КМЕТ
МАТЕЙ ГЕНЧЕВ ГОСПОДИНОВ
Адрес п.к. 6067 с. РакитницаТелефон (04116) 2260; 2227Електронна поща kmet6067@abv.bgРазстояние от столицата – 184,438 кмРазстояние от Стара Загора – 15,125 кмНадморско равнище – 200-299 мКлимат – преходно континентален – мека зима и топло лятоПочва – песъчливи, канелено горски, черноземПлощ на селото – 20,36 кв.кмИСТОРИЯ
Според едно предание много години преди Освобождението от турско робство в югозападния край на сегашното село имало турски чифлик, собственост на Арап паша, който получил земята като награда от султана за заслугите си като пълководец. В близост до чифлика имало 15 – 20 сламени къщи, жилища на ратаите на чифлика. Наричат селището Арап махле.Няколко десетилетия преди Освобождението земята по десния бряг на р.Съзлия била собственост на Съдък бей и неговата сестра. Те били далечни потомци на Арап паша. Сградата на чифлика била като крепост с много помещения за господаря и за харема му. Намирала се в местността „Чешмите", където имало много чешми. Една от тях била в самия чифлик. Днес тя е известна сред населението като „Бейската чешма".На юг от чифлика се намирало малко село Черничево, в което имало много дървета черници. Село Черничево било заселено от жителите на село Бостандере, което било разположено в местността „Бостанлийка" на пътя, който водил от Казанлък за Хасково и Кърджали, жителите му са българи християни.Непрекъснатите нападения на кърджалиите и даалиите принудели по-голяма част от жителите му да се заселят в село Мисилимито (днешно с. Християново), а по-малката част се заселили в с. Черничево, като потърсили закрилата на турския бей – владетеля на чифлика.
Селището както и сега се дели от реката на две – Арап махле и Сютли дере.Първият българин, който дошъл от Бостан дере бил Минчо Узуна. Това се случило 40 години преди Освобождението.След Освобождението турците започват бързо да разпродават имотите си. Тогава в селото идват много преселници от Чирпанските и Пловдивските села, от Беломорска Тракия (околностите на градовете Фере, Димотика, Деде Агач) от Балкана, Габровските колиби, дори от опожарена Стара Загора. Населението се препитава главно от земеделие и скотовъдство.
Търсенето на земя и пасища става причина от селото да се изселят около 25 семейства. Повечето от тях се заселват в Уруменикьой (сега с. Българево – Бургаско).По време на Стамболовото управление 90-те години на миналия век, селото е преименувано в с. Белчево. От тогава селото се утвърждава като овощарски район и по царско време започва износ на ябълки за Германия и други страни в западна Европа. В годините на преход обаче овощните градини с прочути сортове ябълки, праскови и череши бяха унищожени при подялбата и връщането на земите. Сега те се възстановяват от частни предприемачи, като вече са засадени над 1000 декара с трайни насаждения.
От създаването си и до днес под различни наименования Чернево, Воднянка, Махалата, Сютлидере, Белчево в най-ново време (от 1951 година) с. Ракитница, административно е било към Старозагорка околия, Старозагорски окръг, Старозагорска община.Село Ракитница е разположено от двете страни на главен път Стара Загора – Пловдив, на 15,125 километра югозападно от гр. Стара Загора. На север граничи със селата Елхово и Лясково, на североизток - Кирилово и Богомилово, на югоизток - Християново, на юг - Калояновец, на югозапад - Арнаутито (всички от Община Стара Загора) и на запад със селата Яворово (Община Стара Загора) и Яздач от Община Чирпан.КУЛТУРА
Читалището в с. Ракитница е основано през 1906 г. След Първата световна война, поради политически борби в селото читалището се разделя на две "Изгрев" и "Отец Паисий". Около 1927/28 г. остава едно читалище "Отец Паисий".За негови основатели се смятат Иван Томов, Кольо Симеонов, Мара Славова, Коста Генчев, Христо Митев и др. Инициатор за образуване на просветни групи към читалището е Никола Захариев – учител.Създава се вечерно училище за ограмотяване на възрастното население. Учителят Евтихи Попов изнася лекции три пъти седмично. Закупуват се книги.
Първи библиотекар става Иван Танев Недков.Създава се първата театрална група. Учителите вземат най-дейно участие, както в организираните вечеринки, сказки, седенки, така и в културно-просветната дейност. Театралната трупа посещава и околните села. Тези скромни читалищни дейци, без заплащане, неуморно с високо съзнание и с голяма любов сеят семената на просветата и културата.Читалищните прояви са нещо ново в културният живот на селото и се посещават от много хора.
През 1936 г. е закупен първият радиоапарат. Поставят го в кафенето на кооперацията.В 1953 г. се образува мъжка танцова група. В същата година се създава първата битово-вокална група, която по-късно прераства в битов хор.Възстановяват се народните обичаи.През 1965 г. са излъчени първенци за Копривщица.През 1967 г. на прегледи в Раднево и Ямбол нашите самодейци се класират на първо място с народния обичай "Сватба".През 1968 г. фонда на библиотеката е класиран по таблицата за десетичната класификация.
През 1981 г. на ІV национален събор в Копривщица фолклорният състав е отличен със сребро.На 10.08.1986 г. на V национален събор в Копривщица спечелват три златни медала за колективни и три златни за индивидуални изпълнения на Миньо Петков, Динка Лилова и Веска Симеонова и през 2005 г. фолклорната група участва на национален събор в Копривщица.През 1986 г. е създаден и куклен театър с участници деца.Днес към читалището работят коледарска група, певческа група, група за лазаруване и клуб на жените "Райна Княгиня" с ръководител Минка Джангърова.През 2007 год. е регистрирано още едно читалище (тракийско) – народно читалище "Тракия" с председател Веска Георгиева Симеонова.
Към читалището е сформирана певческа група, която ежегодно представя селото ни на фолклорен събор Богородична стъпка на Старозагорски Минерални бани. Читалището работи съвместно с Тракийско дружество "Фере" и читалище "Отец Паисий". По тяхна инициатива в парк "Тракия" на 29.08.2009 г. се проведе фолклорен празник под надслов "С песните на Капитан Петко войвода".Читалището провежда разнообразна културно масова дейност, като популяризира традициите и празниците на тракийци.БИЗНЕС
В селото има цехове за дърводелски услуги, за колбаси и замразени плодове.
През последните няколко години много собственици на земеделска земя създадоха овощни градини, които обработват сами със своя техника.
Инициативи
Почистване на гробищните паркове – със средства на жителите се заплаща на група работници и ежегодно се почистват гробищните паркове.
През 2009 г. на гробищен парк в източен квартал (Светлии) се построи дом на покойника.
Почистването на зелените площи се извършва чрез бригади на населението.
През 2008 г. за международния ден на възрастните хора се посети манастира "Св. Атанасий" в с. Златна ливада съвместно с кметство с. Арнаутито и кметство с. Калояновец. Със същите кметства през 2009 г. е посетена църквата "Успение богородично" гр. Кърджали.
КМЕТСКИ НАМЕСТНИК
ИСТОРИЯ

Старото име на Пъстрово е Алаген. Поради опожаряване и гонения през турското робство, селото се премества на сегашното си местоположение от североизток. До 1959 год. с. Пъстрово е било с население 1800 души. След този период настъпва масова миграция към градовете Стара Загора, Казанлък и Чирпан, където хората намират работа в Оръжейните заводи, строителството и др., за да остане днес до 60-70 души.
Поминъкът на населението преди и след 9-ти септември 1944 год. е производство на розово и лавандулово масло. Сега Пъстрово има 16 500 дка земеделска земя, засадена на времето с розови и лавандулови растения, което е причина тук да се построи голяма розоварна. В момента в Пъстрово има засадени 30 дка с розови и около 60 дка с лавандулови насаждения. Населението е със средна възраст 70 – 75 години. Няма земеделска кооперация. Земята не се обработва. КУЛТУРА
Културният живот преди 1999 год. е почти замрял. През есента на 1999 година Веселин Велев изработва каменна икона на Св. Богородица и заедно с Господин Тодоров Райков и не без помоща на местното население изграждат параклис „Св. Богородица" в местността „Манастирчето". От тогава досега на 28 август на този параклис се дава курбан за здраве и благополучие на населението на селото. Тази дата се превърна в Празник на селото.
От месец март 2009 год. в селото действа и пенсионерски клуб.БИЗНЕС
Поминъкът на населението е производство на розово и лавандулово масло. Сега Пъстрово има 16 500 дка земеделска земя,
засадена на времето с розови и лавандулови растения, което е причина тук да се построи голяма розоварна. РПК Стара Загора има добре зареден смесен магазин, който задоволява нуждите на местното население.ИНИЦИАТИВИПоради зачестилите кражби през м. декември 2008 год., със спонсорството на по-заможни виладжии и бизнесмени се организира ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ НА СЕЛОТО. В момента набираме средсва от местното население и всички, които възможност да помогнат за възстановяване на откраднатата камбана от местната църква.
Община Стара Загора благодари на всички участвали в потушаването на пожарите
Община Стара Загора благодари на всички участвали в потушаването на пожарите
Започва втората кампания по дезакаризация на тревните площи в Община Стара Загора
Започва втората кампания по дезакаризация на тревните площи в Община Стара Загора
Зеленоглави и мускусни патици са новата атракция на езерото „Загорка”
Зеленоглави и мускусни патици са новата атракция на езерото „Загорка"
Пожарът до с. Остра Могила се е насочил към с. Казанка
Пожарът до с. Остра Могила се е насочил към с. Казанка
Заповед № 19-06-1-104 от 20.08.2013 - план за регулация
На основание чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ и Заповед № 19-06-1-104 от 20.08.2013 г. на Кмета на Община Стара Загора се разрешава изработване на проект за промяна на План за регулация за План за регулация за УПИ ХVІ472, УПИ ІІІ90, кв. 40а по плана на с. Змейово, община Стара Загора (съгласно представената скица-предложение), който се намира в сградата на община Стара Загора - ет. 5, стая 515.
Продължава борбата с пожарите в община Стара Загора
Продължава борбата с пожарите в община Стара Загора
КМЕТ
Родена на 01.11.1964 г. В Стара Загора, с постоянно местожителство с. Пшеничево. Образование – средно специално. Трудов стаж 27 години, повечето от който е преминал в сферата на културата като секретар-библиотекар при читалище в с. Плоска могила и кметство с. Пшеничево. Десет години е работила като касиер-счетоводител в ЗК „Съгласие" с. Пшеничево.
Адрес п.к. 6271 с. ПшеничевоТелефон (04143) 2275;Моб. телефон 0884335311
СЕЛО ПШЕНИЧЕВОРазстояние от столицата: 245 кмРазстояние от Стара Загора: 25 кмНадморско равнище: 185 мКлимат: умеренПочва: черноземПлощ на селото: 0.80 кв. кмИСТОРИЯ
Село Пшеничево е разположено на югоизток от Стара Загора, на твърде подходяща за селище местност, на висок вододел на две реки. Селото заема малка площ от 12,500 дка и релефът му е равнинен.За времето кога е основано селото няма данни, но по предания се знае, че първоначално е било заселено североизточно от сегашното си местонахождение в местността „Висаля" - сега Сърневско землище. Колко години е просъществувало тук и как се казвало не се споменава в преданието. До освобождението от турско робство населението е било турско и българско, но в скоро време турците се изселили и остават само българи.От деветте къщи, които са образували село Бююк Дуванджа се предполага, че само родът на „Чавзарята" е оцелял, а всички останали родове са преселници от другаде. След освобождението от турско робство селото е наименува Голямо Дуванджии. През 1906 г. се преименува на Соколово ("дуван" на български означава "сокол"). От 1950 год. досега носи името Пшеничево.
Селото не е останало чуждо на революционното движение. При подготовката на всенародното въстание селото взема дейно участие. Според разкази на дядо Марин Генев Крушков, Васил Левски е едвал в селото като гост на братята Петко и Желязко Люцканови – синове на дядо Люцкан Петков, с който е бил в постоянна връзка. За това и селото плаща своя кървав дан. През 1877 г. селото е обградено и в плевнята и къщата на Люцкан Петков е посечено голяма част от населението на селото. Този плевник с обгорели стени е стоял като свидетел на турските зверства дълго време, а клането е възпято в народна песен „Задали ми се задали черкези и башибозуци от Ени Зара из пътя". По-късно по този повод наш съселянин Христо Тонев Петков написа две пиеси: „Клането в Дуванджии" и „Нечисто имане". Благодарение на този човек, който беше общественик и самодеец, тези пиеси бяха поставени на сцената на читалището. Повечето от декорите за пиесите са изработени от него.
През 1923 год. с решение на Министерството на просвещението е образувано читалище „Напредък", което първаначално се помещава в една малка стая. По-късно през 1965/ 1970 година е построена сграда на читалището.През 1926 год. е построен паметник на загиналите войници във войните – 1912/1913 и 1915/1918 г.През 1938 го е построено училището.През 1939 год. е построена църквата.През 1949 год. електрифицират селото.През 1982 год. е построена Здравната служба.КУЛТУРА
В селото има действащо читалище "Напредък" с библиотека от 5 455 тома книги.За хората от третата възраст има Пенсионерски клуб, добре подреден и уютен, приятно място за срещи и мероприятия на пенсионерите. Има певчески хор за народна музика.Честват се всички официални и православни празници – Коледуване, Лазаруване, Великден, а Празника на селото се провежда на Осми ноември, който съвпада с християнския празник "Св. Архангел Михаил". Този празник е повод за събиране на родове, близки и приятели.БИЗНЕС
Основен поминък са земеделието и животновъдството. Двама по-крупни арендатори и двадесет малки земеделски производители обработват плодородната земя на Пшеничево.В селото има два магазина за хранителни стоки.ИНИЦИАТИВИВ последните две години са решени трупани с години проблеми в селото. Ремонтирана е единствената асфалтирана улица в селото. Подменена е оградата и ремонтирана сградата на гробищния парк. Монтирана е метална автобусна спирка. Направен е частичен ремонт на покрива на читалищната сграда. За обновяване на парка в центъра на селото има изготвен проект, който чака одобрение от Министерството на околната среда и водите.
КМЕТСКИ НАМЕСТНИК
Роден е на 29.10.1955 г. Средно–специално образование завършва в техникума по механотехника „Н.Й.Вапцаров" в Стара Загора. Работил е в ИП "Хранмашкомплект" в Стара Загора.Адрес п.к. 6062 с. ПряпорецТелефон (041113) 260;Моб. телефон 0885901246
СЕЛО ПРЯПОРЕЦРазстояние от столицата - 220 кмРазстояние от Стара Загора - 12 кмНадморско равнище - 480 мКлимат - планинскиПочва - VII-VIII категорияПлощ на селото - 370 дкаИСТОРИЯ
В околността на селото има следи от живот на племена от 6-8 хил. години. Затова сочат доказаните от археолози медни рудници в местността "Мечи кладецец". В селото са намерени исторически паметници - основи на жилища, глинени съдове, медни и бронзови монети от V в. Пр.н.е., а също и сребърни тетрадрахми от времето на Александър Велики. В началото на VIII в. Хан Тервел включва тези земи в рамките на образуваната вече Българска държава. През XII в. населението участва във въстанието на Асен и Петър. Началото на турското робство започва от 1364 г.До 08.06.1446 г. селото се е наричало Раяновци. От тази дата със султански указ е дадено на Баракси на Шарин от Дамаск.
Новото име е Бараклари и е превърнато в турски чифлик с 12 семейства. Населението е потурчено.Има данни за участие в Старозагорското въстание през 1875 г. Димчо Стаев извежда група въстаници в Ст. Загора. След неуспеха на въстанието те са избити и заровени в м. "Домуз дере" в землището на село. За начало на новата история на с. Пряпорец се приема Съединението на България през 1885 г. Жителите са изселени в Анадола, а които успяват да се укрият и новите заселници от съседните села създават съвременното с. Пряпорец - указ 462/21.12.1906 г.През 1920 г. се създава кредитна кооперация „Подем" с 1762 дка.КУЛТУРА

Основаването на училището е през 1887 г. На 28.09.1925 г. е открито ново двуетажно училище, отговарящо на нуждите на нарасналото население, което е около 380 човека.През 1927 г. е създадено и народно читалище „Хр. Ботев", чийто устав е утвърден на 23.01.1928 г. Читалището функционира и до днес, с уредена база, библиотека, етнографска сбирка.Традиционният празник на селото е на 6 септември. Отбелязват се и се честват още редица национални празници, провеждат се и съвместни сбирки с активисти от пенсионрския клуб в съседното село Борилово.БИЗНЕС

В Пряпорец има фирма за продажба и сервиз на селскостопанска техника, както и за проектиране на голф игрище с 4 хотела и 40 индивидуални къщи. Развито е животновъдството. Земеделски производител обработва 120 дка малинови насаждения.На разклона на пътя Старозагорски минерални бани - с. Пряпорец се намира семеен хотел-ресторант "Кончето".
По пътя за село Пряпорец /в дясно на 15 км/ в гората е разположена почивна база Пряпорец, стопанисвана от холдинг "Загора". Базата разполага с добре обзаведени бунгала, рестотант, плувен басейн. Удобна за групови посещения.ИНИЦИАТИВИНаселението на Пряпорец е петимно за църковен храм. Разполагат с парцел от 2,3 дка за изграждане на църквата.
Предстои създаване на църковно настоятелство и набиране на средства за строеж.В община Стара Загора е предложен проект от Пряпорец за възстановяване на туристически маршрут – т.нар. „Екопътека", от Стара Загора през Пряпорец до Старозагорските бани, параклиса „ Рождество Богородично". Чака се финансиране.
More...
Пожар избухна и в близост до село Змейово
Пожар избухна и в близост до село Змейово
КМЕТ
ИСТОРИЯ
Селото е възникнало през 16 век или в годините на турското робство с наименование - ГЮРЕДЖИЙ, като основатели се считат братята ГЮРО И ДЖУРО.През 1917 год. цар Фердинанд с Указ преименува селото от Гюреджий на с. Преславен, тъй като през Балканската и Европейската война са дадени много жертви - български войни около 30 човека в т.ч. трима братя ергени - синове на Пейо Енев.При създаването на селото са известните стари родове: Руси-Иванските, Кръстьо-Ганчевите, Цвятко-Диневите и Атанас-Вълчевите. В селото са живели много будни и предприемчиви българи, които са водили ежедневна борба с турския поробител. През 1873 год. е образувана гораджийската група с ръководител Кръстьо Ганчев с цел да демонтират железопътната линия при Симеоновград, за да спасят апостола на свободата Васил Левски, за който се е очаквало да бъде екзекутиран в Цариград.
Групата е взела отпечатъци с восък на болтовете, с които са закрепени релсите, за да приготвят ключове за демонтажа. Когато всичко е било готово идва депеша от София, който обявява, че Левски е обесен край гр. София.В селото е изградена и поддържана църква с патрон „Свети Архангел Михаил" със 120 годишна история, благодарение на свещенник иконом - Теодор Пенков. Същата е вписана заедно с дворното место и други допълнителни постройки като национален материален недвижим паметник на културата с художествено значение с писмо № 932 от 27.03.1978 год. Църквата е функциониращ религиозен обект.
През 20 век са се родили знаменити личности в нашето село, като Доньо Пехливанов - който е ръководител на Септемврийското въстание в гр. Стара Загора и при превземането на старозагорските казарми е убит в дванадесети пехотен полк. Друга известна личност е най-големия неврохирург през втората половина на 20 век ген. майор проф. Ганчо Савов, който беше с международен авторитет в своята професия и е извършвал сложни неврохирургични операции във Франция, Германия, Алжир и Корея. КУЛТУРА
В нашето село Преславен е създадено килийно училище преди 150 години.А през 1923 год. е построена модерна училищна сграда, в която са се учили децата на село Преславен, Могила и Калитиново от първи до седми клас. От 1992 г. обучението е до осми клас включително. От 2006 г. в селото се обучават деца от с. Малко Кадиево, Могила и Калитиново. Патрон на училището е "Бойчо Русев", роден в с. Преславен поборник през руско-турската война и загинал през 1877 г. край град Стара Загора местността "Чадър могила".В селото ни е учредено и функционира народно читалище "Димитър Наумов" от 1908 г. от местните жители
Господин Г. Радев, Георги П. Попов, Стоян Христакиев, Жельо Ив. Желев, Слави Ив. Желев и др. Организатор е бил учителя Михаил Константинов. От тогава до сега читалището развива интензивна дейност. На времето са изнасяни вечеринки, коледуване, лазаруване и всички реализирани средства са отчитани като приход на читалището. Със същите средства закупувани много книги, обзавеждане и участие в строежа на новата читалищна сграда, която е открита през 1965 год. Читалищната сграда е едно модерно театрално творение с разкошен киносалон от 250 места, голяма сцена с прекрасна гримьорна, модерна библиотека, пенсионерски клуб и тенис-зала.При тези прекрасни битови условия имаме сформирана певческа група от 15 жени и битов оркестър „Минчо Недялков", който съпровожда на певческата група и участва самостоятелно на местни, национални и международни събори и конкурси. Певческата група, оркестъра и коледарската група участваха през 2005 г. на националния събор на БФ в Копривщица и получиха награда за отлично изпълнение, а оркестърът беше записан от Националното радио "Хоризонт".
Много участия се взеха през последните години, като: на събора надпяване "Петкана Захариева", "Богородична стъпка" на Ст. мин. бани, телевизия СКАТ - София, с. Еленово, гр. Раднево на събора организиран от тракийската перла Динка Русева, гр. Гълъбово - събора за Янко Петров, с. Загоре, с. Оряховица и др. Оркестър "Минчо Недялков" при НЧ "Д. НАУМОВ" от 02.12. до 14.12.2008 год. се яви на конкурс в гр. Чехоновец, Р Полша, всички бяха наградени с първи награди. Имаха изяви в посолството на Р България в гр. Варшава, където свиреха на българите работещи в Полша.С решение по фирмено дело № 1900 от 2004 год. на Старозагорски окръжен съд е регистрирано второ читалище "Св. Игнатий Старозагорски". Същото няма материална база и не развива никаква дейност, с изключение на участието им на "Богородична стъпка" на Ст. мин. бани през 2009 г.БИЗНЕС
В селото има цех за обработка на сурови кожи.Разполага с 17 000 дка земя в това число 2 000 дка селски мери. Силно развито животновъдство.
ИНИЦИАТИВИ
На църквата „Св. Архангел Михаил" първите дарения са от сдружението на овчарите, сем. МАНОЛОВИ, сем. КРЪСТОВИ. Даренията непрекъснато продължават от МИЛКА РАШЕВА, БОЙЧО ТЕНЕВ, ГЕНЧО ДИНЕВ, ДОБРИ МИТЕВ и специално ушит гоблен „ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ" от ВЕЛИЧКА МИТЕВА, а на входа на църквата е изографисан „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" от специалист иконописец - дарение от кмета на селото Митьо Митев. Църквата се поддържа отлично от Добри Митев и на всички християнски празници присъствува протойерей Петър Петров Радев и е отворена за всички посетители за църковна служба.
КМЕТ
МАРИЯ ДИМИТРОВА КЪНЧЕВАРодена на 07.03.1952 г. Образование: средно, със завършен курс по мениджмънт и придобита квалификация - мениджър стопанска дейност. Трудов стаж 34 години. Заемани длъжности – организатор производствена дейност, организатор културно-масова дейност, организатор транспортна дейност.
Адрес п.к. 6057 с. ПодслонТелефон (041174) 260;Моб. телефон 0885901243
СЕЛО ПОДСЛОНРазстояние от столицата: 234 кмРазстояние от Стара Загора: 18 кмНадморско равнище: 150 мКлимат: умерено континенталенПочва: канелено-горски, чернозем-смолникПлощ на селото: 59 хектараИСТОРИЯ
Село Подслон е съществувало още преди падането на България под Османско иго, на около 1 км западно от настоящото си местонахождение.След поробването на България населението се разпръсква в други села в предбалкана. Земите са завладени от турски бей, който събира ратаи от околните села за обработване на земите. Така то се превръща в много голям и привлекателен чифлик за работа на ратаи. За няколко години чифликът нараства и се обособява като селище с наименование Кара бунар.След освобождението на България от османско робство е преименувано на Царево в чест на цар Фердинанд, който на път за София, случайно е уважил с присъствието си една селска сватба и е подарил златна пара на булката. Името Царево се запазва до 1944 год, след което е преименувано на Подслон, поради това че често е давало подслон на хора пътувайки по пътя от Бургас за София - изпаднали в затруднение, нуждаещи се от храна и покрив.
Село Подслон е разположено на 18 км източно от Стара Загора, на пътя към Бургас.Населението с постоянна адресна регистрация наброява около 156 души, но в почивните и празнични дни достига около 350. Това са хора, които притежават вилни имоти в селото. Това са предимно млади хора, които проявяват все по-голям интерес към земята, земеделската работа и плодовете от нея. Това връщане на хората към корените си съживи селото. От своя страна самобитността и спокойствието на селото привлича хората, работещи в Стара Загора и Нова Загора да прекарват тук почивните си дни. Вероятно заради стратегическото разположение на Подслон – пътя София-Бургас, интереса към селото е голям.КУЛТУРА
В селото има действащо читалище. През м. октомври се отбелязва празника на селото. Празнува се и Деня на лозаря през м. февруари.
КМЕТ
НЕДКО АНТОНОВ ЛЕОНАРДОВ
Роден на 14.05.1960 г. в с. Хан Аспарухово.Завършил съм Техникум по ветеринарна медицина гр. Стара Загора. Работил съм като ветеринарен техник, началник-кланица и др.Адрес п.к. 6054 с. Плоска могилаТелефон (041179) 420Моб. телефон 0885901251
СЕЛО ПЛОСКА МОГИЛАРазстояние от столицата: 240 кмРазстояние от Стара Загора: 22 кмНадморско равнище: 190 мКлимат: умеренПочва: черноземПлощ на селото: 0,6 кв. кмИСТОРИЯ
За миналото на Плоска Могила няма никакви данни, но по всяка вероятност селището е основано по време на Османското владичество. Предполага се, че по тези места се е намирал чифлик на някой от по-заможните турци. Според местните предания почти всички българи избягали от селото заради жестокия тормоз, на който са били подлагани от османлиите. По време на турското робство българските къщи са били едва четири или пет, докато турските стопанства са били много повече - около 40-50.По време на Руско-турската освободителна война местните турци напуснали завинаги Плоска Могила като изоставили и имотите си. В последствие стопанствата били закупени от жители на селата Дълбоки и Елхово.КУЛТУРА
Народно читалище "ПРОСВЕТА" В селото има действащо читалище. Народно читалище "ПРОСВЕТА" за първи път почва да функционира през 1930 год. През 1960 год. се построява ново читалище с доброволния труд на хората от селото, сградата е с материална база 350 кв.м. в това число влиза - библиотека, фоайе, гримьорна и салон със сцена от 190 места. Читалището ни има два художествени колектива - Лазарки и Коледари.Народно читалище "ПРОСВЕТА" развива следната дейност: отпразнуват се почти всички празници: "Бабинден", "Трифон зарезан", "Трети март", "Осми март", "Първа пролет", "Лазаровден", "Великден", "Ден на Българската просвета и Култура и на Славянската писменост", "Ден на детето", "Ден на Народните будители", "Коледни и Новогодишни празници".Библиотеката разполага с 4 305 тома литература в това число детска и художествена литература, българска и чужда. Читалището работи съвместно с децата от селото, пенсионерския клуб и кметството.БИЗНЕС
В село Плоска Могила има кооперация, която обработва около 4 000 дка земеделска земя - зърно производство.
В селото има и два хранителни магазина.



ДИМИТЪР ПЕТКОВ ПЕЕВ


