоселци участват и двете световни войни. В Първата световна война загиват 4 души. Във Втората участват 28 души, убит е 1.КУЛТУРА И ТУРИЗЪМ
Училище в селото е открито вероятно след Освобождението. Читалището и потребителната кооперация са създадени през 1928 г. По инициатива на учителя Петър Пашовски.Околностите на Ново село са много красиви.Върховете Орлукая и Кузалан са обрасли с люляк. Напролет той цъфти с бели, розови и сини цветове.Интерес представляват за туристите Стената под връх Орлукая, двете каменни „кули" в Усойната, пещерите – една в Стената, другата на вр. Кузалан, скалните грамади по хребета на Габрака.
В землището на с. Ново село се срещат над 100 лековити растения и храсти. Пролет и есен могат да се наберат гъби.Гората е пълна с иглика, теменужки и синчец през пролетта и с циклами (бутурчета) през есента. Могат да се намерят и някои редки растения: прекрасният петров кръст, росен, жълт напръстник, съсънка (писано коте) и пет вида орхидеи. Дивите животни са малко - костенурки, таралежи, язовци, катерички, лисици. Най-многобройни са чакалите. Може да се видят местата където диви свине ровят и търсят храна. При късмет може да се види и сърничка! Или заек!
МИХАЛ АТАНАСОВ МИХАЛЕВ
КМЕТ
ГИНКА ДИМИТРОВА КОЛЕВА
Родена на 06.05.1965 г. в гр. Стара ЗагораОбразование: Специалност "Фермерство", Тракийски университет гр. Стара Загора, Българо-германски аграрен колеж.Адрес п.к. 6052 с. МогилаТелефон (041276) 260; 232Моб. телефон 0885901224
СЕЛО МОГИЛАРазстояние от столицата: 250 кмРазстояние от Стара Загора: 10 кмНадморско равнище: 280 мКлимат: умерено континенталенПочва: трета категорияПлощ на селото: 11 кв.кмИСТОРИЯ
Село Могила е разположено в прочутото плодородно Старозагорско поле, на югоизток от гр. Стара Загора. През него протича р. Бедечка, която извира от Средна гора и се влива в р. Съзлийка, близо до с. Боздуганово. Името си селото носи още от турско робство. През турско време селото е създадено в основата си от четири чифлика собственост на турци. Основната работна ръка са били овчари и ратаи българи. По-късно са се преселили българи от съседните села. Главният поминък на населението е бил земеделие и животновъдство. С обявяване на Руско-Турската война турците започнали гонение на българите. След освобождението чифликчийските имоти в с. Могила се разпаднали. Турците започнали да разпродават имотите си на безценица.
Занаятчии почти нямало в селото. През 1879 година се построява първото училище, сградата била построена от жителите но селото. Читалището е основано на 01.02.1930 година. Кооперация "Златна поляна" е основана от четирима инициатори жители на селото. Във Втората световна война вземат участие повече от 30 души. Двама от тях Георги Минчев и Димо Динев загиват за освобождението на Унгария. Културно-просветната дейност след 9 септември 1944 година е голяма. Художественият и театрален колектив развиват богата дейност и до сега. Направен е голям парк в центъра на селото, изгради се и водоснабдяването. КУЛТУРА
Народно читалище "Св. Климент Охридски"Народно Читалише "Св. Климент Охридски" с. Могила, общ. Стара Загора е основано през 1930 г. От 1960 г. то има собствена сграда. Материалната база възлиза на 374 кв.м., от които 2 бр. стълбища, библиотека, читалня, киносалон със 190 места, стая и коридор с наредени експозиции, грамоти и музейна битова сбирка. В населеното място Читалището обслужва 544 души. Регистрирани читалищни членове са 53 човека. Библиотечният фонд в читалищната библиотека е 6000 тома литература.
Управлението на Читалището се извършва от Председателя на читалището, съвместно с Настоятелството и Проверителната комисия. Към народно читалище "Св. Климент Охридски" функционират следните художествени колективи: Лазарска група, Коледарска група, танцова двойка за спортни танци, танцова двойка за ориенталски танци, група за автентичен фолклор, фолклорна певческа група "Тракийската", група за стари градски песни "Хармония" и единственния фолклорен селски театър "На сгляда". Имаме два клуба - клуб "Практична домакиня" и клуб за репетиране, четене и художественно слово "Елисавета Багряна". Основните дейности на Читалището са библиотечната, организирането и отразяването на 
Национални празници, бележити годишнини и юбилеи. Ежегодно участваме, организираме и провеждаме различни традиционни празници, като: 24 май - Ден на Славянобългарската писменност и култура, Празник на културния дом - Читалището, 1 юни - Ден на детето, 1 октомври - Ден на възрастните хора, 1 ноември - Ден на народните будители, 24 декември - Коледуване, 1 януари - Сурвакане, 21 януари - Бабин ден, 14 февруари - Зарязване на лозето, 1 март - Баба Марта - ден на самодееца , м. април - Лазаруване и 6 май - "Зелен, зелен Гергьовден" - празник на село Могила. Читалището е единствения културен институт на територията на селото, в който са съхранени 
магнетизма и чара на българските традиции и обичаи. Разполагаме с изключително талантлива група за изворен фолклор, която е основен участник във всички културни мероприятия и концерти организирани от Читалището, Община Стара Загора и Национални фолклорни прегледи. Дейността на Читалището е насочена изцяло към решаването на конкретни проблеми на местното население в културен, социален и обществен аспект. То съдейства за активно взаимодействие и връзки между хората, самодейците и читалищните членове, и така съдейства за пълноценна реализация на всяко дете. Ще работи по нови формули и ще се адаптира към новите европейски стандарти.ИНИЦИАТИВИ
Село Могила няма построен православен храм, изготвиха се проекти за построяването му. Изгради се Църковно настоятелство, от седем члена, което в момента набира средства от населението за построяването му. Изготвиха се проекти за подновяване на парка в центъра на селото и изграждане на детска площадка и кът за отдих на възрастни хора. Работи се за изграждане на спортна площадка.
КМЕТ
ИСТОРИЯ
В село Михайлово, както сочат безспорно установени данни, първите заселници са били траките. От тях са останали няколко могили в околностите, които са и единствените засега исторически следи. Първите сведения за селото се съдържат в турските регистри от 1590 год., където се споменава името Айнаджик. Счита се, че е едно от първите възникнали в по-ново време села в района.До 1900 г. селото носи името Гьокпала. През 1900 г. по предложение на свещеник Иван Ганев и решение на общинския съвет е преименувано в Михайлово, от името на църквата „Св. Арахангел Михаил".КУЛТУРА
Народно читалище „Пробуда" Народно читалище „Пробуда" по протоколни данни е основано на 23 декември 1921 г., а историческите данни сочат, че през месец февруари 1874 г. в Гьокпала /дн. Михайлово/, е основано читалище с цел разпространение на образованието, като поддържа младежи в градски училища и подпомага учението на бедни ученици. Съобщава се също, че читалището има 120 членове, устав, избрано настоятелство. Сведенията са от английския вестник „Левант таймс", бр. 28 от 27 юли 1847 г.Традиционни чествания в селото са: Бабинден, Трифон Зарезан, националните празници Трети март и 8 март, 24 май, Съединението, Деня на независимостта, коледните и новогодишните празници, рожденните дни на хората от селото и др.БИЗНЕС
В Михайлово има 1 кооперация, 2 кооперативни магазина, както и един частен магазин. Тук развиват дейност и фирми, които се занимават с земеделие, животновъдство и складиране на зърно.ИНИЦИАТИВИ
Жителите на Михайлово събират като периодична акция средства за ремонт на църквата, както и за закупуване на камбана на църквата.В селото се подпомагат с парични средства петимата жители на Михайлово, на които при пожар изгоряха домовете им.
KMET
ДОНЧО БАНОВ БРАЙКОВ
Роден на 15.02.1956 г.Работил в системата на автотранспорта 10 години, след това 21 години като полицай.Адрес п.к. 6099 с. Малка ВереяТелефон (041270) 260Моб. телефон 0885901231
СЕЛО МАЛКА ВЕРЕЯРазстояние от столицата – 230 кмРазстояние от Стара Загора – 6 кмНадморско равнище – 300-500 мКлимат – мека зима, прохладно лятоПочва – предимно канелена-горска и малко черноземПлощ на селото – 0,5 кв. кмИСТОРИЯ
Село Малка Верея е разположено на няколко километра западно от Стара Загора, в полите на Сърнена Средна гора. Според легендите на това място е имало чифлик на турчина Кара Велели. В началото на 18 век кърджалиите ограбили и опожарили трите чирпански села Сърневец, Стоян Заимово и Могилово. 15 семейства от тях намерили убежище като ратаи към чифлика и образували към 1820 г. село, което назовали Кара Верлели. За десетина-петнайсет години населението бързо нараснало до към 250 жители и около 30-40 къщи.Новосъздаденото чисто българско село взема участие в борбата против турското робство. Доказано е, че Васил Левски основава в него таен революционен комитет.
През 1877 г. селото е ограбено и опожарено от армията на Сюлейман паша, а българското население забягнало по други села в страната. Но след година-две хората се връщат в родното си място и се заселили в него трайно. Построено е дори и училище с 2 класни стаи.През 1906 г. селото с царски указ е преименувано на Малка Верея. През 1920 г. се образува земеделска кооперация с читалище. Селото дава 28 жертви във войните. През 2008 г. за тяхната памет е поставена и плоча. В днешно време за разлика от много села Малка Верея непрекъснато увеличава броя на жителите си. Постоянно се строят нови къщи и ваканционни селища.КУЛТУРА
Народно читалище „Св.Св.Кирил и Методий"Читалището „Св.Св.Кирил и Методий" в селото е създадено през 1921 г. и понастоящем разполага с около 3000 тома. Развива различни дейности, като сред основните са запазване и утвърждаване на традиции и обичаи. Организират се конкурси за мартеници, великденски яйца, ръкоделие. Честват се всички годишнини и национални празници с кратки доклади и музикални програми, изнесени от певческата група към читалището. Запазени и утвърдени са и ритуали като Бабин ден, Коледуване, Лазаруване.В Малка Верея особено обичан и широко разпространен е и празника Трифон Зарезан. Ритуалът започва с посещение при последния Цар Трифон. След това се зарязва лозето край село и се избира нов цар. Това е мъж от селото, който наддаде най-много бакъри с вино. После започва общо веселие с дълги хора и песнопение.
От 2009 г. в Малка Верея започват да честват още един празник през месец октомври – за живот и здраве и за почитане паметта на загиналите във войните.ПРИРОДНИ И КУЛТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИВ района на Малка Верея се намират около 30 могили, повечето от които не са проучени. Една част от тях са ограбени от иманяри. В околността се откриват постоянно останки от керамични и медни предмети. Селото е заобиколено от иглолистна и широколистна гора. В единия му край се изгражда и ваканционно селище.БИЗНЕС
В близост до селото е изграден комплекс „Ушев" с ресторант и хотел. Наблизо е и друг комплекс - „Чакалов", в който са също хотел и известният ресторант „Чергата". В Малка Верея развива дейност също и земеделска кооперация. ИНИЦИАТИВИ:Дълги години в селото имало желание и се е говорило за паметник на загиналите във войните. На общо събрание беше решено и през 2008 г. с доброволни дарения от почти цялото население се изработи и постави на подходящо място в обновения център паметната плоча на 28-те жертви във войните.Друга инициатива е свързана със събиране на дарения за изграждане на параклис. Читалището не разполага с подходяща сграда за своята дейност и въпреки това през 2004-та г. е продаден започнатия Културен дом. Води се много трудна борба за неговото връщане на истинските му стопани – жителите на Малка Верея.
More...
КМЕТ
ГРОЗДАНКА ТОНЕВА ДИМОВА
Родена на 11.01.1960 год. в гр. Стара Загора. Завършила Икономически Техникум през 1978 год. в Стара Загора. През 2000 год. е назначена за кметски наместник на с. Маджерито, а през 2003 год. е избрана за Кмет на село Маджерито и продължва да кметува 3 мандат.
Адрес п.к. 6096 с.МаджеритоТелефон (04129) 2260; 2423;Електронна поща: dimova.gr.kmet@abv.bgМоб. телефон 0885901229
Разстояние от столицата: 241 кмРазстояние от Стара Загора: 8 кмНадморско равнище: 162 мКлимат: умеренПлощ на селото: 80 хаИСТОРИЯ
На 8 км. на юг от Стара Загора се намира село Маджерито. Името на селото не е променяно никога през годините си. Спомените за съществуването на селото са от турско време — заселването е станало около турския чифлик. Името вероятно произлиза от маджари-преселници. На 600 метра от центъра на селото близо до разклона на шосето за Стара Загора се намира праисторическа селищна могила. Цялата повърхност на праисторическото поселение се обработва. Вследствие на непрекъснатото разораване, археолози са открили останки от горели глинени мазилки и керамични фрагменти - характерни за ранния неолит в Тракия I -VI хил. Пр. Христа. Открити са и части от глинени съдове, фрагменти рисувани с графит - типични за раннохалколитната култура Марица - IV хил. Пр. Христа и единични фрагменти, отнасящи се към бронзовата епоха - III -II хил. Пр. Хр. Селото в регулационни линии е разположено върху площ 80 ха, а землището на село Маджерито е от 12 660 дка площ. По-голямата площ земя се отбработва от кооперация КПТУ с. Маджерито, а останалата от арендатори. Отглеждат се предимно житни култури - пшеница, ечемик, ориз, царевица, слънчоглед. През 1871 г. е имало открито училище, което е съществувало до 1960 год., след това превърнато в детска градина, която е закрита през 1995 година и вече е продадена като съществуваща сграда. КУЛТУРА
Народно читалище "Пробуда"През 1928 година е основано читалище „Пробуда" в селото. Още по онова време към читалището е имало самодеен театър, работила е библиотека. Читалище „Пробуда" и днес съществува и развива своята културна дейност. Читалището е награждавано с грамоти, златни и сребърни значки за индивидуални изпълнители. От 1987 година читалището разполага с нова сграда – библиотека с 3500 тома, киносалон с 150 места.На 06 Май 1998 год. при негово високо преосвещенство Панкратий се постави основния камък за постояване на храма „Св. Георги Победоносец" в с. Маджерито. Довършването на храма става през 2006 година. На 08.10.2006 год. същия се освети при светителството на Негово Високо Преосвещенство Старозагорски метрополит Галактион, с църковно настоятелство под председателството на Свещенник иконом Стефан Йорданов Чалъмов и членове: Гана Нонева - основен ктитор - осъществила изграждането и благоустрояването на Св. Храм, Ганчо Нонев, д-р Светлана Нонева и Иван Пеев Сивков. В същата година се изписа Св. Храм от художника зограф - Румен Рачев.Традиции и празнициВсички празници се отбелязват и честват.БИЗНЕС
На територията на селото има цехове за дърводелски услуги и за производство на алуминиева дограма.
Близо 7000 (6998) именници в Община Стара Загора ще празнуват на 15 август - Голяма Богородица
ще празнуват на 15 август - Голяма Богородица
Конкурс за компютърна презентация и видеоклип „Разкажи за културното ни минало”
КМЕТСКИ НАМЕСТНИК
Родена на 30.11.1954 г. в гр. Димитровград. От 1962 г. живее в гр. Стара Загора, където завършва средното си образование в икономическия техникум. Висше образование придобива във ВИНС, гр. Варна, специалност икономика на МТС. По-голямата част от трудовия й стаж е във ф-ма "Самара"- като ТРЗ , организатор търговия, стоковед и същевременно председател на Синдикалната организация. От 16.01.2008г. е кметски наместник на с. Лозен.Адрес п.к. 6062 с. ЛозенТелефон (041114) 260;Моб. телефон 0885901227
СЕЛО ЛОЗЕНРазстояние от столицата: 233 кмРазстояние от Стара Загора: 24 кмНадморско равнище: 360 мКлимат: умерено континенталенПочва: горска, пясъчливаПлощ на селото: 20 кв. кмИСТОРИЯ
Лозен е разположено е в живописна котловина, заобиколена от гористи планини, залесени с бор и дъб. Първоначалното местонахождение на селото е било в планината. По-късно, в края на 17 век, селото възниква на сегашното място от двете страни на реката с 40 къщи, под името Балаклии.
Основен поминък е лозарството, животновъдството, тухларството и добив на вар. Настъпва период на пробуда и разцвет и през 1850 г. е открито първото училище, като същото помещение се е ползвало и за църква.По време на освободителната Руско-турска война, селото е опожарено до основи, но жителите
успяват да се укрият в планината. След освобождението те отново построяват своите домове, като започва период на развитие и в 1890 г.селото има 107 къщи и 732 жители. Те събират дарения и през 1892 г. построяват църква "Св. Димитър", която е запазена и фунционира и до днес.От 1894 г. с държавен указ селото е преименувано на Лозен. До 1939 г. жителите надхвърлят 1000 души. През 1919 г. се създава народно читалище "Светлина".
По време на войните от с. Лозен загиват 42 фронтоваци. През Втората световна война германците в продължение на 3 г. разработват и експлоатират в селото мина
за добив на молибденова руда и пирит, която сега е затворена. Заради този факт името на селото е променено на Руда. Едва от няколко години селото връща старото си име Лозен.В настоящият момент няма земеделска кооперация и около 4000 дка земя пустее.От общо 198 къщи, 90 са вили. Тук има прекрасни условия за развитие на туризма, но е необходимо благоустрояване на селото и изграждане на инфраструктурата.КУЛТУРА
След освобождението на България от турско робство Лозен се развива много бързо, нарастват нуждите от културно-просветна дейност. През 1919 г. будни младежи от селото създават народно читалище "Светлина". В онези години в селото е имало много млади хора, организирали са вечеринки, рецитали, сценки, на читалищната сцена са се изявявали много самоуки поети, певци и музиканти. Тогава е открита и библитеката, организирали са се сказки и кръжоци.
Цели 90 години винаги е имало ентусиасти, които да поддържат читалищната дейност.На 24.10.2009 г.селото отпразнува тьржествено 90-годишния юбилей. Открита е етнографска изложба, обновена е библиотеката.Нардоно читалище "Светлина" е душата на селото, със своите мероприятия то внася празнична емоционалност в живота на жителите - организира тържества за всеки празник, то пази народните традиции и обичаи. Към читалището има сформирана певческа група за автентичен фолклор, с много добри индивидуални певици и многобройни
изяви в други села и на събори.В с. Лозен, освен читалище, има и пенсионерски клуб, открит преди 4 г. Всички културно-масови мероприятия се организират съвместно с читалищното ръководство, пенсионерския клуб и кметството.В Лозен ежегодно се празнува Димитровден, когато се провежда събор в селото. По традиция се чества деня на лозаря, първа пролет, Коледа, националните празници.БИЗНЕС
В Лозен има фирма, която се занимава с дестилерия, като добива розово и лавандулово масло.ИНИЦИАТИВИ1. Да се ремонтира и съхрани войнишкият паметник в парка, за което са нужни 5000 лв, като средства ще се набавят от спонсори и дарения.2. Да се обнови централната част на селото - парк, улици и тротоари, с бригади и помощ от
Общината.З. Да се ремонтират 5-те селски чешми, от естественни водоизточници /извори/, на каквито е богата местността.4. В с. Лозен никога не е строена общественна сграда. Кметството и читалището се помещават в стари къщи над 80г. Да се потърси възможност за финансиране на проекти по европейски програми за построяване на комплексна общественна сграда.
РУМЯНА ДИМОВА РУСЕНОВА
