Транспорт и Екология
  • КМЕТ

    kmet Rakitnica 1

    МАТЕЙ ГЕНЧЕВ ГОСПОДИНОВ

    Адрес п.к. 6067 с. Ракитница
    Телефон (04116) 2260; 2227
    Електронна поща kmet6067@abv.bg
    Моб. телефон 0885901208  
     
    СЕЛО РАКИТНИЦА
    Разстояние от столицата – 184,438 км
    Разстояние от Стара Загора – 15,125 км
    Надморско равнище – 200-299 м
    Климат – преходно континентален – мека зима и топло лято
    Почва – песъчливи, канелено горски, чернозем
    Площ на селото – 20,36 кв.км 
  • ИСТОРИЯ

    img19793906Според едно предание много години преди Освобождението от турско робство в югозападния край на сегашното село имало турски чифлик, собственост на Арап паша, който получил земята като награда от султана за заслугите си като пълководец. В близост до чифлика имало 15 – 20 сламени къщи, жилища на ратаите на чифлика. Наричат селището Арап махле.
    Няколко десетилетия преди Освобождението земята по десния бряг на р.Съзлия била собственост на Съдък бей и неговата сестра. Те били далечни потомци на Арап паша. Сградата на чифлика била като крепост с много помещения за господаря и за харема му. Намирала се в местността „Чешмите", където имало много чешми. Една от тях била в самия чифлик. Днес тя е известна сред населението като „Бейската чешма".
    На юг от чифлика се намирало малко село Черничево, в което имало много дървета черници. Село Черничево било заселено от жителите на село Бостандере, което било разположено в местността „Бостанлийка" на пътя, който водил от Казанлък за Хасково и Кърджали, жителите му са българи християни.
    Непрекъснатите нападения на кърджалиите и даалиите принудели по-голяма част от жителите му да се заселят в село Мисилимито (днешно с. Християново), а по-малката част се заселили в с. Черничево, като потърсили закрилата на турския бей – владетеля на чифлика. 1Селището както и сега се дели от реката на две – Арап махле и Сютли дере.
    Първият българин, който дошъл от Бостан дере бил Минчо Узуна. Това се случило 40 години преди Освобождението.
    След Освобождението турците започват бързо да разпродават имотите си. Тогава в селото идват много преселници от Чирпанските и Пловдивските села, от Беломорска Тракия (околностите на градовете Фере, Димотика, Деде Агач) от Балкана, Габровските колиби, дори от опожарена Стара Загора. Населението се препитава главно от земеделие и скотовъдство.4
    Търсенето на земя и пасища става причина от селото да се изселят около 25 семейства. Повечето от тях се заселват в Уруменикьой (сега с. Българево – Бургаско).
    По време на Стамболовото управление 90-те години на миналия век, селото е преименувано в с. Белчево. От тогава селото се утвърждава като овощарски район и по царско време започва износ на ябълки за Германия и други страни в западна Европа. В годините на преход обаче овощните градини с прочути сортове ябълки, праскови и череши бяха унищожени при подялбата и връщането на земите. Сега те се възстановяват от частни предприемачи, като вече са засадени над 1000 декара с трайни насаждения.
    5От създаването си и до днес под различни наименования Чернево, Воднянка, Махалата, Сютлидере, Белчево в най-ново време (от 1951 година) с. Ракитница, административно е било към Старозагорка околия, Старозагорски окръг, Старозагорска община.
    Село Ракитница е разположено от двете страни на главен път Стара Загора – Пловдив, на 15,125 километра югозападно от гр. Стара Загора. На север граничи със селата Елхово и Лясково, на североизток - Кирилово и Богомилово, на югоизток - Християново, на юг - Калояновец, на югозапад - Арнаутито (всички от Община Стара Загора) и на запад със селата Яворово (Община Стара Загора) и Яздач от Община Чирпан.
  • КУЛТУРА

    1 eeee hgedrhЧиталището в с. Ракитница е основано през 1906 г. След Първата световна война, поради политически борби в селото читалището се разделя на две "Изгрев" и "Отец Паисий". Около 1927/28 г. остава едно читалище "Отец Паисий".
    За негови основатели се смятат Иван Томов, Кольо Симеонов, Мара Славова, Коста Генчев, Христо Митев и др. Инициатор за образуване на просветни групи към читалището е Никола Захариев – учител.
    Създава се вечерно училище за ограмотяване на възрастното население. Учителят Евтихи Попов изнася лекции три пъти седмично. Закупуват се книги.1 eeee re Първи библиотекар става Иван Танев Недков.
    Създава се първата театрална група. Учителите вземат най-дейно участие, както в организираните вечеринки, сказки, седенки, така и в културно-просветната дейност. Театралната трупа посещава и околните села. Тези скромни читалищни дейци, без заплащане, неуморно с високо съзнание и с голяма любов сеят семената на просветата и културата.
    Читалищните прояви са нещо ново в културният живот на селото и се посещават от много хора.
    3През 1936 г. е закупен първият радиоапарат. Поставят го в кафенето на кооперацията.
    В 1953 г. се образува мъжка танцова група. В същата година се създава първата битово-вокална група, която по-късно прераства в битов хор.
    Възстановяват се народните обичаи.
    През 1965 г. са излъчени първенци за Копривщица.
    През 1967 г. на прегледи в Раднево и Ямбол нашите самодейци се класират на първо място с народния обичай "Сватба".
    През 1968 г. фонда на библиотеката е класиран по таблицата за десетичната класификация.
    1eeeesdgsПрез 1981 г. на ІV национален събор в Копривщица фолклорният състав е отличен със сребро.
    На 10.08.1986 г. на V национален събор в Копривщица спечелват три златни медала за колективни и три златни за индивидуални изпълнения на Миньо Петков, Динка Лилова и Веска Симеонова и през 2005 г. фолклорната група участва на национален събор в Копривщица.
    През 1986 г. е създаден и куклен театър с участници деца.
    Днес към читалището работят коледарска група, певческа група, група за лазаруване и клуб на жените "Райна Княгиня" с ръководител Минка Джангърова.
    През 2007 год. е регистрирано още едно читалище (тракийско) – народно читалище "Тракия" с председател Веска Георгиева Симеонова.3 dfhbdhb Към читалището е сформирана певческа група, която ежегодно представя селото ни на фолклорен събор Богородична стъпка на Старозагорски Минерални бани. Читалището работи съвместно с Тракийско дружество "Фере" и читалище "Отец Паисий". По тяхна инициатива в парк "Тракия" на 29.08.2009 г. се проведе фолклорен празник под надслов "С песните на Капитан Петко войвода".
    Читалището провежда разнообразна културно масова дейност, като популяризира традициите и празниците на тракийци.
  • БИЗНЕС

    В селото има цехове за дърводелски услуги, за колбаси и замразени плодове.

    През последните няколко години много собственици на земеделска земя създадоха овощни градини, които обработват сами със своя техника.

    Инициативи

    Почистване на гробищните паркове – със средства на жителите се заплаща на група работници и ежегодно се почистват гробищните паркове.

    През 2009 г. на гробищен парк в източен квартал (Светлии) се построи дом на покойника.

    Почистването на зелените площи се извършва чрез бригади на населението.

    През 2008 г. за международния ден на възрастните хора се посети манастира "Св. Атанасий" в с. Златна ливада съвместно с кметство с. Арнаутито и кметство с. Калояновец. Със същите кметства през 2009 г. е посетена църквата "Успение богородично" гр. Кърджали.

 

  • КМЕТСКИ НАМЕСТНИК

    Kmet PastrovoВЕСЕЛИН СТОЯНОВ ВЕЛЕВ

     

    Адрес п.к. 6233 с. Пъстрово
    Телефон (041116) 220;

    Моб. телефон 0885901245

     

     

    СЕЛО ПЪСТРОВО
    Разстояние от столицата: 235 км
    Разстояние от Стара Загора: 31 км
    Надморско равнище: 395 м
    Климат: умерено континентален
    Почва: песъчливи, канелено горски
    Площ на селото: около 1 кв. км
  • ИСТОРИЯ

    Pustrovo 3

    Старото име на Пъстрово е Алаген. Поради опожаряване и гонения през турското робство, селото се премества на сегашното си местоположение от североизток. До 1959 год. с. Пъстрово е било с население 1800 души. След този период настъпва масова миграция към градовете Стара Загора, Казанлък и Чирпан, където хората намират работа в Оръжейните заводи, строителството и др., за да остане днес до 60-70 души.

     

     

    Pustrovo 12Поминъкът на населението преди и след 9-ти септември 1944 год. е производство на розово и лавандулово масло. Сега Пъстрово има 16 500 дка земеделска земя, засадена на времето с розови и лавандулови растения, което е причина тук да се построи голяма розоварна. В момента в Пъстрово има засадени 30 дка с розови и около 60 дка с лавандулови насаждения. Населението е със средна възраст 70 – 75 години. Няма земеделска кооперация. Земята не се обработва. 

     

  • КУЛТУРА

    Pustrovo 14Културният живот преди 1999 год. е почти замрял. През есента на 1999 година Веселин Велев изработва каменна икона на Св. Богородица и заедно с Господин Тодоров Райков и не без помоща на местното население изграждат параклис „Св. Богородица" в местността „Манастирчето". От тогава досега на 28 август на този параклис се дава курбан за здраве и благополучие на населението на селото. Тази дата се превърна в Празник на селото.
    От месец март 2009 год. в селото действа и пенсионерски клуб.

  • БИЗНЕС

    Поминъкът на населението е производство на розово и лавандулово масло. Сега Пъстрово има 16 500 дка земеделска земя, Pustrovo 2засадена на времето с розови и лавандулови растения, което е причина тук да се построи голяма розоварна. РПК Стара Загора има добре зареден смесен магазин, който задоволява нуждите на местното население.

     

    ИНИЦИАТИВИ
    Поради зачестилите кражби през м. декември 2008 год., със спонсорството на по-заможни виладжии и бизнесмени се организира ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ НА СЕЛОТО. В момента набираме средсва от местното население и всички, които възможност да помогнат за възстановяване на откраднатата камбана от местната църква. 

 

 

Община Стара Загора благодари на всички участвали в потушаването на пожарите

Започва втората кампания по дезакаризация на тревните площи в Община Стара Загора

Зеленоглави и мускусни патици са новата атракция на езерото „Загорка"

Пожарът до с. Остра Могила се е насочил към с. Казанка

На основание чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ и Заповед № 19-06-1-104 от 20.08.2013 г. на Кмета на Община Стара Загора се разрешава изработване на проект за промяна на План за регулация за План за регулация за УПИ ХVІ472, УПИ ІІІ90, кв. 40а по плана на с. Змейово, община Стара Загора (съгласно представената скица-предложение), който се намира в сградата на община Стара Загора - ет. 5, стая 515.

Продължава борбата с пожарите в община Стара Загора

  • КМЕТ

    Kmet PshenichevoЕЛЕНА ЕНЧЕВА КОСТАДИНОВА

    Родена на 01.11.1964 г. В Стара Загора, с постоянно местожителство с. Пшеничево. Образование – средно специално. Трудов стаж 27 години, повечето от който е преминал в сферата на културата като секретар-библиотекар при читалище в с. Плоска могила и кметство с. Пшеничево. Десет години е работила като касиер-счетоводител в ЗК „Съгласие" с. Пшеничево. 

     
    Адрес п.к. 6271 с. Пшеничево
    Телефон (04143) 2275;

    Моб. телефон 0884335311

     

    СЕЛО ПШЕНИЧЕВО
    Разстояние от столицата: 245 км
    Разстояние от Стара Загора: 25 км
    Надморско равнище: 185 м
    Климат: умерен
    Почва: чернозем
    Площ на селото: 0.80 кв. км
  • ИСТОРИЯ

    img17291687Село Пшеничево е разположено на югоизток от Стара Загора, на твърде подходяща за селище местност, на висок вододел на две реки. Селото заема малка площ от 12,500 дка и релефът му е равнинен.
    За времето кога е основано селото няма данни, но по предания се знае, че първоначално е било заселено североизточно от сегашното си местонахождение в местността „Висаля" - сега Сърневско землище. Колко години е просъществувало тук и как се казвало не се споменава в преданието. До освобождението от турско робство населението е било турско и българско, но в скоро време турците се изселили и остават само българи.
    От деветте къщи, които са образували село Бююк Дуванджа се предполага, че само родът на „Чавзарята" е оцелял, а всички останали родове са преселници от другаде. След освобождението от турско робство селото е наименува Голямо Дуванджии. През 1906 г. се преименува на Соколово ("дуван" на български означава "сокол"). От 1950 год. досега носи името Пшеничево.
    Pshenichevo dfhСелото не е останало чуждо на революционното движение. При подготовката на всенародното въстание селото взема дейно участие. Според разкази на дядо Марин Генев Крушков, Васил Левски е едвал в селото като гост на братята Петко и Желязко Люцканови – синове на дядо Люцкан Петков, с който е бил в постоянна връзка. За това и селото плаща своя кървав дан. През 1877 г. селото е обградено и в плевнята и къщата на Люцкан Петков е посечено голяма част от населението на селото. Този плевник с обгорели стени е стоял като свидетел на турските зверства дълго време, а клането е възпято в народна песен „Задали ми се задали черкези и башибозуци от Ени Зара из пътя". По-късно по този повод наш съселянин Христо Тонев Петков написа две пиеси: „Клането в Дуванджии" и „Нечисто имане". Благодарение на този човек, който беше общественик и самодеец, тези пиеси бяха поставени на сцената на читалището. Повечето от декорите за пиесите са изработени от него.
    Pshenichevo rhgwreПрез 1923 год. с решение на Министерството на просвещението е образувано читалище „Напредък", което първаначално се помещава в една малка стая. По-късно през 1965/ 1970 година е построена сграда на читалището.
    През 1926 год. е построен паметник на загиналите войници във войните – 1912/1913 и 1915/1918 г.
    През 1938 го е построено училището.
    През 1939 год. е построена църквата.
    През 1949 год. електрифицират селото.
    През 1982 год. е построена Здравната служба.
  • КУЛТУРА

    3 PshenichevoВ селото има действащо читалище "Напредък" с библиотека от 5 455 тома книги.
    За хората от третата възраст има Пенсионерски клуб, добре подреден и уютен, приятно място за срещи и мероприятия на пенсионерите. Има певчески хор за народна музика.
    Честват се всички официални и православни празници – Коледуване, Лазаруване, Великден, а Празника на селото се провежда на Осми ноември, който съвпада с християнския празник "Св. Архангел Михаил". Този празник е повод за събиране на родове, близки и приятели. 

     

  • БИЗНЕС

    Pshenichevo fhdОсновен поминък са земеделието и животновъдството. Двама по-крупни арендатори и двадесет малки земеделски производители обработват плодородната земя на Пшеничево.
    В селото има два магазина за хранителни стоки.
    ИНИЦИАТИВИ
    В последните две години са решени трупани с години проблеми в селото. Ремонтирана е единствената асфалтирана улица в селото. Подменена е оградата и ремонтирана сградата на гробищния парк. Монтирана е метална автобусна спирка. Направен е частичен ремонт на покрива на читалищната сграда. За обновяване на парка в центъра на селото има изготвен проект, който чака одобрение от Министерството на околната среда и водите.
  • КМЕТСКИ НАМЕСТНИК

     

    Роден е на 29.10.1955 г. Средно–специално образование завършва в техникума по механотехника „Н.Й.Вапцаров" в Стара Загора. Работил е в ИП "Хранмашкомплект" в Стара Загора.

     

    Адрес п.к. 6062 с. Пряпорец
    Телефон (041113) 260;

    Моб. телефон 0885901246

     

    СЕЛО ПРЯПОРЕЦ
    Разстояние от столицата - 220 км
    Разстояние от Стара Загора - 12 км
    Надморско равнище - 480 м
    Климат - планински
    Почва - VII-VIII категория
    Площ на селото - 370 дка
  • ИСТОРИЯ

    Prjaporez asfjfВ околността на селото има следи от живот на племена от 6-8 хил. години. Затова сочат доказаните от археолози медни рудници в местността "Мечи кладецец". В селото са намерени исторически паметници - основи на жилища, глинени съдове, медни и бронзови монети от V в. Пр.н.е., а също и сребърни тетрадрахми от времето на Александър Велики. В началото на VIII в. Хан Тервел включва тези земи в рамките на образуваната вече Българска държава. През XII в. населението участва във въстанието на Асен и Петър. Началото на турското робство започва от 1364 г.
    До 08.06.1446 г. селото се е наричало Раяновци. От тази дата със султански указ е дадено на Баракси на Шарин от Дамаск. Prjaporez asdhНовото име е Бараклари и е превърнато в турски чифлик с 12 семейства. Населението е потурчено.
    Има данни за участие в Старозагорското въстание през 1875 г. Димчо Стаев извежда група въстаници в Ст. Загора. След неуспеха на въстанието те са избити и заровени в м. "Домуз дере" в землището на село. За начало на новата история на с. Пряпорец се приема Съединението на България през 1885 г. Жителите са изселени в Анадола, а които успяват да се укрият и новите заселници от съседните села създават съвременното с. Пряпорец - указ 462/21.12.1906 г.
    През 1920 г. се създава кредитна кооперация „Подем" с 1762 дка. 
  • КУЛТУРА

    Prjaporez dddPrjaporez ddddfОсноваването на училището е през 1887 г. На 28.09.1925 г. е открито ново двуетажно училище, отговарящо на нуждите на нарасналото население, което е около 380 човека.

    През 1927 г. е създадено и народно читалище „Хр. Ботев", чийто устав е утвърден на 23.01.1928 г. Читалището функционира и до днес, с уредена база, библиотека, етнографска сбирка.
    Традиционният празник на селото е на 6 септември. Отбелязват се и се честват още редица национални празници, провеждат се и съвместни сбирки с активисти от пенсионрския клуб в съседното село Борилово. 
  • БИЗНЕС

    Prjaporez sgas

     

    В Пряпорец има фирма за продажба и сервиз на селскостопанска техника, както и за проектиране на голф игрище с 4 хотела и 40 индивидуални къщи. Развито е животновъдството. Земеделски производител обработва 120 дка малинови насаждения.На разклона на пътя Старозагорски минерални бани - с. Пряпорец се намира семеен хотел-ресторант "Кончето".

    Prjaporez aaaaПо пътя за село Пряпорец /в дясно на 15 км/ в гората е разположена почивна база Пряпорец, стопанисвана от холдинг "Загора". Базата разполага с добре обзаведени бунгала, рестотант, плувен басейн. Удобна за групови посещения.

     

    ИНИЦИАТИВИ

     

    Населението на Пряпорец е петимно за църковен храм. Разполагат с парцел от 2,3 дка за изграждане на църквата.Prjaporez asfafПредстои създаване на църковно настоятелство и набиране на средства за строеж.
    В община Стара Загора е предложен проект от Пряпорец за възстановяване на туристически маршрут – т.нар. „Екопътека", от Стара Загора през Пряпорец до Старозагорските бани, параклиса „ Рождество Богородично". Чака се финансиране.

     

     

 

Страница 420 от 699

Важни телефони

Телефон за информация и централа:
(042) 614 614
Горещ телефон за сигнали: 
0800 157 37
Дежурен общински съвет за сигурност:
(042) 628 683, 614 821, 250 005; 0885 901 212 през цялата година
Зимна поддръжка на пътищата:
Общински пътища – PSI – дежурен база „Голеш" – 0882 988 437
Градска мрежа – ДЗЗД "ГРИЙН ПАРТНЪРС - БКС" – дежурен – 0898 460 273
Сметосъбиране: – ДЗЗД "ГРИЙН ПАРТНЪРС - БКС" – дежурен – 0898 460 273  

 

Контакти

logo

  • п.к. 6000
  • Адрес град Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 107
  • Телефон за информация и централа:
    (042) 614 614
    Факс (042) 25 91 32
    Горещ телефон за сигнали - 0800 157 37
  • Електронна поща mayor@starazagora.bg ; sz@starazagora.bg

Снимки от Стара Загора

 Нагоре
Ние използваме бисквитки за да подобрим ефективността на нашия уебсайт. Виж повече...